Из Европа с песен

Принцесата на Адриатика Будва и Стария град

Продължава от бр. 46

По-право първо стигаме до яхтеното пристанище. Яхти, катамарани, корабчета, кои от кои по-натокани. Такова нещо съм виждал само в Монте Карло. Ама и то като погледнеш – Монте Карло, Монтенегро… Та имаше яхти – чисто нови, луксозни, лъснати, светят, сякаш никога не са влизали във водата, по-малки лодки, корабчета, разни други плавателни съдове, някои то които бяха малко навътре в морето – не бяха се прибрали още на пристанището или току-що бяха излезли. Бях чел някъде, че тука паралиите били някъде около 500, ама като гледах яхтите… Да бе, 500! Поразходихме се из пристанището, позяпахме като циганчета пред сергия и влизам в Старият град. Влизаме и затаявам дъх… Красота. И дъх на стари сгради. Някаква мистична атмосфера те пренася векове назад. Лабиринт от тесни улички, магазинчета за сувенири, дрехи, бутици, кръчмички, кафенета – малки, големи, крепостните стени, един параклис, старинна библиотека (за тях се плаща вход от две евро), тълпи туристи – някои обикалящи, други вече седнали на по кафе или бира. След първоначалната еуфория започваме да гледаме по-критично на нещата. Явно и тук търговците са превзели Стария град. Или може би не са си отивали от него. Всяка педя свободно място е превърната в търговска площ и се продава какво ли не. Стигаме до най-големия храм „Света Троица“. Той е и най-съвременният, защото е построен в не до там далечната 1804 г. Вратите му още са затворени, ама и да са отворени, трудно можеш да се добереш до там от магазинчета и сергии. Вярно, че навремето Христос е изгонил търговците от храма, ама те са се наместили точно пред неговите двери. В съседство се намира красивата „Дева Мария дел Пунта“, където всяко лято се провеждат концерти, тъй като тя притежава изключително добра акустика. За акустиката не успяхме да се уверим, но на открита естрада точно пред храма някакъв младеж заработваше с една акустична китара. Да си призная, доста добре се справяше, а и пълният калъф на китарата с монети доказваше това. Сядаме да пием по „йедно велико Никшичко“. И една засукана кака, седнала на съседната маса да пие бира, ме поглежда и ме пита: „Разумеш сребски?“. Абе, разумем, ама… немам! Изпълнени с впечатление и леко разочаровани излизаме от Стария град през централния вход. Цялата площ около вековната крепостна стена е пълна с маси и чадъри. Някои даже са прихванати с метални укрепления за каменните зидове. Поне едно разбрах: на всяко подобно нещо, което виждаме у нас, не трябва да казваме „българска работа“. „Балканска работа“ е точният израз. Обядваме и се стягаме за следващото пътешествие – до островите Свети Никола и Свети Стефан. Но за тях – по-късно…

Йордан МИНЧЕВ

Оставете първия коментар към "Из Европа с песен"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*