Идвал ли е Левски в Русе?

Интересният документален прочит на русенеца Стоян Комитски, описан в книгата му „Васил Левски и Русе“

Георги Чендов

През 1987 година по повод на 114-годишнината от гибелта на Апостола в брой 41 на вестник „Дунавска правда“ излиза статията на Георги Чендов „Посещавал ли е Апостолът Русе“. В нея четем:

„Този въпрос не е нов. Правени са различни предположения, но сигурен отговор още не е намерен. Независимо от това, разпространило се е убеждението, че Левски не може да е пропуснал в своите обиколки големия вилаетски град Русе. Най-напред Вазов раздвижва въображението. В своята повест ”Немили недраги” той заставя Македонски в студена и мрачна влашка нощ да премине заледения Дунав и да се добере до къщата на Баба Тонка, за да достави тъй необходимите фалшиви лични документи на Апостола и да му помогне да се избави от поредното премеждие.

Разпространеното убеждение, че Левски се е укривал в старата къща на Баба Тонка ни е накарало да се охрабрим и да монтираме негов скулптурен портрет на фасадата на къщата-музей „Баба Тонка“. Така посещаващите Русе екскурзианти се освобождават от нуждата да търсят истината – тя им се предлага наготово.

Някои от съвременниците твърдят, че Левски е посещавал Русе, като намирал убежище в къщите на Стоил Попов и Иван Чорапчиев. В по-ново време се появиха романи и повести, в които Левски не отминава стария Русчук.

Скоро след 09.09.1944 г. имах случай да посетя Аспарух Емануилов – адвокат, общественик, биограф на Захари Стоянов. Вече в напреднала възраст, но с живи интереси и запазена памет, той беше най-запознатият с миналото на Русе гражданин. В разговора ни възниква въпросът: посещавал ли е Левски Русе? Аспарух Емануилов беше категоричен: няма запазени документи и спомени за пребиваването на Левски в Русе.

И така: Вазов оставя у читателя впечатление, че Левски се укривал в къщата на Баба Тонка – наистина в художествена творба, където е разрешена измислицата, но на почвата на лични спомени и като че ли с намерение на внуши нещо, което му е било известно отнапред. Работата е там, че дядо Никола Обретенов не потвърждава тоя факт, който, ако беше достоверен, щеше да заеме централно място в неговите „Спомени“.

Към твърдението, че Левски е посещавал домовете на Стоил Попов и Иван Чорапчиев, трябва да се пристъпва също много внимателно. Левски наистина познава Попов от Легията в Белград. Той има и сигурни връзки с Иван Чорапчиев. При първото преминаване отсам Дунав Апостолът още не е познат на турската полиция и може да се предполага, че ще се реши да посети Русе. Левски обаче не може да не е бил осведомен, че неговите познати Попов и Чорапчиев са станали приближени и доверени хора на администрацията на Мидхат паша. И ако не е навикът на Апостола да взема често най-невероятни и рисковани решения, които със своята неочакваност сковават волята на предателя, твърдението, че той е търсил контакт с „дворняшките“, както нарича в. „Знаме“ Попов и Чорапчиев, трябва да бъде отхвърлено без резерва.

