Книгите по западноевропейска литература в личната библиотека на Михаил Арнаудов

Академик Михаил Арнаудов през своя дълъг и плодотворен живот непрекъснато събира книги и изгражда своята богата библиотека. Тя впечатлява с библиофилската му страст, поразява с богатството на жанрове и разнообразието на научна тематика, което е знак за енциклопедичните интереси на Арнаудов, за стремежа му да се домогне до духовния свод на човечеството. Няма да сгрешим, ако кажем, че неговият живот е живот в библиотеката. Живот, наситен с общуване с духа на отделните творци и с духа на времето, когато са писани техните творби. Посредством книгите от различни области на литературата, фолклористиката, митологията, индуистиката ученият е в постоянен диалог със знанието в хуманитаристиката, с културните постижения на човечеството. В статията „Михаил Арнаудов и Гьоте“, сравнявайки интересите на немския писател и българския учен, Никола Бенин пише: „Академик Арнаудов обаче не е пътешественик като Гьоте, т.е. не прекарва дълго време сред природата, не се разхожда продължително по улиците на споменатите градове. Когато е в Лайпциг, Берлин, Прага, Париж и Лондон, посвещава времето си на четене в библиотеката. Той посещава тези градове, за да обогати познанията в научните области, от които се интересува” (Бенин 2010: 47).

Достоен жест за уважение е, че през 1973 година академик Михаил Арнаудов, по случай 95-годишнината от рождението му, подарява по-голямата чест от личната си библиотека на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе. Подобно дарение направи преди години сестрата на друг академик в областта на литературата и фолклора, продължител на научното дело на Арнаудов – Петър Динеков. Тя предостави лична библиотека на брат си, състояща се от 14 296 заглавия, на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив. Дарението на уникални колекции от книги на двамата академици е знаков жест на добронамереност и уважение към културните институции, където за първи път са се запознали с големия свят на художествената литература и науката. По този начин те, освен че засвидетелстват признателност към библиотеките извън столицата, спомагат за превръщането на тези библиотеки в значими хранилища на уникални книги.

„Фондът Михаил Арнаудов“ или „Библиотеката Михаил Арнаудов“ (двата библиографски термина са смислово еднозначни) е обработен от Елена Георгиева и съдържа 6524 единици документа, от които 5194 книги и отпечатъци, 223 периодични издания, ръкописни материали, снимки, поздравителни адреси и юбилейни листове. Освен тях Арнаудов подарява своето бюро, стол, мастилница, както и две гипсови отливки – на Лаокоон и посмъртната маска на Пейо К. Яворов. Във фонда откриваме редки книги и ценни издания с автографи на български и чуждестранни творци в литературата и културата. Богатство за библиотеката са и големият брой творби и периодични издания, в които се четат ръкописните бележки на Михаил Арнаудов, разкриващи както неговото критично отношение към текстовете, така и запознаващи ни с историята на издаването на книгата и как тя е станала негово притежание.

Всичките библиотечни и архивни единици са добросъвестно картотекирани от Елена Георгиева, без обаче да е осъществено тяхното тематично систематизиране, което затруднява търсенето на книги или периодични издания в определена научна област, например западноеверопейска литература, възрожденска литература и т.н. Явно целта на библиотекарката, понастоящем професор по библиотекознание и масови комуникации във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, е била да се картотекират подарените от Арнаудов 6524 единици документи. Несъмнено предстои допълнителна работа относно обработката на Фонд „Михаил Арнаудов”, съгласно съвременните изисквания на библиотекознанието. Нашата идея е да се направят библиографски справочници, в които библиотечните единици да бъдат систематизирани по основните научни области, в които е работил академик Михаил Арнаудов – възрожденска литература, нова българска литература, фолклор, индуистика, западноевропейска литература, руска литература. Поставяме си и по-голяма цел – отделните библиографски справочници да бъдат обединени в един голям библиографски справочник на „Библиотеката „Михаил Арнаудов“. Ще бъде направена и дигитализация на библиотечните и архивните единици.

