Идвал ли е Левски в Русе?

Интересният документален прочит на русенеца Стоян Комитски, описан в книгата му „Васил Левски и Русе“

(Продължава от бр.45)

В броя на вестник „Дунавска правда“ от 18 юли 1990 година Любомир Дойчев прави задълбочен анализ под заглавие: „Отново по въпроса за пребиваването на Левски в Русе“, където остро критикува написаното в статията на Искра Пенчева „Главният книжар“ (в. Дунавска правда, брой 93 от 12 май 1988 г.). Ето как: „…Похвален е починът на Искра Пенчева, специалист в Дирекция “Държавен архив” – Русе, която съобщава във вестник „Държавен архив“ – Русе, брой 93 от 12 май 1988 година за два документа, открити в папка на Русенската църковна община.

В статията си „Главният книжар“ и подзаглавие: „Новооткрити архивни документи за пребиваването на Левски в Русе“ тя съобщава, че „най-после се откри според мен, конкретно доказателство, че Левски е бил в нашия град. Нещо повече – бил е два пъти (в Русе): на 27 август и на 19 септември 1869 г.“.

Възможно ли е Левски да е бил в Русчук на 12 август 1869 г., както бележи Искра Пенчева? Твърде е съмнително, защото на 26 или 27 август 1869 г. Левски през Никопол пристига в Турну Мъгуреле и веднага заминава на кон към Александрия. В Турну Мъгуреле не се обажда на Тодор Ковачев – Ходжата, тъй като го познава в нелоялност към освободителното дело. Освен това научава, че Димитър Общи е в Т. Мъгуреле и не желае да се среща с него. От писмото на Ковачев до войводата Панайот Хитов, с дата 2 септември, узнаваме: „…За В. Левски ви явих преди една седмица, че замина за Александрия, атлия (на кон)… Според заповедта ви улесних Д(имитър Общи) и го изпратих за Бра(ила) с рекомандация …“.

Но преди да предрешим въпроса, нека да цитираме първия документ, който сочи Пенчева: „Господин Маринчо (Марин Димитров Тифчев, член на читалище „Зора“ в Русчук, бел. Л. Д.) приносящият настоящото ми (писмо), именуван Васил Иванов, (но името е добавено после) е един от тези, които ни разправят (пласират) по вън книги, та за сега, като го поиска работата ни да иде във Влашко, Джурджево (Гюргево), ще ви молим да стоите добре, да му дадете нужното поръчителство да си извади билет или ако е нужно – паспорт. Аз съм поръчител и отговорник за него. Ваш Никола Атанасов Живков (брат на Георги Живков. бел. Л. Д.) за Хр. (исто) Г. Данов и сие, Русе, 1869 г. 27 август“.

Коментар: Явно Марин Димитров Тифчев, член на читалище „Зора“, поръчителствува пред властта да бъде издаден билет или паспорт на Васил Иванов, който да се прехвърли с корабчето във Т. Мъгуреле. Този, който поръчителствува – Никола Атанасов Живков, е книжар в Русчук, представител на книгоиздателя в Пловдив – „Христо Г. Данов и сие”. До тук всичко е ясно, но неясно е защо след „именуван“-ия името е „добавено после“, както слага в скоби Искра Пенчева?

Това ни озадачава и по този начин документът попада под съмнение! Докато не се разясни кой допълнително е вписал името Васил Иванов, документът (писмото) не може да се вземе за „чиста монета“.

Вторият документ гласи: „Да се подпише тескерето на Васил Иванов от Елена за Оряхово под мое поръчителство“.

Искра Пенчева обяснява: Вторият документ е без обръщение, подписан е „Хр. Г. Данов и сие“ и е с печат на книжарницата от клона в Русе“. Явно това е пак Никола Атанасов Живков, който пише до Марин Димитров Тифчев. Няма дата. „Името Василаки“ обяснява Пенчева, е било първоначалното Васил“ – без авторката да поясни кой е заменил „Васил“ с „Василаки“?

Не е ясно откъде Пенчева вади заключение (тъй като писмото е без дата), че на 19 септември 1896 г. Левски за втори път е бил в Русчук?

При това положение погрешно е твърдението на Искра Пенчева, че „Левски е трябвало да премине Дунава, за да присъствува на Учредителното събрание на Българското книжовно дружество в Букурещ“.

