Първите висши училища в България

До края на ХІХ в. в няколко елитни гимназии в страната много предмети се преподават на университетско ниво, сред които е и Русенската мъжка гимназия

Първи Светите братя Кирил и Методий създават училище в едно от Великоморавските селища, в което заедно с теология и философия се изучават „и други науки, граматика и музика“. В България учениците на Св. Св. Кирил и Методий организират на по-високо ниво просветното дело. Св. Климент Охридски основава Охридската книжовна школа, а Св. Наум Охридски – Преславската книжовна школа, която е средище на просветната дейност в Първото българско царство през IX – X в. В Охрид – книжовния и просветен център на Св. Климент Охридски, само за 7 години са подготвени 3500 учители, свещеници и книжовници. През Второто българско царство (1186 – 1396) най-големите просветни центрове са Килифаревската и Търновската книжовна школа. По-слабо позната е по това време книжовната школа в Поломието, към Царския манастир на България „Св. Арахангел Михаил“, познат днес като Ивановски скални църкви. В този важен културен център живеят духовници, води се обучение по теология и философия, и се създават книги – една от малкото запазени е Висарионовият патерик (1346 г).

Университетът у нас изминава дълъг и сложен път на развитие, докато стигне до сегашния си вид. Има различни дефиниции на съвременния университет, но същественото е това, че той трябва да отговаря на три неотменими условия:

1) да се изучават фундаментални и приложни науки;

2) да се дават образователните степени бакалавър, магистър и доктор;

3) да се провеждат научни изследвания.

Последното изискване е особено важно, защото то в най-голяма степен отличава университета от училището, професора от учителя.

В България тези изисквания и същността на университета са конкретизирани в Закона за висшето образование, според който „Университетът е висше училище, в което: 1. Води се обучение по широк кръг специалности от професионални направления в поне три от четирите основни области на науката: хуманитарни, природни, обществени и технически; 2. Разполага с академичен състав на основен трудов договор, който води не по-малко от половината занятия, като хабилитираните лица четат не по-малко от 70% от лекционните курсове; 3. Разполага с материална база; 4. Обучава в степените „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“; 5. Развива основни области на науката и културата; 6. Притежава библиотека“. Контролът за съответствие с тези изисквания се осъществява чрез периодично провежданите акредитации на висшите училища (ВУ) от Националната агенция за оценяване и акредитация в София.

Софийският университет е основан през 1888 г. като Висше училище, но до края на ХІХ в. в няколко елитни гимназии в страната много предмети се преподават на университетско ниво. Сред тях е и Русенската мъжка гимназия, в която има учители, завършили престижни западни университети. Някои от тях са с докторска научна степен и водят активна научноизследователска работа като: д-р Димитър Баларев, д-р Димитър Гериловски, д-р Франц Мавров, д-р Никола Бобчев, д-р Цветан Радославов (автор на „Горда Стара планина“, сега химн на България) и др. Повечето от тях публикуват русенските си изследвания в западни научни списания и по-късно стават университетски преподаватели и членове на Българската академия на науките.

До 1945 г. в България функционират 8 висши училища: Софийският университет, три висши икономически, едно техническо, едно висше за физическо възпитание и две висши училища (академии) по изкуствата, в които се обучават 15000 студенти. До 1955 г. се създават 13 нови ВУ (7 от които с технически профил), но Висшето техническо училище в Русе (създадено през 1946 г.) и Варненският университет са закрити през 1949 г. През 1954 г. е открит Институт по механизация на селското стопанство в Русе, прераснал в Русенски университет през 1995 г.

Значението на водещите световни университети се определя по заеманото място в съставяните ранглисти. Най-често се използват две от основните класации: ранглистата на университетите в Европа и световната класация. Според ранглистата на европейските университети на първите 10 места през 2015 г. са класирани:

  1. Кеймбридж University;
  2. Оксфорд University отстъпва от първото място в Европа, а в света е на шесто;
  3. Юнивъсити колидж Лондон е на трето място в класацията (Махатма Ганди е завършил тук);
  4. Империал Колидж Лондон е четвъртият най-добър университет във Великобритания и на четвърто място в Европа;
  5. Техническият институт Цюрих (ETH Zurich), Швейцария, е известен с факта, че Алберт Айнщайн е учил, а по-късно и преподавал там;
  6. Екол Политекник Федерал дьо Лозан, Швейцария;
  7. Кингс Колидж Лондон – петият най-добър британски университет в списъка;
  8. Университетът в Единбург;
  9. Екол Нормал Супериор – Париж е най-добре представилият се френски университет в класацията;
  10. Университетът в Манчестър.

Топ 10 на Световната класация на най-добрите университети в света за 2018 г. е: 1. Оксфорд, Великобритания. 2. Кеймбридж, Великобритания. 3. Калифорнийски технологичен институт, САЩ. 4. Станфорд, САЩ. 5. Масачузетски Технологичен институт, САЩ. 6. Харвард, САЩ. 7. Принстън, САЩ. 8. Импириъл колидж, Лондон. 9. Университетът на Чикаго, САЩ. 10. Федерален институт по технологии, Цюрих, Швейцария.

По-голямата част от листата на топ 20 на университетите по света е заета от американски ВУ. Сред първите 500 най-добри университета в света няма български представител, но в ранглистите с по-голям брой висши училища, се появяват и имена на наши висши училища. В световната ранглиста, изготвена в края на 2005 г. от Laboratorio de Internet (Interlab) на CINDOC – CSIC в Мадрид, Испания, са включени 29 университета от България, за които има информация в Интернет пространството. Първи на 1293-то място, от обхванатите в класирането 9500 университета от цял свят, е Софийският университет, а четвърти е Русенският университет „А. Кънчев“ на 3585-а позиция в света, което е малък повод за наша гордост.

Доц. д-р инж. Атанас КОЛЕВ

Оставете първия коментар към "Първите висши училища в България"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*