За познавачите на научните интереси на академик МихаилАрнаудов в полето на западноевропейската литература не е изненада, че най-много са книгите и документите, в които се изследват животът и творчеството на Йохан Волфганг фон Гьоте. Проучването на духовната връзка между българския учен и немския класик дава основание на Никола Бенин да обобщи: „В Германия Михаил Арнаудов чете задълбочено и проникновено Гьоте, което със своята универсална и духовна проблематика и въздействена сила му помага да разшири своя светоглед, да придобие способността да прониква в същностите на духовния живот. С право можем да кажем, че българският учител на русенеца Арнаудов е проф. Иван Шишманов, а чуждият учител е Йохан Волфганг фон Гьоте” (Бенин 2010: 44 – 45).

Книги и документи на български език

В „Библиотеката Михаил Арнаудов“ откриваме 7 творби от Арнаудов, посветени на творчеството на Гьоте, от които студията „Вертер и Гьоте” (1908), (МА 35)3 и монографиите „Личности и проблеми: Литературни очерки” (1925), (МА 69) и „Гьоте като човек, поет и мислител: Страници от съчиненията му и биография” (1932), (МА 34). Последното най-обширно изследване върху живота, възгледите и творчеството на Гьоте е преиздадено през 1967 година със заглавие: „Гьоте – човек, поет, мислител: Биография и страници от съчиненията му” (МА 33). В книгата „Личности и проблеми: Литературни очерки” са поместени очерци за Молиер, Русо, Гьоте, Шилер, Новалис, Ламартин, Виви, Мюсе, Ж. Санд, Пушкин, Хайне, Петьофи, Суинбърн, Верлен, Достоевски и Сенкевич. Другите текстове за Гьоте са статии и речи. Такава е например речта: „Гьоте: Какво е той за нас и за нашето време?” Реч за стогодишнината от смъртта му, държана от името на Съюза на българските писатели на 27 март 1932 година в Народния театър, София. Интересни и показателни за начините за записване на информация и редактиране на текстове са 26 броя архивни дукументи, събрани от Михаил Арнаудов за Гьоте: ръкописни бележки; цитати за Гьоте; коментар към книгата на М. Арнаудов за Гьоте; редакция на превода на Д. Стоевски на стихотворението „Посвещение” от Гьоте; 5 броя от рекламна печатна листовка за книгата „Гьоте като човек, поет и мислител” от М. Арнаудов; 5 изрезки на статии за Гьоте от немски вестници.

Във всички тези научни изследвания върху Гьоте и неговото творчество с основание може да се каже, че Михаил Арнаудов открива нови диалогични шансове на творбите на немския гений, подпомага читателите да се запознаят с богатството от мъдри човешки езици. Тези творби предизвикват съкровено съпричастие у българския изследовател и го карат да се съсредоточава върху образа на човека, върху представите за ценности и формите на чувственост. В този смисъл се извиква изконната същностна роля на писателя, „завръщането  към древната функция на мистичен „творец”, тоест строител на света”. Тук е мястото да припомним, че емблематичното определение на Гьоте е „олимпиецът“ от Ваймар. В речта „Гьоте. Какво е той за нас и нашето време” по случай стогодишнината от рождението на немския гений, държана от проф. Арнаудов от името на Съюза на българските писатели в Народния театър, София, на 27 март 1832 година, е казано: „… един пророк на правдата и чистата човещина, чиито думи, чиито гениални откроения действат ето вече цял век най-благотворно върху умовете и сърцата, без влиянието им да е накърнено ни най-малко”.

Сред книгите за Гьоте са също студията на Янко Арнаудов „Гьоте: Културно-обществен етюд” (по случай стогодишнината от смъртта му), както и изследванията на Константин Гълъбов „Гьоте: Обожествяване и природа” (1930),  и на Жана Николова-Гълъбова „Езикът на младия Гьоте: Satyros, Das Jahrmarkts-Fest zu plunderweilern Pater Brey (1936). Събраните книги свидетелстват, че Арнаудов е притежавал в библиотеката си всички изследвания в България върху гения Гьоте.

Наред с тях специалистът по западноевропейска литература последователно и старателно е събрал всички издания на творчеството на Гьоте на български език. Тези издания са каталогизирани в 14 библиотечни единици. От тях заслужава да споменем различните преводи и издания на „Фауст”: превод от Ив. Н. Ганчев (1906); от Александър Балабанов (1905–1906) и второ издание от 1928 година; от Кирил Христов (1939) и от Димитър Николов-Осинин (1940). Академик Арнаудов притежава и излезлите през 30-те години на миналия век четири издания с различни преводи на „Страданията на младия Вертер”: изданието от 1906 година с превод на Д. Недков; на Ив. Н. Ганчев (1906); на Николай Вранчев (1929) и на Димитър Стоевски от 1937 година.