В последно време до нас дойдоха нови сведения за пребиваването на Левски в Русе. Панайот Маринович, внук на видния русенски търговец преди Освобождението Костаки Маринович, ни подари автобиографията дневник на своя дядо, една безценна реликва, която хвърля светлина върху много проблеми на възрожденския Русе. При срещата ни той ми разказа, че неговият братовчед архитект Сава Бобчев знаел от майка си, дъщеря на Костаки Маринович и жена на видния от миналото български философ д-р Н. Бобчев, че при едно идване в Русе Левски се укривал в старата къща на баща й. Според нейния разказ Левски потърсил Костаки Маринович с намерение да получи от него пари за закупуване на оръжие. Старият търговец, скептик по отношение перспективите на борбата на революционната организация на „Младите“, приел на квартира Левски, укрил го, но пари не му дал, като мотивирал отказа си с това, че за да бъде победена Турция, трябва голяма военна сила, каквато не може да се подготви  и въоръжи набързо, с малко средства. Костаки Маринович е търгувал в Цариград. Бил е съдружник на известните навремето търговци Н. Тъпчилеща, Хаджи Николи от Търново, П. Николаев от Шумен и Йосиф Дайнелов от Русе. Обикалял е Виена, Прага, Будапеща, Букурещ. През 1864 г. се прибира в родния си град Русе с капитал от около 500 000 гроша. В своята автобиография той не споменава нищо за някакво лично участие в обществените борби и даже на едно място в иронична форма съобщава, че баща му Марин и зет му Христаки се поминали скоропостижно от страх, че са влезли в сериозен конфликт с турската власт. Изглежда той съзнателно премълчава факти, които могат да го компрометират пред властите, ако дневникът му попадне в чужди ръце. Всъщност Костаки Маринович не е бил чужд на възрожденските почини. С негова материална помощ се отпечатва в Цариград преведената от зет му Христаки Драганов драма „Наполеон Бонапарт” от Дюма. Установил се вече в Русе, той става деен член на новосформираната национална Община и училищното настоятелство. За неговото родолюбие може да се съди и по това, че дава кръщелни имена на двете си починали деца Свобода. С далекоглед на тръба от покрива на къщата си той наблюдава с нескривана радост руските освободителни войски в Гюргево.

Това, че Костаки Маринович не съобщава в дневника си нищо за пребиваването на Левски в неговия дом, отново ни лишава от сигурен исторически документ. Но ако се доверим на паметта и добросъвестността на Бобчева, можем да приемем, че Левски е посещавал Русе.“

/Чендов, Г. „Посещавал ли е Апостолът Русе“., във: в. Дунавска правда,

бр. 41, 1987, с. 2/

 

Теодора Бакърджиева

Теодора Бакърджиева най-добре развенчава мита за посещенията на Левски в къщата на Баба Тонка. В статията си „Връзките на Васил Левски с Русе“, публикувана в бр. 131 на вестник „Дунавска Правда“ на 5 юни 1987 г., четем: „… Друг въпрос, който предизвиква много спорове е свързан с раз-пространеното убеждение сред русенци, че Левски е посещавал дома на Баба Тонка. Базирайки се на документите, съпоставяйки различни източници и изследвания, ние стигаме до извода, че Левски не е гостувал в дома на Обретенови. Как иначе ще си обясним факта, че Баба Тонка, която умира н 1893 г., никога не е разказвала за своя лична среща с Апостола. Никола Обретенов, синът на Баба Тонка, доживява до 90 години и оставя на поколенията много спомени… С присъщата си добросъвестност той описва всички събития, свързани с революционните борби на Русенския край, увлекателно разказва как благодарение на съобразителността на мака си пренасят през Дунава документация и личния багаж на Левски и ги препращат в Търново, а не споменава нито дума за посещение на Апостола в дома им. Очевидно такова посещение не е имало, в противен случай Никола Обретенов не би пропуснал този особено важен моменти и той би заел централно място в неговите спомени…“.

/Бакърджиева, Т. „Връзките на Васил Левски с Русе“., във: в. „Дунавска правда“,

бр. 131, 1987, с. 2/

 

Жечка Сиромахова

В книгата си „Русе през Възраждането“ Жечка Сиромахова пише: „Васил Левски преценил добре стратегическото положение на Русе и държал той да стане редовна и сигурна връзка. За целта смятал да използва тук Стоил Попов, негов другар от Първата българска легия, който по това време бил редактор на правителствения вестник „Дунав“. Ето защо в 1869 година Левски заедно с другаря си Христо Иванов идва в Русе. Те обаче не могли да се свържат с Попов, а той вече се бил отказал от революционните си идеи. През същата година, със същата цел, по нареждане на Левски, Христо Иванов напуснал Румъния и се установил в Русе като книговезец… Недопустимо е след основаването на комитета Васил Левски да не е посещавал Русе при положение, че, както видяхме, самият той е „преценил добре стратегическото положение на Русе и държал той да стане редовна и сигурна връзка“.

/Сиромахова, Ж., Русе през възраждането. Русе, 1997., с. 163 – 164/

(Следва)

Оставете първия коментар към "Идвал ли е Левски в Русе?"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*