Фарът, водата и самотата

Историята на Шабленския фар през погледа на една русенка

Продължава от бр. 44

За морската платформа бях чела също в интернет, знам че са я възстановили по някаква оперативна програма, защото била полуразрушена. Съборена от стихиите – хубаво звучи. Хората я досъборили и я изградили наново. Още по-хубаво. Но достъп до нея за туристи нямаше, нямаше и откъде да се прескочи. Понякога, в името на добрата снимка, правя различни не особено разрешени маневри из забележителностите, които посещавам.

Видяхме и рибарското селище Кария. То си е законно, и то изградено по някаква програма, май тая дето нищо друго не изградиха по нея „Рибарство и аквакултури“. Много ме беше яд, когато преди години започнаха да събарят рибарските селища. Те наистина са като цигански катун, можеш да видиш вещи, произведени в миналите 100 години, и малко наподобяват на гето, но всъщност са много живописни. Видиш ли ти, България ще се оправи като съборим две – три бараки на рибари.

Кария си изглежда великолепно, лъскаво, ама дали от европарите, дали от нашенското си слънце, не разбрах, нямах време.Затова си мечтая да дойда пак в Шабла, да се разходя по платформата, може и когато морето е бурно, да разгледам селището и да установя ползата от европарите.

Много ми хареса морето на север – широко, безбрежно, изумрудено синьо, различно от малките, топли и красиви заливчета в Странджа, за които писах в моите „Странджански разкази“. На север морето е голямо и има друга голяма прелест. Плажове додето ти окото види има само там. И няма хотели да ти закриват природата.

А водата е магическа и тук като навсякъде. Затова в нашия фолклор с вода всичко се измива – всяко зло, всяко нечисто дело. Водата съпътства човека от рождението до смъртта, без вода не може да замесиш хляба, във вода момите топят китките, за да извършат най-голямото си гадаене – кой ще е бъдещият им съпруг. Над водата може да си изречеш всички молитви за здраве, за любов, за късмет. Не ти трябва требник и курс за 40 лв., че да се научиш как да общуваш с нея.

Във фолклора има много води: мълчаната, неначенатата, цветната, светената вода, загребана отведнъж и донесена от бащино и майчино момиче (млада булка) в невестни дрехи, през нощта преди изгрев слънце от три източника в пълно мълчание. В лява вода къпят болните, за да оздравеят. Ако мъжът ти те е разлюбил, отиваш на реката, нагазваш в нея и с ръце улавяш риба и я стискаш между краката си, за да те залюби пак. Вярвания, които започнах да уважавам и аз през годините. Щом хората са ги пазили хилядолетия, значи носят някакъв смисъл. Дали са били по-щастливи с тях или и тогава са били така самотни, не знам. Мисля си, че тогава не им е оставало място, в което да бъдат самотни, живеели много хора заедно.

Днес ние сме самотници. Често се оплакваме от самотата, разтушаваме се от нея във фейсбук. Мисля си, че всъщност нашата самота не е обреченост, а възможност.Мога да ви предложа моята рецепта за справяне със самотата. За да не съм самотна, обикалям из България, слушам разни истории от интересни хора. Като се върна, сядам и пиша и пак не съм самотна, не усещам кога времето изтича между клавишите и пръстите ми. А лятото е време за събиране на спомени, още по-хубаво е, ако са от морския бряг. Само едно време е било по-хубаво за мен – на село, при баба и дядо. Днес селото го има, но ги няма баба и дядо, няма кой да ми разказва приказки, а това прави живота ми по-тъжен. А, може и да е от годините!

Е, ами нали пък сега аз се опитвам да разказвам истории!

Цветелина ГЕОРГИЕВА

Оставете първия коментар към "Фарът, водата и самотата"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*