Писма от Израел

Здравейте, приятели!

Дойде времето – един промеждутък в иначе доста наситената ни програма – за да се опитам да ви разкажа за част от впечатленията ни от тази толкова богата на история и култура и странна, различна от всичко познато ни земя. Стандартът тук, в Израел – поне за евреите, е доста висок (наш познат, американец, твърди, че голяма част от арабите живеят в гета). Сградите са големи, каменни, монументални, почти всички бели. Нямат керемидени покриви (такива видяхме вчера само в няколко села на връщане от Хайфа). Цените са толкова високи, че ти се завива свят. За сравнение – една бира в заведение е около 13 лева български пари, една обикновена салата – над 10.

Нашият приятел Руди ни посрещна на летището в Тел Авив и ни закара до Йерусалим. През цялото време игра ролята и на екскурзовод. Обясняваше ни, че се движим в палестинска земя, само ограденият с високи стени път е израелски. Показа ни обаче еврейските жилища, построени отвъд, на палестинска земя. Правителството изпращало там да живеят (обикновено безплатно) евреи, пристигащи от цял свят, за да се присъединят и тези земи към Израел. Някои семейства приемали това като патриотичен дълг, други – защото им е изгодно. Но след размириците преди няколко дни (при които имало десетки ранени и един убит) именно такова семейство било избито от радикални бунтовници в едно от тези жилища на палестинска земя. Към днешна дата – 26 юли, все още продължават размириците в Стария град, на служителите в чуждите консулства им е забранено да ходят там, за да не ги замесят в конфликт. И поначало си е опасно. Затова утре възнамеряваме да отидем останалите, без децата и без вашите домакини.

Още по пътя Руди ни разказа за ортодоксалните юдаисти – а после и ние започнахме навсякъде да ги срещаме: с малки еврейски кепета – мъжете; жените – с дълги поли и рокли и често с дълги ръкави – въпреки че тук е много, много горещо. При това най-правоверните мъже ходят и в най-горещите дни с черни костюми, бели ризи и черни капели на главите. Правителството всячески поощрявало и толерирало, мъжете от подобни семейства да заемат ръководни постове на всички нива. Имали по много деца, жените не работели и като ги питали кой ги храни, отговаряли: Бог. Поощрявали и хора от други религии и дори народности да приемат ортодоксалната вяра. Някои го правели наистина по убеждение, а други – като нашите партийни членове някога: защо да оставят други, по-некадърни, да ги изпреварят, след като могат да си позволят тоя компромис и да си уредят живота…

Още от петък тук животът сякаш замира, защото в събота ортодоксалните могат само да четат свещени книги и да ходят на синегога, не бива нищо да вършат, магазините в целия Йерусалим не работят; нямат право да се занимават и с електроника и затова асансьорите във високите сгради спирали на всеки етаж в събота. А ако през ортодоксален квартал на шабат премине някой с кола или пък (дори в другите дни) прекалено разголен, замеряли го с камъни.

Иначе градът създава впечатление за религиозна толерантност. Освен синагоги, Йерусалим е пълен с католически и православни храмове и с джамии. Тук чуваме как имамът запява вечер по високоговорителя към девет, а после – сутрин в четири и в пет часа. И не вярвам да са направили такъв огромен проблем, какъвто направиха в София живеещите близо до джамията…

Първия ден Руди ни заведе до Храма на всички нации. Там в момента имаше служба и група цветнокожи пееха с изключително упование, много дълбоко и съкровено. Присъединих се и аз към тях: когато, коленичиш, целуваш земята, където се вярва, че Исус се е молил на своя Отец в Гетсиманската градина и на това място сега е построен този храм. Самата Гетсиманска градина ни се стори малка, но в нея растяха маслинови дръвчета на стотици години, за едно се знаеше, че е на 2000 години. Тук маслиновите дървета са на особена почит. Руди ни разказа, че когато заловели атентатор, не го арестували, а веднага го убивали. Освен това отивали в селото му, разрушавали къщата на семейството му и изкоренявали – като форма на вендета – вички маслинови дървета на селото. Това се приемало като възможно най-суровото наказание, защото повечето градини били на стотици години и основен източник за прехрана…

След обяд ходихме на т.нар. Първа станция, където видяхме старата Йерусалимска гара, превърната на нещо като закрит пазар и място за увеселение; има заведения и магазини). Линиите си личат, но са с дървено покритие и само едно атрактивно влакче (разбира се, и старите черно-бели фотографии, накачени по някои от стените) напомнят за някогашното ѝ предназначение.

На другия ден посетихме Големия музей на Йерусалим. Имаше етнографски изложби, модерни инсталации, изработени въз основа на предмети за бита. Но мен най-силно ме впечатли картинната галерия, в която имаше картини на импресионисти и експресионисти и дори две – на любимия ми Ван Гог.

(Следва…)

Марта РАДЕВА

Марта Радева е родена през 1959 година в Разград. Завършила е ШУ „Константин Преславски“, специалност Българска филология. Публикувала е публицистични текстове и литературнокритически разработки в изданията: „Родна реч“, „Култура“, „Сега“, „Гимназист“, „Български език и литература“, „Аз Буки“, „Учителско дело“. Живее в гр. Провадия, работи като преподавател по български език и литература в Първо основно училище „Христо Смирненски“.

Оставете първия коментар към "Писма от Израел"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*