Живата история на българите разказва тумирът Токораз Исто

Тя е плод на дългогодишните проучвания на твореца и на хилядите прочетени от него книги

Стоян Цветкашки е роден в град Асеновград през 1968 г. Автор е на поредиците исторически романи „Тангра“ и „Ятаган и меч“, а вече бял свят видя и първа част на „Артур“, които пише под псевдонима Токораз Исто. В превод означава ТОзи, КОйто РАЗказва ИСТОрии, а сакралното значение е тумир. Стоян Цветкашки е авторът, сътворил най-дългата поредица исторически романи, писана досега. „Тангра“ пък е най-големият труд в света, описващ живота на Атила. А първият том на „Артур“ „Екскалибур – Мечът на Светлината“ хвърля нова светлина върху легендата за крал Артур. Читателите ще научат защо някои автори твърдят за Артур, че е крал на сарматите (българите) от владетелския род Дуло, каква е връзката на рицарите на кръглата маса с тиуните и „хранените хора“ на българските кане, кой е мечът на всички владетели Екскалибур и какво е общото му с династията Дуло, както и още много неизвестни досега факти. Всичко това е плод на дългогодишните проучвания на твореца и на хилядите прочетени от него книги.

Дълбочината, до която писателят достига в произведенията си, е непосилна за обяснение с прости думи. Това, което Токораз Исто представя, е Път, но за да го поемете, е нужен кураж. Този Път е посвещение, той е духовно осъзнаване, което изисква необходима подготовка. Книгите му са от онези, които не се четат с очи, а с душа. А енергията, която струи от тях, е толкова силна, че усещаш как се влива в тялото и го завладява.

Стоян Цветкашки е и ренсей. Създател е на българското бойно изкуство Да Дао. Издател е и е човек, съчетаващ в себе си същностите на духовно посветения, който при българите се е наричал колобър, на разказвача, който се е наричал тумир, и на воина.

С издателство „Оренда“ започваме съвместно сътрудничество и във всеки брой на „Форум“ ще предстяваме отделни откъси от книгите на автора.

Драгомира ГЕОРГИЕВА

Повечето хора не се обичат, а се притежават

– Ти, Лебед, и въобще младите момичета като теб цял живот очаквате мъжа на мечтите си. Вие мечтаете за него. Опитвате се да си го представите, но всичко това ви пречи да го откриете наистина. Ти си принцеса, роднина на каган и все пак имаш възможност да срещнеш принц и да се омъжиш за човек с благороден произход. Те обаче правят същото – като каза това, мъжът посочи назад към придружаващите ги дами. – Всички те са сънуващи и надяващи се. Те ти завиждат и всяка една от тях мечтае да бъде на твоето място. И понеже твоята участ няма да се случи на тях, те ще си я измислят. Един ден те ще срещнат своите мъже и ще ги дорисуват в мислите си като принцове. Но мъжете няма да бъдат такива. Тогава започва разминаването между реалността и мечтата. Тези мечти са унищожили любовта на милиони хора. Жените мечтаят за мъже, каквито нямат и няма да имат, те си ги представят като принцове. Мъжете мечтаят за принцеси, а жените им не са такива, така те създават една лъжа. Хората живеят заедно, мислят, че се познават, че се обичат, че са един до друг или зад друг, но всъщност не са. Те не се познават и живеят с измислени образи. Това може да продължава с години. За да поддържаш такава илюзия обаче е нужно да отделяш много сила. Има ли такова нещо, обикновено един от двамата е по-близо до реалността, а другият отделя повече от личната си сила. Това не може да продължава вечно. Този, който жертва повече, по някое време започва да се изморява и да отпуска булото на самоизмамата. Тогава той прозира реалността и вижда, че в леглото до него не е принцеса, а най-обикновена селска невеста, че децата му не са принцове, а мърляви хлапета, че животът му съвсем не е толкова щастлив. В този момент хората се отдалечават и започват взаимно да се обвиняват. Понякога се обиждат и нараняват. Те обвиняват другия, че се е променил, но всъщност това не е така. Просто те са прогледнали и са видели това, което през цялото време е било пред очите им, премахнали са самозаблудата и са се доближили до реалността.

– Това, което казваш, е много тъжно – каза Лебед. – Ти отричаш любовта.

Любовта е измислена от глупаците и съществува само за тях и в техния свят. Само глупак може да вярва в любовта. Любов няма, в нея може само да се вярва, да я поддържаш се изисква голяма сила. Този, който има нужда от любов, не може да живее в реалния свят.

– Но аз искам да обичам! Имам нужда от това!

– Ти и такива като теб бъркате това да обичате с това да притежавате. Да обичаш означава да си готов да бъдеш с един човек, каквото и да се случи. Да си с него, когато той не е с теб!

Да обичаш истински означава да можеш да бъдеш с някого, без дори да си с него. Дори когато той е с друг, дори когато не те обича, ти да си с него. Да обичаш означава да поддържаш с човека духовна връзка и дори когато не сте били заедно години, пак да сте заедно. Да обичаш някого означава да имаш духовна връзка с него. Не материална и не дорисувана с илюзии, а истинска връзка. Това означава да го познаваш, да го виждаш, да си с него в реалността, а не в някакъв си ваш измислен и дорисуван свят.

Повечето хора не се обичат, а се притежават. Затова те искат човекът до тях да бъде само с тях, само техен. Това не е любов, а страх и несигурност. Това чувство се поражда още в детските години и всяко дете е един малък човек, който се страхува да не бъде изоставен. Това продължава с времето и неувереността постоянно ги връща към страха да не останат сами. Малките хора се страхуват от самотата повече, отколкото от смъртта. Да останат самотни за тях е най-големият ужас, който поражда и стремежа на всяка цена да се задържи някой важен човек.

Малките хора са се научили да притежават. Това е опит да оковеш някого, да го имаш само за себе си. Именно затова много от хората, след като са били заедно, не могат да се разделят. Когато двама или повече души се оковат взаимно, често раздялата става невъзможна, защото страхът и ужасът от самотата скрепят този съюз. Любовта и истинската обич са нещо различно.

Майчината любов е много по-близка до божествената от плътската и любовта между мъж и жена. Това е така, защото тя е много по-устойчива. Ако обичаш някого, повече никога не можеш да се разделиш с него и нищо не може да ви раздели. Дори да не сте заедно, любовта си остава…

Откъс от поредицата „Тангра“

Оставете първия коментар към "Живата история на българите разказва тумирът Токораз Исто"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*