Наследниците на най-кръвожадните диктатори

Синът на Юрий Андропов лежи в затвора за кражби

(Продължава от бр.44)

През 1964 г. Володя се жени за своя колежка от фабриката и двамата заживяват в малка стаичка в работническото общежитие. Няколко години по-късно, когато баща му вече е в първите редове на партията и управлението на СССР, чекистите в Тираспол бързо се ориентират в обстановката и дават на Володя и съпругата му самостоятелно двустайно жилище. През тези години обаче Владимир Андропов започва да изпитва все по-силно влечение към алкохола, докато накрая съвсем се пропива. Започва да идва всеки ден на работа мъртво пиян още от сутринта и често е намиран да спи свит на кълбо под някоя от машините, обвит целия в алкохолни изпарения. Въпреки това на Вова всичко се прощава. Накрая обаче алкохолът го погубва. Той напуска фабриката и през юни 1975 г. умира от цироза на черния дроб. Баща му, който по това време от шест години вече е начело на съветските спецслужби КГБ, така и не се появява нито на погребението, нито след това някога отива на гроба му. Юрий Андропов дори въвежда забрана да се говори в негово присъствие за първия му брак и семейство. По думите на Андрей Брежнев, внук на Леонид Брежнев, шефът на КГБ ставал „блед като платно“, ако някой поради незнание или нетактичност му зададял въпрос за първата съпруга или за живота му през периода от 1933 до 1935 г.

През 1982 г. в управлението на КГБ в град Тираспол пристига заповед, всички документи, свързани с досието на Владимир Юриевич Андропов, да се съберат и да се изпратят незабавно в Москва при условията на пълна секретност. Заповедта е изпълнена, а в столицата документите най-вероятно са унищожени. Това е времето, когато току-що е умрял Леонид Брежнев и сред върхушката на КПСС се води яростна битка за това кой да заеме поста му. Юрий Андропов е главният кандидат, който в крайна сметка печели битката. Изваждането на компромати за пропаднал син крадец, затворник и пияница обаче, биха могли да бъдат добре използвани от враговете на Андропов за унищожаване на кариерата и препречване на пътя му към върха.

След неуспешния първи брак с Нина Енгеличева през 1940 г. Юрий Андропов сключва втори. Новата му съпруга се казва Татяна Лебедева. Двамата се запознават в Петрозаводск, където той е изпратен на партийна работа. Още на следващата година се ражда синът им Игор, а няколко години по-късно – и дъщеря им Ирина.

Докато първият му син Владимир е семейният позор, вторият Игор е гордостта на Андропови. Той завършва Държавния институт за международни отношения в Москва. През 1962 г. се подготвя да замине на студентска практика в Англия.

Неочаквано обаче е извикан от баща си, който го поглежда строго над очилата си и му казва с обичайния си строг тон: „Ситуацията, сине, в страната сега е такава, че известно време ти не трябва да излизаш изобщо в капиталистически страни. Разбираш ли?“. Игор само кимва с глава в знак на съгласие и безмълвен напуска кабинета. Бащината забрана продължава чак до 1981 г. През тези близо 20 години Игор Андропов работи в Академията на науките на СССР, в Дипломатическата академия, а от 1978 г. и като старши съветник в Министерството на външните работи на СССР. Чак след смъртта на баща си през 1984 г. той е назначен за посланик в Гърция, където изкарва две години. След това от 1986 г. е посланик на СССР със специални пълномощия, а от 1998 г. е пенсионер. Строи вила, при това от дървени греди, защото, както сам признава, за тухлена не му стигат парите. Пише също и книга. Игор Андропов умира през 2006 г. на 64-годишна възраст.

(Следва)

Оставете първия коментар към "Наследниците на най-кръвожадните диктатори"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*