Будва- перлата на Адриатика

Продължава от бр. 44

Някой може да ме обвини в липса на въображение като давам това определение за Будва. Ами… бил съм и на други места по адриатическото крайбрежие и не виждам нищо шаблонно да кажеш перла на една от многото в огърлицата на Адриатика. Но за това по-късно. В момента криволичим по някакво шосе от категорията на междуселската пътна мрежа. Някой ще каже, че е пресилено, ама как да кажеш нещо по-различно за път, където автобусът ни с трудност се разминаваше с леки автомобили? Добре, че имахме шанса да не срещнем друг автобус, защото, кой знае кога щяхме да стигнем до заветния граничен пункт между Косово и Албания. Бавно, но славно, най- после се добрахме до граничното КПП и зачакахме да се уредят формалностите около преминаването ни през него. Така, стоейки в очакване, видяхме, как стадо крави, водени от младо биче, смело се придвижваха към граничната бариера. С пренебрежение на свещено животно и без да удостоят с някакво особено внимание местните митничари и гранични пазители, те спокойно преминаха в отсрещната страна, без да мислят ни за лични документи, ни за нещо като визи. Ех, крава да си на косовско-албанската граница, въздъхнахме ние и продължихме да чакаме височайшето внимание на граничните власти. Но всичко това остана в спомените и ние вече сме на албанска територия. Магистралата е опънала снага пред нас, а ние с възхита и респект наблюдаваме околния пейзаж… Високи, черни планини, гори и тук – таме, реки. В интерес на истината, доста безводни, но за сметка на това пък, чакъл да ти види окото. Много каменак, много нещо. И всичко това някак си по своему красиво. Сурова и величествена красота. Гумите на автобуса пеят по магистралата, а нас все по-често почна да ни спохожда мисълта, че те такава магистрала нямаме. Спираме за почивка на първата срещната бензиностанция. Малка, скромна но… с тоалетна, а в случая това е най-важното. За разлика от сутринта, тука е жега и решаваме, че една бира би свършила добра работа. Младо момче започна да ни обяснява как, ако му дадем евро, ще ни върне леки… Лек ден тогава. Ние сме българи и как да е не може да ни прецака на дребно. След като разбра, че клиентелата след малко ще се натовари на автобуса и ще отпътува, той се сети, че имал и евро, че даже и на монети. Така е в търговията, и вълкът сит и агнето пие бира. Пие бира и гледа малко еднообразния планински пейзаж, който в един определен момент изчезва. По право, влезли сме в най-големия тунел в този регион с дължина 5.6 км. В интерес на истината, той няма нищо общо с нашите по Витиня. Осветен, а през 100 м. – авариен телефон и заслон. Излизаме от този магистрален шедьовър и продължаваме нататък. След около 2 часа сме на границата. Процедурата тук е доста по-кратка или пък ние вече сме обиграни, но така ни се стори. А и целта на пътуването ни е вече на има – няма 2 часа път. След няколко километра пред нас грейва морето. Малки спретнати курортни селища, където, независимо от факта, че вече е края на септември, курортният сезон е в разгара си. Значи вярно ще излезе твърдението, че тука лятото си отива последно от Балканите. Но ние вече сме в Черна гора и мисля, че няма да е лошо да кажем няколко думи и за тази малко позната за повечето държава в Европа. Черногорците са последните, които напуснаха бившата федерация на южните славяни – едва през 2006 г. Тяхната държава е най-малката на Балканите – малко повече от 600 000 души обитават територия от 13 800 кв. км – 8 пъти по-малка от България! Любопитно е, че по-голямата част от крайбрежието й – най-вече Которският залив, всъщност почти не е била под османска власт, с изключение на два кратки периода. В продължение на близо 4 века този район е под венецианско управление – познат като Венецианска Албания, а след Наполеоновите войни е част от Австро-Унгарската империя. Да им имаш поробителите на тия. Че им и личи. Страната е уникална и с двете си названия – за разлика от Изтока, където е позната като Черна гора, за Запада е Монтенегро.

Катеренето ни по планините приключи и ние поемаме надолу към крайбрежието. След около половин час пред нас е и Будва. Влизаме в града, който на пръв поглед няма нищо общо с нашите черноморски курорти. Малък, добре подреден град. Да не повярваш, че заради унищожително земетресение през 1979 г., Будва е сринат до основи и изграден наново, като процесът по възстановяването отнема 8 години. След обичайното суетене и задължителните за нашите географски ширини организационни неуредици, автобусът се промъква по тесните улички и стигаме до хотела, където ще прекараме следващите 4 дни. Разтоварваме багажа и отиваме на вечеря в един ресторант на около 300-400 м. от хотела ни. След малко необичайната супа за вечеря и традиционната скара, уморени от пътуването се отпускаме в леглата. Ако трябва да бъда честен, преди лягане отпразнувахме пристигането си в Будва с по една нашенска ракия, която предвидливо си носехме, но в рамките на разумното, защото на другия ден започваше фестивалът и нашето участие в него. Рано на другия ден, след закуска, дойде ред да се поразходим из тази перла на Адриатика. Денят бе топъл и слънчев, което веднага подреди и дневния ред на престоя ни. Плажът. Ако представата ви за море включва безкрайни пясъчни дюни и кротко подплискващи вълнички, то Черна гора не е вашата дестинация. За черногорците плаж е всяко сравнително равно място, на което може да се разпъне кърпа. Водата, макар и не много топла, е чиста и пълна с живот. Дъното обаче най-често е каменисто и се срещат морски таралежи, затова е добре да не влизате боси във водата. Лично аз нямах ни най-малкото намерение да проверявам тоя факт. Пък и как да се изпънеш под слънчевите лъчи и да гледаш с празен поглед в нищото с обяснението че се печеш, при наличието на толкова много места за разглеждане и най-вече евтини бирарии. Сядаме в едно крайбрежно заведение и поръчахме по „..йедно велико точено пиво”. „Никшичко”, разбира се, това е бирата тука. И всичко това за 2 евро, при положение че средната работна заплата в Черна гора е 480-500 евро. След развода със Сърбия, черногорците са избрали еврото за местна валута. И докато ние се дърламе да влизаме ли в евро зоната или не, тия тарикати си въртят еврото като местна валута. Веднага направих сравнение с нашето родно Черноморие, където за една бира ще те обрулят с 10 лв. защото заведението е на брега на морето и 5 лв. е надценката само за „изглед”. След като приключихме с бирата, решихме, че няма да е зле да посетим „Стария град Будва”, но за това по-късно в това пътеписание, защото да опишеш „Стария град” с няколко изречения си е престъпление спрямо любителите на пътешествията и читатели на тоя уважаван вестник.

Йордан МИНЧЕВ

Оставете първия коментар към "Будва- перлата на Адриатика"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*