Шест тона мръвка продадоха в Елена

На гости на Празника на свинския бут

Въпреки лошото време за празника дойдоха десетки хиляди хора от цялата страна, че дори и от чужбина

Шест тона вкусна мръвка бе продадена и изядена по време на тазгодишния Празник на свинския бут, който отново се проведе в град Елена. И тази година, въпреки лошото време в града, дойдоха десетки хиляди хора от цялата страна, че дори и от чужбина.

Свиневъдите от Елена споделят, че тайната на хубавия свински бут е в местния климат и в планинския въздух. Правенето на свински бут в Балкана си е цяло изкуство, което се предава вече векове наред от поколение на поколение. Най-хубавите бутове стават от прасета, които са пасли на воля в гората и са се хранили с жълъди. Оптималното тегло на прасето трябва да бъде между 160 и 180 кг, като от него ще се получат бутове по 18 – 20 кг. След като прасето се заколи, бутовете и плешките се оформят с ножа и обилно се натъркват със сол, след което се слагат в дъбови качета, наречени постави, да престоят 40 – 50 дни. За количеството сол, което трябва да бъде използвано, има разногласия, но се приема средно по 28 грама на килограм месо. След като престои в постава, бутовете се вадят и се измиват със зелева чорба. След това се окачват на проветриво място да изсъхнат. А накрая се оставят в т.нар. мухарници, където прекарват поне половин година. Според някогашните българи първият бут се е нарязвал в средата на месец юни, в началото на жътвата.

Наред с бутовете и тази година в центъра на град Елена се продаваха и разни други месни деликатеси: суджуци, наденици, филета и др. свински вкусотии. А за разлика от миналата година, когато кило бут без кост удари петдесетака, сега цените бяха по-приемливи: 20 лв. на килограм за цял бут и 25 лв. за нарязан на парче. Така на практика един цял бут с кост, в зависимост от големината си, излизаше около 300 лв. Тази цена не спря варненски бизнесмен, който метна на раменете си два бута и се отдалечи, изпратен от завистливите погледи на гладно преглъщащите пенсионери.

А докато хората се облизваха за парченце мръвка, на поляната над Общината група колачи вече бяха гътнали едно прасе годиначе и се готвеха да го пърлят. Според традициите това трябваше да стане върху специално изкопан трап, пълен със слама, която се запалва. След това прасето се поставя над трапа и се обръща, докато козината му хубаво изгори и заедно с нея се остъргват и отмиват всички нечистотии. Целта е накрая кожата да стане бяла „като детско дупе“, казват местните свинари. Заради обилния дъжд обаче тази година колачите решиха да изневерят на традицията и вместо на трап, опърлиха прасето по съвременен метод – с газова пърлачка. А докато вършеха това, край трапа музиканти пригласяха за доброто им настроение. Колачите обясниха, че за да бъде месото на прасето хубаво, животното не трябва да бъде стресирано преди смъртта си. „То трябва да бъде заклано хуманно. Докато го събориш и да го заколиш. А не както някои пишман касапи правят, да го гонят по двора и половин час да го мъчат“, обясняват майсторите от Елена.

Наред с пърленето на прасето оргаинзаторите от местната Община бяха предвидили и други забавления. Едно от тях бе играта „По следите на изчезналия бут“. Участниците в нея трябваше да се ориентират по карти и за най-кратко време да намерят старателно скрития от домакините свински бут. Откриването обаче бе свързано с демонстриране на доста добри познания по историята и миналото на града. В играта взеха участие 19 отбора, като най-малкият участник бе осеммесечно бебе. Друга игра беше логическа задача за наградата „Тежката кесия на чорбаджията“. В ролята на чорбаджията, разбира се, бе кметът на Елена, Дилян Млъзев.

Освен „прасешките истории“ в центъра на града шатрите си разпъна и Селският мол от Габрово. Бабите гостенки от мола бяха донесли за дегустация различни чудни домашно приготвени кулинарни вкусотийки като баница, тиквеник, пълнени чушки, лютеници и дори габровска моцарела. „Нашата цел е да популяризираме биоземедеието и да покажем, че храната без консерванти освен че е по-здравословна, е и по-вкусна. Да накараме младите хора да се върнат обратно на село, където да имат препитание“, обясни Маргарита Стоянова, „говорител“ на мола.

Иван ГЕОРГИЕВ

Оставете първия коментар към "Шест тона мръвка продадоха в Елена"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*