Плевенчани написаха Епопея на незабравимите

Преди 40 години 3000 пеят „Славься, славься…“ при откриването на Панорама „Плевенска епопея 1877“

Класикът Вазов, тъжен и разочарован от отношението на държавниците към героите от борбата за свобода по време на османското иго, след Руско-турската свободителна война през 1878 година, написа „Епопея на забравените“. .Плевенчани, признателни пред подвига на дедите ни опълченци и пред героизма на руските воини освободители написаха „Епопея на незабравимите“ – Панорамата „Плевенска епопея 1877“.

Пет месеца продължават боевете на руските гренадири за освобождението на града, два пъти по толкова бяха нужни на плевенчани и пак с руска помощ, за да вдигнат уникалния монумент.

Пет милиона лева е стойността на обекта – 3,5 млн. са дарени от плевенчани. Всеки втори жител на града тогава е вложил доброволен труд, за да се построи този мемориал на историческото място на боевете, на най-високото място на града, където са били боевете по време на третия щурм, където са костите на няколко хиляди руски воини. Изборът е на руския художник баталист Николай Овечкин, който после става главен ръководител и изпълнител на художествената част на Панорамата.

И се започва великото дело.

Първата копка е на 19 януари 1977 година

А стогодишнината от боевете за Плевен е само след десетина месеца – на 10 декември. Нека чуем автентичния разказ на съвременника – инж. Пенка Андреева, която тогава е секретар на Окръжния комитет на партията. На нея политическото ръководство възлага нелеката задача да отговаря за проектирането, изграждането, изписването на Панорамата. А автентичният разказ е винаги за предпочитане пред всеки друг.

„Много колективи участваха в конкурса за разработка на идеен проект – разказва Андреева. – Първа награда не беше определена, обявиха втора. Беше решено групата проектанти да посети Панорамата на Бородинската битка в Москва. На мен, заедно с младите тогава архитекти Пламена Цачева и Иво Петров, беше възложено да заведа групата. Овечкин беше през цялото време с нас, съдействаха ни за изпълнение на задачата от тамошното Министерство на културата, от нашето посолство. Защото ние, освен да видим Панорамата като панорама, искахме да видим конструкцията, инсталациите, а получихме и някои проекти, които ни бяха много полезни. Върнахме се и започна работата по проектирането. Но нямаше време.

Проектиране и строителство вървяха ръка за ръка

Проектантите работеха нощно време, сутрин носеха чертежите на строителите. Първата копка беше направена на 19 януари 1977 година. Когато от Управление „Строителна механизация“ започнаха изкопните работи, имаше 55 сантиметра сняг. Земекопни машини, самосвали слязоха 10 метра под терена, там щяха да бъдат основите. Работеше се на три смени. И ако първата копка беше направена на 19 януари, първият бетон бе положен на 2 февруари, няма и след месец време. И дойде 3 март, земетресението (на празничната дата пак се работеше – б.а.). Аз знаех, че там се работеше в основите, че имаше неукрепени зидове, хора. Веднага отидох на обекта. И заварих хората да работят там, долу, зидовете не бяха мръднали… А един работник каза: „То хубаво това, което правим, ама защо чакахме сто години от освобождението ни!“ Винаги, когато се връща човек назад, от хубавите спомени му се насълзяват очите.

Работата продължаваше. Главен изпълнител беше „Стройрайн-2“ с директор Йордан Николов Тончев. Групов технически ръководител бе Данчо Георгиев. Но взимаха участие всички строителни организации в града. Андрей Романов, тогава кмет, организира доброволните дружини и всяка вечер проверяваше какво е свършено. Когато навлязохме в голямата работа, изпратиха Петър Найденов за координатор на обекта, но той стана основен ръководител.

