Наследниците на най-кръвожадните диктатори

Повечето така и не успяват да намерят верния път и завършват живота си презрени от всички

(Продължава от бр.45)

Подобно на баща си Игор Андропов също има два брака. Първият е с журналистката Татяна Квардакова, който продължава от 1968 до 1985 г., когато двамата се развеждат. Според официалната версия, докато семейството е на дипломатическа работа в Гърция, Игор започва да се съмнява, че съпругата му изневерява и затова двамата предпочели да се разделят тихо и цивилизовано. Според други слухове обаче, причината за развода е пристрастеността на Игор към алкохола, която непрекъснато се задълбочава. Съпругата Татяна дълго търпи, но накрая не издържа, събира си багажа и го напуска. От първия брак Игор Андропов има две деца – Константин и Татяна, които след перестройката се преместват да живеят в Маями, САЩ, но след това се връщат отново в Русия. Дъщерята Татяна работи като хореограф в Болшой театър. Умира през 2010 г. Брат й Константин е архитект дизайнер. Името му гръмна в медиите, след като на 3 януари 2011 г. около полунощ той е нападнат и пребит в центъра на Москва.

Вторият брак на Игор Андропов е с красивата актриса Людмила Чурсина. Двамата обаче са заедно за твърде кратко време и се разделят. Според Чурсина съпругът й е деспотичен, мнителен, постоянно се опитва да ограничи нейната свобода и да я държи под контрол. Чурсина твърди, че раздялата между тях е станала тихо и кротко и тя си тръгнала от дома на Андропов само с един куфар с вещите си, с които дошла. Това обаче се оказва лъжа. Близки до Андропови разказват, че актрисата поставя на съпруга си ултиматум да разделят жилището, независимо че то не е придобито по време на семейния им живот. Когато Андропов я пита за какво й е половин апартамент, тя отговаря: „Как за какво, ще го дам под наем и ще живея с тези пари. А ти, ако не искаш да търпиш квартиранти, просто ще трябва да се изнесеш“. На помощ на изпадналия в безизходица Игор неочаквано се притичва първата му съпруга Татяна. Тя продава собствения си апартамент и дава на изнудвачката Чурсина исканите пари, за да остави бившия й съпруг на спокойствие.

По време на перестройката жилището на Игор Андропов е отнето от държавата и той остава на улицата. Принуден е да се върне да живее при първата си жена Татяна, която от съжаление го приема отново. През 1995 г. Игор Андропов решава да се пробва в политиката и прави неуспешен опит да се кандидатира за депутат в Държавната дума. Умира на 13 юни 2006 г. на 64-годишна възраст. Официалната информация за смъртта му е публикувана в руските медии чак седмица по-късно, като причината за смъртта му не е спомената. Според статия в Комсомольская правда „поклонението и погребението на Игор Андропов преминаха в обстановка на секретност“. Според някои дълбоко скриваната причина за смъртта на сина на бившия съветски ръководител е болестта на алкохолиците – цироза на черния дроб. Тази информация обаче така и не е потвърдена официално от руските държавни институции.

За дъщерята на генсека Юрий Андропов от втория му брак Ирина се знае твърде малко. От дете тя мечтаела да стане актриса, но баща й е категорично против това. За него професията на актьорите е несериозна и безперспективна, а работещите в театъра са „уличници и цигани циркаджии“. Шефът на тайните служби има много агенти от артистичния свят, с които често се среща и които му донасят за настроенията и слуховете. Тези срещи обаче са просто служебни задължения. За собствената му дъщеря сцената и контактите с арт средите са табу. „Тя трябва да се занимава с нещо по-сериозно и перспективно от това да се кълчи и излага на сцената“, категоричен е Андропов.

Ирина завършва филологическия факултет на Московския държавен универитет и работи като журналистка. Помага на доста съветски интелектуалци дисиденти да не попаднат в затвора. След като самата тя не успява да сбъдне детската си мечта, Ирина се жени за актьора Михаил Филипов, но бракът им твърде бързо се разпада. През последните години Ирина Андропова заболява тежко и е пенсионирана като инвалид. Живее затворено и не обича контактите с медиите.

(Край)

Оставете първия коментар към "Наследниците на най-кръвожадните диктатори"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*