Из Европа с песен

 (Продължава от бр. 47)

Островите Св. Никола и св. Стефан – или как могат да те купят на дребно макар и за много пари

Излизаме от Стария град и поемаме към централния плаж. Да не помислите, че сме тръгнали да се печем, макар че слънцето прежуряше – нещо необичайно за края на септември. Бързаме, защото оттам е началото на нашето следващо пътешествие – островите св. Никола и св. Стефан. Защо точно те? Ами не знам, организаторите така бяха подредили програмата ни. Пък и защо да не отидем и да видим. Натоварваме се на малък туристически кораб и потегляме. Отдалече се вижда целта на нашата първа спирка островът Св. Стефан.

От капитана на корабчето научихме, че на острова има жилище холивудската актриса Клаудия Шифър, а редовни круизи към него правят редица световноизвестни звезди от шоубизнеса. Чувството за скромност явно му попречи да каже, че лично той ги е возил до там, ама кой ще ти изпада в подробности…

Ние приближаваме в очакване да разгледаме трите църкви и крепостта. Ще разгледаме на мук! Правим една обиколка около острова и… дотам! Оказа се, че на острова, който доскоро е бил достъпен да се разгледа срещу такса от няколко евро, сега не може да се припари. Откакто има нов собственик, достъпът до него е ограничен. Какво ти ограничен, направо е забранен! Някакъв руски олигарх го бил закупил според мълвата, със все Клаудия Шифър, трите му църкви, крепостта, маслиновите дръвчета… Според капитана не било руски олигарх, а гръцки корабен магнат. Все тая, пука ни кой го е купил, като не можем да го видим!

Легендата разказва, че местно семейство започнало изграждането на този полуостров със заловено турско съкровище от XV век. Знаех си аз, че пари при пари отиват. Погледахме отстрани като братчетата на Гаврош, теглихме по една нашенска благословия и поехме към о-в Св. Никола. Първа спирка е най-близкото заведение. Тук сезонът явно е приключил, защото масичките на кафенето са подредени, но няма жив човек, а зад бар плота дремят две млади момчета, за които, според изражението на лицата им, бяхме поредните досадници. Седнахме на масичките но и това не ги впечатли, кой знае колко много. Повече ги впечатли появата на един мъж, който им изръмжа нещо и те станаха служебно любезни и отзивчиви. Направо се почувствахме, като у дома. Пихме по едно кафе и тръгнахме да се поразходим из острова. Едно райско място, занемарено, даже не мога да кажа и по нашенски. Параклисът бе затворен. Плажът пуст. Дървените шезлонги са празни. Тъжна картина в края на сезона. И балканска мърлявщина навсякъде. А бе, дал ни е Господ всичко, ама е и взел. Плажът е типичен за Адриатика – камъни и тук-там някое пясъчно островче. Но пък водата е кристално чиста, а дъното е покрито с много интересни червени камъчета. Взимаме си по едно за спомен и си правим една снимка да се знае, че и тук сме били. После се отпускаме и се наслаждаваме на хубавото време и пейзажа. А гледката е толкова красива, че няма как да не я споделя с вас, благодарение на моя верен приятел от години, фотоапарата.

(Следва)

Йордан МИНЧЕВ

Оставете първия коментар към "Из Европа с песен"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*