Идвал ли е Левски в Русе?

Интересният документален прочит на русенеца Стоян Комитски, описан в книгата му „Васил Левски и Русе“

(Продължава от бр.44)

В поредна статия със заглавие: „Отново за Левски и Русе. Новооткрити документи от фонда на Русенската черковна община“ в брой 225, 15 ноември, 1988 на вестник „Дунавска правда“, Искра Пенчева продължава да представя новооткритията си за посещенията на Апостола в Русе: „Преди известно време в бр. 93 от 12 май т.г., публикувахме материал, в който ставаше дума за вероятни посещения на Левски в нашия град. В Русенския държавен архив се откриха още документи, свързани с пътя на Апостола през 1869 и 1870 г., както и за движението на Георги и Никола Атанасови (Живкови), на Васил Друмев, Никола Обретенов, Никола Сакеларев, Григорий и на много читалищни дейци от „Зора“ – Иларион Драгостинов, Яким Попов, братя Ганевич, Иван Ведър и др. След едно по-обстойно проучване на фонда на Българската черковна община стана възможно да проследим движението на тези видни русенци, както и да съпоставим вероятните дати на посещенията на Левски в града с вече известните факти. Това ни даде повод да твърдим, че ако нашите документи се приемат за достоверни, това би означавало, че през Русе е минавал първият канал за Румъния. Поради количеството и обема на нашите изследвания не е възможно да се предоставят всички материали в една статия, затова сега ще си позволим само да споменем по-важните дати и документи, с които разполагаме, без да се впускаме в тълкувания и подробности.За да спазим хронологията, ще започнем с документите от 1896 година, които са най-много. Преди това нека кажем, че за първа среща на Левски с Русе смятаме датата 5 ноември 1868 г., когато той може би е заминал за Хърсово и Разград през Хюсенче (сега Осенец), където е имал съмишленик – даскал Юрдан Петков Вачков, и е организирал първата си тайна къща със скривалище. На този момент ще се спрем друг път.

Още в началото на. 1869 г., на 13 февруари, Левски пристига за втори път в Русе с братя Атанас и Данаил Попови, среща се с Антон Сяров, деец на ТБЦК и основател на Шуменския комитет, който ги изпраща до Шумен и обратно, вероятно с препоръка до тамошните му съмишленици. Левски навярно отново е минал през Осенец на път за Шумен, където е избрал за свой куриер Йордан Чакъров. Той сигурно го познава още от 1867 г., когато минава с четата на П. Хитов покрай селото. В Шумен се поставят основите на новия  комитет. За това свидетелствува Н. Обретенов в своите спомени. Около 24 февруари Левски и другарите му се връщат в Никопол (през Русе), откъдето Апостолът се прехвърля в Румъния. Сяров дава препоръка на Георги Живков, за да замине за Букурещ на 25 февруари. Там може би се срещат с Левски, който пише на Т. Ковачев писмо, че е дошъл един като него „търговец в „Голямото село“ (Букурещ) от страната на няколко търновци. (Знае се, че братя Никола в Георги Атанасови са от Търново и Георги Живков е бил представител на Търновския революционен комитет, независимо че живее повече в Русе).

Досега се смяташе, че през април 1869 г. Хр. Иванов и Левски се опитват да се свържат в Русе със Стоил Попов. За посещение на Левски през април няма данни, Третото посещение би могло да бъде на 8 май, когато Драган Мирчов (псевдоним на Апостола) отива до панаира в Смил (Силистренско). На 17 май за първи път срещаме и псевдонима на Хр. Иванов Митьо Кръстьов. Какво е наложило това, остава неизвестно. Т. Ковачев пише на 9 май до Хитов, че Левски тръгнал за панаира. Дали това не трябва да се тълкува буквално? За Силистра два пъти пътува Васил Друмев: на 24 април и 1 (31?) юли с. г. Пътеките на двамата дейци на бъдещото Книжовно дружество може да са се пресекли някъде, защото четвъртото и най-важно посещение на Левски в Русе е на 27 август под прикритието на търговеца-книжар, представител на книжарницата на Хр. Г. Данов и клона му в Русе. Може би около тази дата каналът в Русе вече е окончателно оформен, а Никола Живков е бил главно лице, на което се е разчитало.

Силно оживление в Русе настъпва след това посещение. Особено активни стават братя Живкови и дейците от читалище „Зора“. Още на 14 август Георги Живков тръгва да обикаля страната с препоръката на Ат. Гарвалов, за да съставя комитети. Той, заедно с още няколко учители е уволнен от учителствуването поради деяния, „несъвместими е тази професия“. Йосиф Дайнелов дава препоръка на Никола Сакеларев и „дружината му“ да отидат до Гюргево на 29 август. Знаем, че той е един от „верните тайни приятели“, заедно със Стоил Попов, още от 1861 г. от Цариград. На 11 юли Никола Живков отива до Ряхово, а на 21 юли брат му Георги пътува до Тутракан. Никола става поръчител на Гарвалов за пътуването му до Гюргево на 14 август, а на Антон Кисяков, съпруг на сестрата на Ангел Кънчев, за да пътува от Враца за Силистра през Разград на 23 август. Това пътуване било свързано със създаването на „главно училище в Силистра“, но проектът не бил осъществен. Сам Никола Живков пътува също до Разград заедно с Кисяков. На 10 септември той е трябвало да по ръчителствува за брат си, който бил в града, но за къде и за какво, не става ясно от документите. С помощта на Ат. Гарвалов той отива до Гюргево на 14 септември. На 19 септември Левски отново минава през града на  път за Бекет през Оряхово. В Бекет се среща с Иван Соколов. По това време става учредителен  член на Българското книжовно дружество в Браила, осъществено в Букурещ. К. Попович е във връзка с него чрез комитетския канал и Черковната община в Русе.

На 15 ноември Георги Живков отива до Лом, а на 22 ноември Левски може би отново прави маршрута Русе – Гюргево – Русе. Той е ходил вероятно и до Свищов.

За последно преминаване на Левски през Русе считаме 1 декември (става въпрос за 1869 г., тъй като той е идвал в Русе и през 1870 може би само два пъти). От Русе Апостолът отива за Оряхово, после отново в Румъния, където на 14 декември се среща с Кършовски, Г. Живков, Сапунов и др. революционни дейци, с които разговарят за бъдещето на нашето освободително дело.

Всички дати, които сочим, както и имената на споменатите дейци са по документи, съхранявани в Русе. Предстои ни осмислянето им, пресяването на подвеждащите от находките, което ще стане в най-близко бъдеще.“

/Пенчева, И. „Отново за Левски и Русе. Новооткрити документи от фонда на Русенската черковна община“, във: в. Дунавска правда, бр. 225, 15 ноември, 1988, с. 2/

(Следва)

Оставете първия коментар към "Идвал ли е Левски в Русе?"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*