Кметица мери кръвно и бие инжекции на бабите

В селото живеят 130 – 140 човека и затова лекарите от града изобщо не желаят да стават джипита

Кметица мери кръвно и поставя инжекции на съселяните си във великотърновското село Пушево. Повече от 10 години в малкото село няма семеен лекар и затова местният кметски наместник Юлия Костадинова се е нагърбила с тежката задача да бъде освен селски управник и джипи. Това обаче не е нередно и незаконно, тъй като Юлия си има задължителното медицинско образование и е завършила бившия Медицински институт във Велико Търново. Тя признава, че не взема и една стотинка от бабите и дядовците за това, че й отнемат от времето да им извършва медицинските манипулации. „Когато си станал кмет, ти си поел отговорност за хората в селото и ако щеш и за техния живот и здраве. Освен това няма да ми изгубят чак толкова време за едно мерене на кръвно или поставяне на инжекция. В крайна сметка е необходимо в отношенията си с другите да проявяваме и повече човещина, а не само да гледаме материалното и комерсиалното“, коментира кметицата решението си да помага на съселяните си. Разбира се, когато в някои от случаите се касае за сериозен здравен проблем, тя не си играе на доктор и не рискува човешкия живот, а се обажда незабавно в Спешна помощ в Търново да изпратят линейка. Последният такъв случай бил с човек, претърпял инсулт. „Извиках линейка, придружи човека до болницата, настанихме го и чак тогава си тръгнах. Не мога да го оставя без да ме интересува какво се случва с него. Жив човек е все пак“, коментира тя.

Всъщност една от големите болки на Юлия, която от 10 години е кметски наместник, е, че в Пушево никога не е имало нито джипи, нито зъболекар, нито аптека. В селото живеят 130 – 140 човека и затова лекарите от града изобщо не желаят да стават джипита там и да ходят на 18 км от града заради някакви си старци. Повечето от бабите и дядовците са записани при личните лекари на синовете и внуците си в града и когато им се наложи, ходят за преглед или за изписване на лекарства там. Проблемът обаче е, че освен лекар, до селото почти няма и обществен транспорт. Автобус има рано сутрин и късно вечер. Като тръгнат за лекарства, щат-не щат, старците трябва да обикалят из Търново цял ден, докато дойде време за вечерния им автобус, за да се приберат в село. През лятото добре, но през зимата като падне снегът и студът стане минус 10 градуса, става страшно. „Всъщност, когато станах кметски наместник през първия мандат, автобуси имаше през ден. Сега поне е добре, че са всеки ден. Повечето от хората не чакат вечерния рейс, а като си свършат работата, се прибират с такси и дават по 10 – 12 лв., понякога се кооперират, за да плащат по-малко. Но такова е положението, друг път няма“, тъжно обяснява кметицата.

Това, което я радва е, че през последните години в селото отново започват да се връщат млади хора. „Днес в селото имаме шест деца. За вас това може да е смешно, но за мен е повод за гордост. Три от децата учат в града. Сутрин пътуват с автобус, а на обяд родителите им ходят да ги прибират с колите си. А тази година на 15 септември имахме и първокласник, дете на едни англичани, които купиха къща в селото. Направихме цял ритуал и го изпратихме по стара българска традиция – с китка здравец и менче вода на изпроводяк, за да й върви учението като по вода“, умилява се кметицата Юлия.

Повод за гордост е също и първото от години раждане на бебе и първата сватба в селото, които се превърнали в събития, за които местните говорили след това с дни. Все пак кметицата се надява, ако един ден броят на хората в селото се увеличи, все пак някое джипи от града да прояви интерес и да приеме да идва по 1 – 2 пъти в седмицата в Пушево, за да не остават старците без медицинска помощ. Кметицата Юлия разказва още, че не е първият кмет в общината с медицинско образование, който помага с медицински манипулации на съселяните си. Преди години е имало фелдшери и медсестри кметове и в други населени места и те също като нея са мерили кръвно и са поставяли инжекции.

Оставете първия коментар към "Кметица мери кръвно и бие инжекции на бабите"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*