Из Европа с песен

Принцесата на Адриатика Будва и Стария град

(Продължава от бр.45)

Бирата и разходките из Будва са нещо много приятно, но нека все пак да не забравяме, че сме дошли тук на фестивал. И колкото да ни привлича Стария град, трябва да помислим и за нашата първа изява. След обичайното дефиле из Морската градина се озоваваме пред най-големият хотел в Будва Hotel Tre Canne. Нова сграда, където си личи, че е играла парата. Голямата пара, поне от това което виждаме. Концертът ще е в затворената част на хотела, обособена като сцена на фестивала. Влизаме в затворената част и… нищо особено, импровизирана сцена, ако това може въобще да се нарече сцена, скромно озвучаване и… публика от къде ли не. Честта да открием програмата се пада на нас. Песните следват една след друга, а дългите и понякога изморителни репетиции дават своя плод. Публиката аплодира, ние сме доволни от представянето си, какво повече да искаш. От там нататък следват българските ритми… Три танцови формации от Варна, Бургас и Карлово вдигат напрежението сред публиката. Между тях за сваляне на напрежението бяха предвидили една хърватска формация и… холандци. Само че къде след българската ръченица, някой може да те впечатли с потропване на едно място и… Абе, нашето си е най-хубаво!

Особено ме впечатлиха холандците. Не с някакви танци, които могат да се доближат до нашите. Холандската формация е със средна възраст около 70 години, но макар и доста монотонни, те живееха с танца си. Гледам ги и си мисля: „Когато сърцето играе, кой ти гледа краката. Потропват си холандците с дървеното сабо и очите им греят. Това е танцът. А когато смело задигнаха фустите на бабите, чак им завидях за куража. То фуста всеки може да дигне, ама на тия години да се престрашиш… А бабите сияеха, явно „напъплени“ от спомени за подобни събития от преди половин век.

Черешката на тортата бяха варненци, които направо изкъртиха плочките с буйните български хора и накараха всички да станат на крака и да ги аплодират. Концертът завърши и ние доволни тръгваме към хотела.

Будва за разлика от нашите морски курорти, не е толкова впечатляваща нощно време. Да се чудиш морски курорт ли е, или санаториум. Едно такова тихо, спокойно. Ще помислиш, че Валери Симеонов току-що е минал и оттам. Няма силна музика, нито пък „сръпска чалга“. Оказа се, че в цялото градче има само една дискотека, която открихме по светлините на гигантски прожектори, кръстосващи се в нощното небе.

На другия ден веднага след закуска поемаме към Стария град. По пешеходната алея покрай плажа и пред очите ми се откри една невероятно красива панорама – море, палми, свеж морски вятър, мирис на плескавици и прясна скара, на риба и на други лакомства. Явно тук от рано я почват, както се казва по нашенски. Ние обаче имаме ясно поставена цел и никакви подобни изкушения не могат да ни отклонят от пътя. Стигаме до Стария град.

(Следва)

Йордан Минчев

Оставете първия коментар към "Из Европа с песен"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*