110 години Дружество на запасните офицери в Русе

Девизът – „България над всичко“, изразява най-добре същността на патриотичната организация

Съюзът на запасните офицери в България се създава с Учредителен конгрес в гр. София на 2-5 май 1908 г. Огромно е общественото значение на организацията , особено в епохи, когато националната ни съдба е поднасяла дни на разруха, отрицание и дезорганизация, преминавайки през дни на победи и триумфи, до дни на безпътица и национални катастрофи. В такива моменти съюзът на запасните офицери се е изправял като непоклатим стожер на родолюбието, дълга и любовта към Отечеството, около които са се сплотявали здравите сили на гражданството и с общи усилия са подпомагали държавата да преодолее явилите се премеждия и опасности. Девизът на организацията – България над всичко, изразява най-добре същността на тази патриотична организация.

Малко по-рано, на 28 октомври 1907 г. в Русе се учредява Дружество на запасните офицери и от тази дата започва летописът на русенското дружество. То наброява 334 члена, като за инициатор на това събитие предполагаме, че е генерал-майор Христо Драндаревски, основател на Съюза на национално ниво и негов председател в периода  ноември 1910 – март 1911 г.. Орган на новосъздадения Съюз през 1908 г. става вестник „Военен глас”, който в първия си брой от 15 август 1908 г. дава информация за учредителния конгрес. На конгреса присъстват 34 делегати от 11 клуба, между които и Русенския клуб, представляван от зап.полк. Дюлгеров и зап. к-н д-р Караджов, което ни кара да приемем, че първият председател е именно полковник Дюлгеров. След конгреса русенци избират ново ръководство, което се оглавява от зап. полк. Данев. Вестник „Военен глас” е основният източник на информация за ранните години на русенското дружество. Така научаваме за основаването на Окръжно взаимно-спомагателно и научно дружество „Защита” на запасните подофицери и приемане Устав на 25 януари 1909 г.(Двата съюза – на запасните офицери и на запасните подофицери се обединяват в обща Федерация през 1922 г.), за приемането на запасните офицери за редовни членове на Офицерските събрания, за числения състав и финансовото състояние  на дружеството. В бр. 60/1909 г. вестникът съобщава, че на 7 ноември (Сливнишката епопея) във Военния клуб в Русе е била дадена вечеринка с лотария, за която Негово величество Царя подарил „няколко хубави и скъпоценни предмета и 1000 лв. за фонда на военния музей”. На Русенското запасно войнство е предоставено място във Военния клуб. Приет е 2 май – Денят на св.  Цар Борис-Михаил за патронен празник на организацията. По времето на войните за национално обединение от 1912 г. до 1918 г. целият офицерски корпус е мобилизиран и Съюзът почти не функционира. След унизителния Ньойски договор България и Българската армия са на колене. Но по инициатива на Пловдивското дружество на запасните офицери, СЗО е възстановен със свикания Първи извънреден конгрес на 16 май 1920 г. Русенското дружество е също възстановено и в новоучредения орган на Съюза, вестник „Отечество”, четем за „конструирането на ново настоятелство на СЗО с председател зап.генерал от пехотата Пантелей Киселов. Според същия вестник, който изнася сведения за числения състав и дейността на дружествата в страната, русенското дружество със своите 301 члена е второ по големина след софийското. Дружеството в Русе не само е едно най-многочислените, но и първото в България, което през месец юни 1921 г. изработва и приема Правилник за спомагателна посмъртна каса, в който се предвижда при смърт на всеки член на дружеството „да се изплаща на семейството на починалия една скромна сума от 1500 лв.”. С редица просветни и социални дейности, СЗО печели авторитет, симпатии особена почит на гражданите и, специално към ген. Киселов, герой от Тутраканската епопея, считан за защитник на Русе. Ген. Киселов е избран и за председател на Федеративния съвет( запасни офицери и подофицери) през април 1923 г.

Общественият авторитет на Съюза не се харесва на правителството на Ал.Стамболийски. С писмо на Началника на Щаба на армията полк. Н.Топалджиков (29.08.1921 г), запасните офицери буквално са изгонени от военните клубове, забранено им е да участват в Офицерските събрания, да имат достъп до войсковите части, в които са служили, да участват в панихиди и церемонии заедно с действащи офицери. След Деветоюнския преврат през 1923, русенеца ген. Топалджиков е екзекутиран.

Сред водачите на заговора в Русе са запасните офицери Никола Кямилев и Иван Хаджииванов. Превратът в града се осъществява мирно. През май 1925 г. в Русе се провежда нов избор на настоятелство на СЗО, където ген. Киселов е избран за почетен председател, а за председател – зап. полк. Никола Кямилев. Ген. Киселов е избран за член ва Върховния съюзен съвет, представляващ запасното войнство в Русе.

