Ново попълнение от ценни документи в Русенския архив

Той пази паметта на поколения българи и информация за предприятия, институции, учреждения

(Продължава от бр.44)

В периода 1995 – 2003 г. е общински съветник в Община Русе. Дългогодишен член на СНР (Съюз на научните работници в България). Носител е на наградите: Награда Русе за наука и образование – 2005 г.; Доктор хонорис кауза на РУ „Ангел Кънчев“ – 2005 г.; Почетен гражданин на гр. Русе за заслуги в развитието на висшето образование в Русе – 2008 г. Предоставените лично от проф. д-р инж. Атанас Митков документи са ценно попълнение, което допълва историята на Русенския университет. Материалите, предоставени от него, са част от галерията лични фондове на останалите ректори от Университета. Документите включват: биографични бележки; протоколи от заседания на Ректорския и Академичния съвети на Русенския университет; декларации, споразумения, дописки, обръщения и други свързани с организираните четири студентски стачки; отзиви в местния и централен печат за дейността на проф. д-р инж. Ат. Митков като ректор; публикации на научни статии и лекции, с автор проф. д-р инж. Ат. Митков; снимки и други. В по-голямата си част са оригинали, но има и копия.

В синтезиран вид за големите предизвикателствата и трудности през мандата на проф. д-р инж. Атанас Митков можем да разберем отново от проведеното интервю и публикувано в юбилейния сборник „Ректорите“ 2015: „Ректорството ми беше предшествано от мандата на заместник-ректор по НИР (1979 – 1987). То протече в трудни, сложни и напрегнати условия (1987 – 1993), в два коренно различни периода – до 10.11.1989 г. и след това. Разчитах много на колегите от екипа ми. Благодарен съм на всички тях, но специално бих споменал имената на проф. Любен Илиев, проф. Георги Попов, проф. Кръстьо Папазов, проф. Димитър Андреев, засл. проф. Кирил Терзийски, доц. Йордан Николов и доц. Николай Михайлов за тяхната всеотдайна работа.

През първия мандат вниманието беше насочено към по-нататъшно разширяване и задълбочаване на научно-изследователската дейност, развитие на материалната база и провеждане на съвременен учебен процес. ВТУ „Ангел Кънчев“ беше едно от трите най-големи висши училища на България по обема на договорираната научно-изследователска работа и броя на обучаваните студенти заедно със СУ „Климент Охридски“ и ВМЕИ (сега ТУ) – София. ВТУ „Ангел Кънчев“ беше два пъти национален първенец по своята научно-изследователска дейност. Интересно е да се съпоставят две числа от това време: бюджетът на ВТУ беше 1.5 млн. лв., а договорената тематика по линия на Научно-изследователския сектор (НИС) имаше годишен обем 4,5 млн. лв. Само един от договорите (проектите), ръководени от проф. Митю Кънев, беше на стойност 500 000 лв. Щатът на НИС беше над 200 специалисти и научни сътрудници.

След 1990 г. процесите протичаха в коренно противоположна посока.

През първия ми мандат разкрихме специалностите Бизнес и мениджмънт и Промишлен дизайн. Стремежът ни ВТУ да се разширява ставаше все по-силен. Обръщахме все по-голямо внимание на качеството на подготовката на студентите и на тяхната бъдеща реализация. Интересен момент в това отношение беше разкриването на езиковия семестър – единствен в страната. Учебната година в IV курс за всички специалности беше разделена на 3 семестъра, единият от които беше езиковият. Изборът на IV курс беше свързан с навлизането на студентите в тяхната специалност. В този триместър студентите изучаваха само избрания от тях език – английски, френски или немски, с намерение да се въведат и испански и италиански. За това обучение имахме пълната подкрепа на Съвета за висше образование – по отношение на щата и бюджета. То беше една от марките на ВТУ „Ангел Кънчев“. Считам за грешка неговото закриване след няколко години (след моите мандати). Студентите загубиха една от възможностите за по-добра реализация, а ВТУ – една от притегателните си сили.

През втория мандат (1990 – 1993) бяхме свидетели на извършените дълбоки обществени и социални промени в България. Те, за съжаление, не донесоха очакваното добро за страната ни, в частност и за висшето образование. Постепенно бяха разрушени изцяло промишлеността и селското стопанство. Появиха се понятията (и действията) „ликвидация“ и „ликвидационни съвети“. Новите „демократи“ искаха да ликвидират всичко, създадено до тогава. Започна и се извърши една криминална по същество приватизация на държавните (народните) активи. „Масовата приватизация“ беше една от големите измами (за народа) на т. нар. „преход“. Вместо преобразуване и надстрояване (както стана в други страни), у нас промишлеността беше унищожена. Разрухата постепенно обхвана и много други области – здравеопазване, образование, култура и др. България стана член на ЕС, но образованието ни, и по-точно – висшето, за съжаление няма нищо общо с това в Европа понастоящем.

Предизвикателствата през втория ми мандат сами дойдоха при нас. Появилият се „Закон за академичната автономия“ даде възможност да разширим специалностите и да тръгнем по пътя на превръщането на ВТУ „Ангел Кънчев“ в Русенски университет. Разкрихме специалностите Право, Кинезитерапия, Математика и информатика. Регистрирахме в съда „Асоциация Русенски университет“, която обединяваше полувисшите институти в Русе, Разград и Силистра, а също и Научния земеделски институт „Образцов чифлик“ и Центъра по ветеринарна медицина в Русе.

На първата национална конференция на ректорите през 1992 г. (в Габрово) представих готовността и намеренията ни да превърнем ВТУ „Ангел Кънчев“ в Русенски университет. Постепенно получихме подкрепата на МОН и на някои от ректорите, между които и председателят на съвета на ректорите проф. Николай Генчев.

В началото на 1993 г. подготвихме и изпратихме в НС добре обоснован проект за преобразуване на ВТУ „Ангел Кънчев“ в Русенски университет. В подготовката на тези материали неоценима помощ ми оказваше доц. Йордан Николов – един от най-активните и успешни заместник-ректори по учебната работа на РУ.

През двата мандата бяха извършени и значителни строителни работи – укрепване и разширение на VI и VII корпус и на Студентско общежитие №4. Извършен бе и грубият строеж на новите учебни корпуси.“

От дарените документите е обособен личен фонд №1518 Митков, Атанас Лешков. С дарителския си жест той продължава българската традиция – да оставиш диря от труда си. Ценните постъпления от документи, материали и снимки, които се съдържат във фонда, могат да се ползват от всички, които имат желание да се докоснат до личността на проф. д-р инж. Ат. Митков.

Д-р Надежда ЦВЕТКОВА

Оставете първия коментар към "Ново попълнение от ценни документи в Русенския архив"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*