Инженер Борис Захариев проектира монолитната част. „В моята дългогодишна практика никога не съм изчислявал такъв стоманобетонен елемент, уникално, уникално!“, възкликна той. Но когато се стига до изпълнението на самия цилиндър с диаметър 40 м и височина 20 м, който носи цялата конструкция, аз бях категорична, че трябва да се търси сглобяем начин за него. Отидохме с инж. Йордан Тишев в Института по строителство в София да търсим помощ. Нужен ни беше специалист, който да направи сглобяемата част на обекта. Имахме и предложение – да се възложи на ст.н. сътрудник инж. Илия Митев – плевенчанин, който работеше в Института. „Няма проблем“, беше отговорът. И този Илия Митев дойде в Плевен, отиде в Завода за стоманобетонови конструкции, където щяха да се произвеждат елементите и лично ръководеше работата. Как е направил проектите! Истински талант. Благодарение на него монтажът беше извършен само за 10 дни. Бързаше се, за да се даде възможност на художниците да работят.

Пристигна платното от Русия (тогава Съветския съюз), изработено в Курския завод в Пензенска област. То е дълго 115 м и е високо 15 метра. Войничета от строителни войски се качиха на покрива, всеки държеше въже, на което бе закачено платното, и бавно го спуснаха надолу. После дойдоха шивачки от „Адил Дервишев“ и направиха толкова умел съединителен шев, че е трудно да се види къде е той.

На 29 август се полага първата четка

Работиха 11 руски художници от Ростов на Дон и двама български – Христо Бояджиев и Дионисий Дончев. Рисуваха. В същото време Ростовските заводи проектираха и изработваха оборудването за климатизиране на Панорамата – температурата трябва да се поддържа 21 градуса и влагата на въздуха да е 55 процента. И действително – 20 руски предприятия бяха ангажирани с проектирането и производството на това оборудване. Всичко беше съвместно, руснаци и българи работеха заедно.

За да се подготви за голямото дело, Николай Овечкин чете много, изучаваше събитията, навлезе дълбоко в българската история, в борбите, които е водил народът ни, в хода на Руско-турската освободителна война, в динамичните събития около Плевен. Започна същинската работа, в Москва се работеше по диорамата и по всички картини от Панорамата. Всички картини бяха на аспектомат и се прожектираха върху платното, художниците ги оформяха на място. Работеха денонощно, бързаха. Предметният план беше възложен също на ростовски художник – Василий Есаулов.

На 6 декември работата е приключена

Завършена е живописната част и идва приемателна комисия начело с големия български художник Дечко Узунов. Член е и известният български историк професор Дойно Дойнов. И след като всичко е видяно, обсъдено, Дечко Узунов заключава: „Приема се“.

10 декември 1977 година

Честват се 100 години от освобождението на Плевен от османско иго. Площадът пред Мавзолея е изпълнен до краен предел. Вали обилен сняг, притъмнява, но в сърцата на хилядите плевенчани и гости е светло и топло. Школници носят огромен гирлянд от зеленина и с него опасват Мавзолея-костница на падналите за свободата на Плевен руски и румънски воини. Когато руският посланик у нас Владимир Безлов връчва на Пенко Герганов (тогава първи секретар на Окръжния комитет на БКП) ордена „Дружба между народите“, ритуалът е прекъснат от гласовете на 3000 души от сборен хор, който изпълнява финала на операта „Иван Сусанин“ – „Славься, славься“. Вълнуващо! Този ден не може да се забрави от никой плевенчанин, който го е преживял!

…Ежегодно на 10 декември аз посещавам Панорамата, защото ми е скъпа, защото се чувствам съпричастна към нейното създаване. Минавам през залите и гледам живописните платна, създадени пред очите ми. Когато имат кауза, хората се включват, без да питат какво ще получат. Сега такава кауза има ли? Какво би могло да събуди един такъв ентусиазъм?!…“

…Пенка Андреева днес живее в едно близо до Плевен селце, радва се на деца и внуци, на цветята в градината, на билките, които е засадила със съпруга си Васил.

– Панорамата остава както на най-високото място в Плевен, така и най-високо в сърцето ти, така ли е? – питам я.

– Да – е краткият отговор. – Тя е моя съдба и отговорност.

Дора ДОНЧЕВА

Оставете първия коментар към "Плевенчани написаха Епопея на незабравимите"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*