Тежък удар на запасното войнство е нанесен от атентата в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г. Сред пострадалите са зап.генерал от пехотата Васил Кутинчев и полк. от запаса Никола Кямилев.

Много са начинанията на възобновената Федерация на запасните офицери и подофицери в гр. Русе. Тя е активен участник при въздигане на паметници на загиналите във войните. Обявява конкурс за разказ с родолюбив сюжет с премия от 2000 лв.(1926 г.), учредява се премия за воински добродетели и храброст от зап. санитарен майор. Иларион Буров и Марийка Бурова, организира вечеринки и представления, кооперативно сдружение купува Дом на запасното войнство (1926 г) – „най-красивата, най-широката и приветлива сграда в града ни”, в която се приютяват четирите родолюбиви организации на запасното войнство (Дружеството на поборниците-опълченци „Шипка”, дружеството на доброволците „Сливница 1885” и дружествата на запасните офицери и подофицери). По повод 50 години от Шипченските боеве, всички живи опълченци и руски воини, жители на града, са удостоени със званието „Почетен член на дружеството на СЗО в гр. Русе” . Чест и слава на зап. подполк. Симеон Попов, внесъл първа вноска от 5000 лв. за изработване на дружествено знаме, което е първото знаме на дружество в страната, за освещаването на което в Русе пристигат Царят и председателят на СЗО в страната зап. генерал Владимир Вазов (3 октомври 1929 г.). На 19 декември, Никулден, 1930 г., с активното участие на запасните войни, в Русе се открива Паметник на падналите от флота за народно обединение, както днес се нарича Паметника на моряка. Дело на русенския скулптор Владимир Владимиров, паметникът посочва и началото на българското морячество, тръгнало от Русе.

На 25 – 27 октомври 1931 г. в Русе се провежда Тринадесетият редовен конгрес на СЗО, в който участват 224 делегати , 21 от Русе. На този конгрес е предложен текст за клетва на членовете на Съюза, която от този момент, заедно с девиза – „България над всичко“ – , става един от символите на СЗО:

„Българин съм, обичам България и ще работя през целия си живот за свободата и обединението на моя народ. Боже, помогни ми!“

Именно на този конгрес, поемайки неговото домакинство, русенското дружество се утвърждава, като едно от водещите в страната. И това не е случайно! В този период Председател на дружеството е полковник о.з. Васил Динов, а негов подпредседател е изтъкнатият русенец поручик о.з. Кирил Старцев, кмет на гр. Русе от 1934 до 1944 г. На Петнадесетия конгрес на съюза през октомври 1933 г. започва изписването о.з. (офицер от запаса) вместо до тогавашното звание – запасен.

Потвърждение на активната обществена роля на русенското Дружество намираме в едно негово Изложение от 1934, относно административно-териториалното деление на България.

Всяка година, на 29 януари – рождения ден на Царя, Дружеството провежда благотворителен бал във военния клуб. Вестник „Отечество” от 9.02.1935 г. отбелязва:„Запасните офицери са доволни и горди, че в качеството си на домакин, имаха случай да съберат представители на армия, власт и народ при една задушевна атмосфера и да подчертаят единството си.”

На 7 септември 1940 г. се осъществява един идеал, изповядван през цялото съществуване на СЗО – връщането на Южна Добруджа в пределите на Майка България. Особен възторг обхваща русенското Дружество, тъй като част от запасните офицери са членове на ВДРО (Вътрешна добруджанска революционна организация). Двудневен спонтанен митинг на русенци отбелязва този триумф. На паметника на свободата е поднесен букет от житни класове от Добруджа.

Последният брой на вестник „Отечество” излиза на 6.09.1944 г. Като символ, той отбелязва скръбта на запасните войни от неочакваната смърт на Царя, защото на тази дата, с постановление №1 на МС на правителството на Константин Муравиев, Съюзът се закрива. Последният председател на русенското Дружество е о.з. генерал-майор Александър Пенев.

Последвалият погром над офицерския корпус, действието на Народния съд и произнесените присъди са тежък удар върху армията и запасното войнство. Вестник „Дунавски отечествен фронт” от 20 март 1945 г. съобщава за арестувани, осъдени и изселени председатели и членове на Дружеството на запасното войнство в Русе. С постановление № 10 на МС от 1948 г., имотите на съюза на офицерите и подофицерите са отнети. Отнет е Дома на запасното войнство на ул. „Александровска” 77 и Военният клуб на ул. „Одрин” 4.

(Следва)

o.з. майор инж. Димитър ВЪЛКОВ –

Председател на РСОСЗР – гр. Русе

Красимира ИГНАТОВА

Оставете първия коментар към "110 години Дружество на запасните офицери в Русе"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*