Наследниците на най-кръвожадните диктатори

320565

Синът на Юрий Андропов лежи в затвора за кражби

На 9 януари 1984 г. умира Генералният секретар на ЦК на КПСС и Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР, Юрий Владимиович Андропов. Това е третият съветски държавен ръководител след Леонид Брежнев и Константин Черненко, който си отива от този свят за по-малко от три години. Според руските историци смъртта на Андропов не е изненада, тъй като още от лятото на 1983 г. здравето му рязко се влошава и той често е принуден да работи от дома си или да свиква съвещания на ЦК край болничното си легло. През целия си живот Андропов е диабетик, страда от подагра, а през 1981 г. при посещението си в Афганистан пипва и азиатски грип, който доразрушава и без това крехката му имунна система. През септември 1983 г., докато почива в Крим, се простудява и получава тежко възпаление, което налага операция. След нея обаче от диабета раната му дълго време не зараства. През последните месеци от живота си заради проблеми с бъбреците Андропов е и на хемодиализа. В официалното съобщение за смъртта на съветския лидер се казва, че тя е настъпила в 16,50 ч. като причината е именно отказът на бъбреците му да работят.

Наред с тази официална версия съществува и друга, според която съветският държавен глава е отровен от лекарите от правителствената болница. Поръчителите са конкурентите за поста му в самото Политбюро. Има и една трета версия, според която няколко дни преди смъртта си, генсекът става жертва на атентат. Той е прострелян в асансьора в дома си от съпругата на бивш свой министър, когото сваля от длъжност заради присвояване на държавни средства. Огнестрелната рана предизвикала замърсяване на кръвта и влошила допълнително и без това крехкото здраве на държавния глава, който починал в болницата, твърдят привържениците на тази версия.

Приживе Юрий Андропов има два граждански брака. През 1935 г. се жени за Нина Енгаличева, която го дарява с дъщеря и син. Дъщерята Евгения се ражда през 1936 г. и е кръстена на майката на Юрий Андропов. Тя завършва медицински институт и работи като лекар дерматолог в кожно-венерически диспансер. С второто семейство на баща си не поддържа връзка. През 1984 г. идва с майка си на погребението му. По време на поклонението в Колонната зала в Дома на съюзите първото и второто семейство на покойника са преведени по различно време от двете страни на ковчега, за да не се скарат и да стане скандал.

Синът на Юрий Андропов от първия брак Владимир през целия си живот е обвит в мистерия и загадъчност. Той е роден през март 1940 г., когато баща му вече е първи секретар на Ярославския обком на ВЛКСМ и партията го назначава за първи секретар на ЛКСМ на Карело – Финската ССР. Съпругата Нина обаче отказва да последва Юрий Андропов в Карелия и двамата се разделят, като бащата оставя сина си на грижите на своята съпруга. За сина Владимир сведенията са откъслечни. Знае се, че като дете, заради партийните ангажименти и честите пътувания на родителите си из страната, редовно е оставян за отглеждане в детско-военни интернати, от които бягал. Още там той се събира с лоши другари и започва да краде, заради което два пъти е осъждан и лежи в затвора. В началото на 60-те години е изпратен на „превъзпитание“ в Тирасполската шивашка фабрика. Там синът на първия секретар е принуден да работи като обикновен шлосер сред крадци и измамници. Нещо, което обаче не само, че не го смущава, но му харесва. Пред свой приятел след години Владимир признава: „Ако трябва сега отново сам да избирам живота си, предпочитам този в Тираспол. Там хората, с които делях хляба и постелката, бяха престъпници, но бяха истински и честни. А приятелите на баща ми там, горе, в партията, са измамници и отвратителни лицемери в костюми. С такива аз не искам никога да имам нищо общо“.

Оставете първия коментар към "Наследниците на най-кръвожадните диктатори"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*