Нос Калиакра – разказ, написан преди новините и първата ракия

Зарязах плажа, за да снимам чудното кътче Болата с моя безнадеждно остарял фотоапарат

Това лято нос Калиакра се прочу в новините, но не като интересно място за туристическа обиколка, а като спорна земя от Натура 2000, около която са построени голф игрища, ветропаркове и други неща за печелене на пари. Заформи се протест, защото парите ги печелели богатите, монополите, а бедният човек от народа, живеещ в прекрасната приморска Добруджа, няма къде да си пасе добитъка и пчелите, къде да си произвежда зеленчуците и пр. Имаше и стачки на засегнатите, мигновено се заформи комитет, който едничък имаше право да представлява протестиращите, обадиха се и еколозите, започнаха дебати, отново на бял кон се появи Бойко, който се зае веднага всичко да оправи (този път не той беше забъркал предварително кашата, ами я наследил от юпита, тройни коалиции и други зловредни управници от далечното минало). Обичаен сценарий от новините днес, с устойчиви увод, изложение, послания, празни обещания, неясна развръзка, неясно удовлетворяващо чувство за справедливост у зрителите.

Честно казано, много не се впечатлих от поредната каша, разсънила дремливото отпускарско ежедневие, не се опитах и да отлича позицията, на която трябва да съчувствам. Това беше поредната вечерна новина, която пропусках покрай ушите си, докато приготвях салата.

Изобщо напоследък така си живея с всички новини – пропускам ги покрай ушите си или ги пропускам напълно. Те отдавна не са подходящ декор за вечерната салата с ракия. И, за да не ми се цупите, че се присмивам на старите традиции, ще кажа, че пиенето на ракия в миналото далеч не е било ежевечерно, а само ежепразнично. Салатата с ракията по вечерните новини е начин на българско живеене, наследено от соца. Обаче, тогава новините бяха много подходящи за ракия и салата – едни такива ведри, уверени в утрешния ден, с растящ стандарт на живот, с успехи на плановото стопанство и укрепени позиции на Българската соц държава. Гледаш си спокойно, ядеш си салатата, с кеф си пиеш ракията и най-много да измислиш някой виц за бай Тошо, за да разнообразиш утрешния скучен служебен ден.

Днешните новини са нещо друго – катастрофи, циклони, урагани, драми, кървища, протести, недоволства, жестокост и страх. Надминават и най-страшните хорър разкази на приятелите писатели. И как да седнеш да си пиеш ракията с такива новини?

Новините за Калиакра се завъртяха два дни, след като се върнахме от почивка там. Ходихме, гледахме, запаметихме страхотни гледки с телефони и фотоапарати. Готвех се да спретна един патриотичен разказ за миналото, за девойките, дето си вплели косите, за да не се изплашат от смъртта. И докато си избирах снимки, заприиждаха протестите и диалозите с министри. Най-свежарското изказване по темата отново беше на Бойко, той натири кметове на протестиращите общини на полето да мерят нивите, да ги нанасят на карти, да броят говедата, овцете и пчелите дето искат да пасат по сарматските степи, пък не могат.

(Следва)

Цветелина ГЕОРГИЕВА

Оставете първия коментар към "Нос Калиакра – разказ, написан преди новините и първата ракия"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*