На Михаил Арнаудов дължим и изследвания в полето на западноевропейската литература върху живота и творчеството на Русо, Шилер, Новалис и Алфред де Вини. Имайки предвид интереса му към личността и делото на Гьоте, не се учудваме, че творчеството на Шилер е обяснено чрез съпоставка с творчеството на неговия приятел във Ваймар. В списание „Пролом” (год. I, кн. 9, 15 май 1922, с. 269 – 277) Арнаудов публикува статията „Дружбата на Шилер и Гьоте”. Същият текст е отпечатан заедно с други изследвания на писатели, поети класици в западноевропейската литература, в книгата „Личности и проблеми. Литературни очерки“ (1925).

В тази статия изследователят на живота и творчеството на двамата немски гении уточнява, че от септември 1786 година до лятото на 1787 Гьоте се радва на красотите на Италия. Той се връща във Ваймар на 18 юни 1787 и приятелите му с изненада установяват, че има промяна в неговото световъзприемане и психика. Още в началото на текста, както и на още други места в него, не можем да не забележим, че Михаил Арнаудов познава в детайли биографията на Гьоте и използва умело тези подробности при интерпретирането на личността и творческото му дело. Този изследователски подход е следван неотклонно в литературните очерци за българските и европейските писатели и дейци. Животът в Италия е избавил Гьоте от „вертерското разочарование“, възбудил е жаждата му за творчество. Още нещо: във Ваймар херцогът и Хердер вече не могат да се равнят с еволюцията в духа му. В този съдбовен за него момент съдбата го среща с друг равен по сила дух – Шилер, чиято дружба трае „неотслабно“ 10 години. Академик Арнаудов образно и развълнувано обобщава: „В орбитата на Олимпиеца е влязла една светлина, която действа магически върху всички умове на съвременниците  и името на Шилер се свързва навеки с името на Гьоте” (Арнаудов 1925: 54). Когато на 7 септември 1788 двамата се запознават, първоначалното усещане подвежда Шилер и той споделя: „Неговият свят не е моят, начинът ни на мислене е коренно различен” (Арнаудов 1925: 55). Гениите от Ваймар, чиито гробове знаково са поставени един до друг, се различават както по външен вид, така и по характер. Гьоте привлича погледите на съвременниците си с хармонията между душевните и физическите качества, „с погледа си, челото си, дали мярка на вътрешно величие“, докато Шилер е с неправилни, продълговати черти на лицето, с измъчен вид и „христосовски поглед“. Онова, което ги обединява и скрепява завинаги приятелството им, е общата крайна цел – превъзпитаването на отечеството чрез изкуството.

„Библиотеката Михаил Арнаудов“ съдържа изследвания за Шилер и за други западноевропейски писатели от български и чуждестранни учени. Това са книгите на Янко Арнаудов, „Шилер: Културна философия и политико-социални възгледи. (По случай 175-годишнината от рождението му)“ (1935) и „Наченките на гражданската драма, Дидро и Лесинг“ (1927), както и текстове на Константин Гълъбов „Шилер младият: Живот и произведения“ (1938) и на Жана Николова-Гълъбова „Българските преводи на Шилеровите „Разбойници“(1942Срещаме се и с изследването на Стела Хаджипетрова „Шилер: От „Разбойници“ към класицизма на „Орлеанската дева‘ (1937) с очерка на Иван Иванов „Шекспир: Животът и литературната му деятелност (1898), с книгите на Джозуе Кардучи „Петрарка” (1925), Гюстав Лансон „История на французката литература: Съвременна епоха” (1920), Гуидо Мацони „Италианската литература през XIX век” (1933) и др. Повечето от тези изследвания днес са библиографска рядкост и част от тях могат да бъдат намерени единствено във Фонд „Михаил Арнаудов”.

Ст. преп. д-р Илияна Бенина

Гл. ас. д-р Никола Бенин

Оставете първия коментар към "Книгите по западноевропейска литература в личната библиотека на Михаил Арнаудов"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*