Не е имало нужда Левски да „премине Дунава“ при Русчук, тъй като е бил в Румъния. На 6 септември 1869 г. от Букурещ той пише на Христо Иванов Големия, който още е в Русчук, и чрез него кани делегати, които да присъствуват на учредяването на Българското книжовно дружество в Галац на 25 септември, „където е трябвало да обясни на представителите „вън” и „вътре” в страната какво е положението на поробеното му отечество“. Тази неправилна версия авторката възприема безкритично. Тя е отречена. Както вече обяснихме, с писмото си от 6 септември до Христо Иванов Големия Левски кани делегати от Българско, които да присъствуват на Учредителното събрание на Българското книжовно дружество в галац на 25 септември 1869 г., а не по друг повод.

Следователно от края на август 1869 до края на май или до началото на юни 1870 година Левски се намира в Румъния и не е имало нужда да минава в Румъния през Русчук, Оряхово или Никопол.

Необходимо е да разгледаме в критичен аспект двете “новооткрити” писма, които цитира Пенчева.

Наистина в първото писмо се цитира (вписано от някого), че става дума за Васил Иванов, а във второто, че се касае до: „Василаки Иванов от Елена…“. Пенчева е убедена, че писъмцата се касаят до Васил Иванов – Левски. Но ние отричаме тази и теза. Всъщност двата документа се отнасят не до Левски, а до Васил или Василаки Иванов, който е от Елена и се нарича ВАСИЛ ИВАНОВ УЗУНОВ.

В нашата книга „Левски в светлина“ С. 1943 г., с.153 – Сава Кършовски, наименовани: „Апостолите на свободата в Елена” (с. 142). В този спомен е отбелязано: “След този любопитен разказЛевски пожела да се срещне, запознае и види със зетя на Кършовски – ВАСИЛ ИВАНОВ УЗУНОВ, който по едно странно съвпадение на името на Васил Иванов и голямата му прилика с Левски, пострада вместо последния (Левски) през 1870 година …“ (с. 153).

Левски запитва Сава Кършовски: „Где и как хванахте зетя ти?“. Кършовски отговаря: „Миналата година той, като КНИГОПРОДАВЕЦ, отишъл във Враца. Тамкашните турски власти го заподозрели, поискали му пътното тезкере и като прочели името му – тогава той се подписвали само ВАСИЛ ИВАНОВ,  без фамилиарното УЗУНОВ – предположили, че си ти (Левски), арестували го, въпреки неговите молби и протести, и го откарали във Видин. След няколко време откарали го в РУСЧУК. Там го подложили на ново разследване и предали на съд…“ (с.154).

След редица перипетии и писмени доказателства, че Васил Иванов Узунов не е Левски, освободили го“.

Какво следва в заключение?

Двата документа, намерени в Русенската църковна община, съвсем не се касаят за Васил Иванов Кунчев – Левски, а за ВАСИЛ ИВАНОВ УЗУНОВ от Елена. Следователно не всички Васил-Ивановци са Левски!

Но нека посочим още един пример, на друг Васил Иванов, набеден за Левски. В писмото си до Христо Георгиев в Букурещ Григор Д. Начович от Белград на 14 април 1868 г. (ДТС, докум. 361, с.405) съобщава, че 9 момчета от втората легия са изгонени, между които и ВАСИЛ ИВАНОВ. Мнозина автори се подведоха от това име „Васил Иванов“. Обаче по-късно се оказа, че споменатият Васил Иванов е от Калофер, а не от Карлово и тази неправилна теза отпада!

В края на 1872 г. След „Арабаконашкото приключение“ – обирът на хазната при Арабаконак от групата на Димитър Общи извършен на 22 септември, и започналите арести на членове на  Вътрешната революционна организация. В град Хърсово (в Добруджа – Румъния, на североизток от Силистра, близо до Дунав) е арестуван търговец Васил Иванов.

Докаран на разпит в София се оказва, че той няма нищо общо с Васил Иванов Левски. Тази случка е известна в историята под името „Хърсовският Левски”.

Необходимо е още веднъж да подчертаем, че не всички Васил-Ивановци са Васил Левски!“

/Дойчев, Л. „Отново по въпроса за пребиваването на Левски в Русе“., във: в. „Дунавска правда“, 18 юли, 1990, с. 4/

„Краят“ на спора между Любомир Дойчев и Искра Пенчева е белязан с една публикация в глобалната мрежа „Интернет“ през 2004 година с последната публикация на Пенчева, за което ще стане въпрос по-долу в текста на книгата.

(Следва)

Оставете първия коментар към "Идвал ли е Левски в Русе?"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*