Писма от Израел

Продължава от бр.47

После посетихме по-малката църква, построена на мястото, където е била работилницата на Йосиф. В градината имаше огромно дърво – фикус, голям може би колкото нашенските дъбове. И Назарет е построен на хълмове, и той е бял – като Йерусалим и Хайфа, но видимо изглеждаше по-беден (Хайфа е третият по големина град след Тел Авив и Йерусалим). После отидохме до Галилейското езеро (или море, както още тогава са го наричали), като минахме пътьом през Кана Галилейска, където – на сватбата – Исус е извършил първото си чудо, превръщайки водата във вино. Беше много горещо – около 107 градуса по Фаренхайт (над 40 по Целзий), но Валерий реши, че Исус не случайно е избрал това място да проповядва – много, много красиво и зелено. Тук бяха издълбани на малки плочи Блаженствата, имаше мозайка с двете риби и петте хлебчета, с които Исус нахранил народа. Деб ни обърна внимание на един симпатичен смехотворен парадокс – на мястото, на което имаше цитат от Христовото слово за това, че който пие от тази вода, ще бъде спасен, до един извор висеше и предупредителна табела: „Водата не е добра за пиене“. Посетихме и храма на мястото, където Исус е срещнал първите си ученици. Църквата има продълговати хоризонтални прозорци от всички страни и от тях се вижда набразденото с малки бели вълнички и пълно с лодки огромно Галилейско море. Тръгнахме към Йерусалим покрай езерото, на едно място имаше отбивка и за Капернаум, не ходихме до него, но се сетих за един филм от кинопанорамите на нашата младост – „Исус спря в Капернаум“…

Скоро зеленината започна все повече да намалява и навлязохме в истинска пустиня. Тъй като Руди не обича климатиците, пътувахме на широко отворени прозорци и през цялото време усещах как ме бие горещият пустинен вятър в ухото. Не ми беше неприятно, може би затова не ми стана лошо даже и по време на многото завои. И тук, по цялото протежение на пътя, имаше ограда, която отделяше Израел сега пък от Йордания. Далечните градове и села там изглеждаха много по-бедни. Руди каза, че по принцип не са бедни, защото имат газ, но 75 % от йорданците са бедуини. Много бедуини имаше и преди да влезем от тая страна в Йерусалим – движеха се пеша по пътя, видяхме паянтовите им дървени постройки без ток и течаща вода, изглеждаха по-зле, много по-зле от нашите ромски махали. Но Руди обясни, че това до голяма степен е техен избор – да живеят по този начин, да вървят през пустинята, да не използват придобивките на цивилизацията, не беше сигурен дори дали децата им посещават училище. Знаеше, че понякога сред тях отиват американски мисионери, които ги учат.

И още какво остана да разкажа? Може би за река Йордан, която така и не видяхме в Йерусалим – от нея било останало малко поточе, защото израилтяните взели водите ѝ и ги използвали в граската водоснабдителна мрежа. Видяхме я, когато се движехме през пустинята, близо до Галилея – и не беше по-голяма по размери от Бели лом. Не личи особено липсата на вода там, където сме в момента, но със сигурност е проблем. Едно възрастно руско семейство се скара на майка, чиито деца си играеха с водата от чешмичка на плажа. Възрастната жена каза: „Тук водата е малко, не бива да се разхищава. Ако сте у дома, сигурно няма да правите така!“ Жената май не я разбра, защото говореше само иврит, но схвана тона и след малко децата спряха да играят там.

Покрай това пътешествие всички ние, които сме израсли сред изобилие от вода, когато бяхме навън особено в следобедните горещини и водата ни свършваше, а беше твърде скъпо да се купува, осъзнаваме ценността на водата… Колкото до другите осъзнавания, те вероятно ще дойдат впоследствие – истински – когато онова, което живеем сега, се превърне само в спомени…

Марта РАДЕВА

Оставете първия коментар към "Писма от Израел"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*