Връзките между бизнеса и образованието трябва да бъдат директни

Андреа Розалинде-Хофер – анализатор на политики в ОИСР:

Мрежите са нещо доста обичайно в университетите. Въпросът е как могат да станат достъпни за институцията като такава и как студентите да имат полза от тях

Андреа Розалинде-Хофер е част от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2004 г. като анализатор на политики в Центъра „ЛИЙД Тренто“ за местно развитие в Италия. Тя управлява международните прегледни изследвания за капацитетно изграждане, свързани с местно развитие в Източна и Югоизточна Европа, като освен това допринася в работата за предприемачество и иновации. Преди да се присъедини към екипа на ОИСР, Андреа участва в изследователски и проекти за местно развитие, свързани с децентрализация, местно управление и реформи в публичната администрация в университета на Федералните въоръжени сили в Мюнхен, Германия и като част от ООН.

Срещнахме се с Андреа на семинар за предприемачество и иновации в РУ „Ангел Кънчев“, където тя беше гост-лектор. В своята лекция Андреа представи подробно инструмента HEInnovate, разработен от нея и нейния отбор, който включва и български представители. Инструментът цели да подпомага персонала и ползващите се от базите на висшите учебни заведения – изследователи, студенти, преподаватели, научни работници в тяхната работа, независимо от сферата, която са си избрали. Самата тя го описва като инструмент за иновации и дискусии, който може да подобри качеството на комуникация и създаването на нови знания във висшите учебни заведения.

Андреа е със смесен произход от Германия и Италия. Омъжена е за албанец, когото среща по време на изследователската си работа. Заедно имат една дъщеря. Пътува много и с месеци прави изследователски проучвания из цяла Европа. С влизането в университет цялата й кариера се завърта около изследователската и преподавателска дейност, основно в сферата на разработване на проекто-политики за децентрализация и местна власт. Има бакалавърски степени по „Политология“ от Мюнхенския университет „Лудвиг-Максимилиан“ и по „Земеделско инженерство“ от Техническия университет в Мюнхен.

– България е била тестовата държава за проекта HEInnovate. Как се стигна до това решение, защо беше избрана именно България?

– Българският министър на образованието се е обърнал към ЕК и OECD за съвет как да се подкрепят предприемачеството и развитието на иновации в и през/чрез висшето образование. Това ни позволи да приложим рамката за ориентиране, за да разгледаме системата за висше образование в страната и настоящите дейности на висшите образователни институции.

– След проведеното изследване през 2014 г., последвано от дискусията в РУ „Ангел Кънчев“, какви са вашите впечатления? Успяла ли е България да постигне напредък към изграждане на по-интернационална/предприемаческа култура?

– Проектът BGTITHE – Иновативни инструменти за подобряване уменията на преподавателите във висшето образование за по-високо качество на образованието в България, е чудесен пример за това как иновативността е заела приоритетно място след 2014 г. Важно е да се свържат шампиони, т.е. отделни членове на екипа във висшите образователни институции, в техните усилия да въвеждат и да експериментират с иновативни педагогики. Няколко български изследователи са добре познати за техния принос в предприемаческите изследвания. Важно е съществуващите мрежи да имат възможността да се срещат и да изграждат синергии. Включването на студенти в предприемаческата подкрепа – какъвто е примерът с Бустър в СУ „Климент Охридски“; е отличен пример за упълномощаването на студенти да допринасят за дизайна на учебните среди.

– Седемте измерения на структурата на HEInnovate говорят за взаимообвързаност между бизнеса и образованието. Българите се притесняват, че такава обвързаност може да доведе до конфликти на интереси и корупция. Има ли структура, която може да се препоръча, за да подпомогне предотвратяването такива негативни ефекти да се превърнат е реална заплаха?

– Връзките между бизнеса и образованието трябва да бъдат директни, за да позволят на студентите да придобиват необходимите компетенции, за да успеят в бъдещата си работа.

– Нетуъркингът също има негативни конотации по тези ширини. Как вие бихте обяснили какво е нетуъркингът и как той работи в полза на хората?

– Университетите имат естествена мрежа (нетуърк) заради техния персонал и проектите, над които работят, особено тези, финансирани от ЕС. Мрежите са нещо доста обичайно в университетите. Въпросът е как мрежите на индивидите могат да станат достъпни за институцията като такава и как студентите да имат полза от тях. Използването на международни дейности за повече подкрепа към предприемачеството и студентските старт-ъп-и в частност е нещо много, много важно. Висшето ръководство във висшето образование трябва да мисли умно и стратегично: какви връзки имаме и как можем да ги направим достъпни за всички наши студенти и особено за тези, които искат да стартират свой бизнес.

– Част от процеса на инструмента HEInnovate обяснява какво е необходимо, за да се генерират високи резултати. Има ли шанс това да провокира хората те просто да дават отговори, които генерират високи резултати?

– Да, да! Вие сте права! В презентацията казах, че ние нямаме достъп до данните, но след това се поправих, защото реално имаме достъп до данните, но не можем да ги използваме за анализи и други. Данните са там и ние не ги ползваме. Но в Унгария използвахме груповата функция на инструмента за себеоценка и направихме анкета, където много хора дадоха своето мнение за еднакви твърдения и ние взехме тези данни, анализирахме ги и забелязахме тенденция за някои групи да отбелязват по-високи резултати, а други – много ниски. Тези, които бяха много критични, бяха студентите, може би защото има и функция за анонимност. Следователно групите с по-високи резултати искаха да покажат, че определени практики са въведени, а студентите може би искаха да използват инструмента, за да дадат гласност на критиките си. Като такава, тази информация е много ценна. Искам да кажа, кой е груповият администратор? Кой иска да учреди група? Обикновено това е някой от висшето ръководство на факултета или на университета, който иска да събере тези мнения и да изгради разбиране за възприятията спрямо определени действия, който има погледът и който знае какво всъщност се случва. И така, ако няма никакви връзки и никакви възможности за персонала и студентите да бъдат включени в иновативни дейности, тогава би било разглеждано като странно за определена група да отбелязва високи резултати, но помага за дискусията. Защото инструментът не е там, за да се фукаш, там е, за да подпомага дискусията. Много често в процеса на промяна във висшето образование най-силната част е да се знае какво мислят ключовите заинтересовани страни за настоящите практики. Инструментът е там, за да подкрепя именно това.

– Значи в този случай критиката трябва да се възприема като нещо хубаво?

– Да. Или поне като допълнителна информация, която подпомага висшето ръководство да идентифицира дейности, които могат да бъдат представени. Например, ако има зони на високо съгласие, т.е. групите дават доста близки по същността си мнения, тогава се вижда, че има общо разбиране, че или нещо е на мястото си, или не е. Ако се вижда, че няколко групи показват големи различия в стойностите, тогава може би е наложително да се проведе допълнителна комуникация с групите.

– Каква е ролята на отборната игра по пътя на модернизацията и интернационализацията на образованието?

– Отборната игра е фундаментална и се отнася до персонала (т.е. подкрепящите шампиони за нетуърк) и студентите. Най-подходящи са интердисциплинарните връзки, които подкрепят производството и обмена на знание, трансформацията и приложението.

– Интересно съвпадение е, че точно преди вашата презентация беше Денят на будителите. Той е традиционно свързван с учителите и почитаме тяхната работа. Какво бихте искали да кажете на българските учители и на българското образование, как бихте коментирали този празник?

– Преподавала съм като млад изследовател в университета преди да започна да работя за OECD и винаги съм намирала за много интересно как в началото на курса някои студенти са отпуснати или не много заинтересовани и колкото повече преподавателят и аз, като асистент, успявахме да въвлечем, да включим тези студенти, толкова по-възнаградена се чувствах. Защото впоследствие те започнаха да допринасят, а също и да оспорват някои от твърденията, които сме поставяли по време на курса. Мисля си, че имаме нужда от много повече събуждане на учениците, за да могат те да усещат, че тяхното време в университета е време, през което могат да се учат, но могат също и да допринасят за създаването на нови знания. Ако учениците усещат, че не са част от този процес, тогава нещо не е наред. Но си мисля, че всеки учител има това вътрешно усещане за създаването на ново знание и да видиш твоите студенти да стават част от този процес е много удовлетворително. Затова събуждането на студентите е нещо, което трябва да правим повече. Хубаво е, когато освен това сме подкрепяни в тази си дейност от висшето ръководство, а не само да го правим като шампионите, които вече споменах, но като част от цялостната ориентация спрямо промяната в институциите за висше образование.

Интервю на

Юлия КРАЛЕВА

Оставете първия коментар към "Връзките между бизнеса и образованието трябва да бъдат директни"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*