Фарът, водата и самотата

Историята на Шабленския фар през погледа на една русенка

Лято е, време е за море и чудни преживявания. Кога, ако не през топлото лято може да се гмурнем в морските води и да почувстваме прохладната им омая. Ако сме романтични, можем да се разхождаме по морския бряг на лунна светлина.

Луната и водата са свързани. Водата се управлява от луната, затова нейните символи са нощта, мракът, подземното царство. В съчетание с тях, магията й се увеличава неимоверно. Водата е вечността и безкраят, тя е първотворението, първоосновата на света, от която постепенно се е създавала сушата. Затова ние, хората, обичаме водата, познаваме я подсъзнателно от някакъв друг живот. Или вероятно за мен е така, защото съм израсла на брега на великата бяла река Дунав и обичам голямата вода. Не помня първия си досег с морето, била съм твърде малка, затова за мен то просто си съществува там някъде, не много далеч, на около 300 км от Русе.

Обичам морето и не се страхувам от него. Обичам да гледам как се съчетават стихиите вода и слънце на очарователен топъл плаж, по-пуст по възможност.Мечтая си вечер да стоя на брега на морето и да мълча. Чудно преживяване ще е мълчанието до голямата вода. Цяло море смълчана вода. Най-силната вода според нашите традиции. Толкова голяма мълчана вода може да е благословия.

Само дето около морето никога не е безопасно. Българското Черноморие напоследък си печели грозна слава, но това не е заради природата, а заради хората. Но за такива банални, първични и алчни хора няма да пиша. Намирам ги безинтересни, писна ми даже да слушам за тях. Заради тях почти 30 години вече живея като в ужасен американски екшън.

Утешавам се като пътувам из българската земя, но избягвам места като Слънчев бряг, примерно. От известно време едно строително чудо занимаваше ума ми. Фар на нос в морето за мен изгражда по нов начин темата „вода и огън“. А ако за фара се разказват легенди, това е моето място. Ако пък намеря някой дядка да ми разкаже нещо, дето го няма в интернет, ще е супер. И легенди много обичам, те са мъдри като старите хора, даже по-мъдри от тях, защото са от незнайни времена.

Преди да посетя Шабленския фар четох за него в интернет. Той е най-старият автентичен действащ фар на Балканите, с най-високата кула, която се издига на 32 метра височина. Официално бил открит през 1856 г., но строежът му е започнал през втората половина на ХVІІІ век. През 1786 г. един австрийски офицер описва как високата му кула стърчи на пет мили северно от Камен бряг. През Кримската война кулата на фара била разрушавана няколко пъти.Разбира се, има и легенда, която твърди, че той е умалено копие на прочутия Александрийски фар, едно от Седемте чудеса на света. Освен това е боядисан в червено и бяло. О, и в него е зазидано важно послание, което трябва да бъде отворено на 200-годишнина от построяването му.Подобно на Александрийския фар, Шабленският се намирал по средата на пътя от устието на Дунав до Босфора, светлината му се виждала на 17 морски мили навътре в морето.

Увлечена от интересната история на Шабленския фар, направих така, че това лято да го посетя. Дойдохме в ранния следобед, в най-жежката жега, обаче страст е това пътешестването. Стигнахме щастливи, излязохме от колата, пред фара се мъдрят сергийки с „художествени“ произведения, а на вратата на портата, водеща към моята мечта, стои табела „Военна зона“. Вярвайте ми, тази табела е най-безапелационната в България, колкото и да не обръщаме внимание на армията, че едва се брои на пръсти.

Жената пред сергийката е цял екскурзовод – всичко ни разказа, че идват хората, гледат, снимат се, не могат да влязат, някой псуват. Преди две – три години имало отворени врати, ВМС разрешили на простосмъртните да се качат на фара и да гледат море и суша. Щастливци! „Обаче имаме разкопки – казва дамата – и морска платформа. А това тук, буренясалото, е парк на илюминатите. Нарочно го издигнали в близост до фара, вероятно, защото почитат слънцето. „Имаше и една табела там: „Фар, слънце, бял лист“. Не й обърнах много внимание. Като чуя илюминати, се сещам за Дан Браун и ужасно се ядосвам. Как може целият свят да чете този абсолютен американски занаятчия със смешните му сюжети и банални персонажи. Толкова шум създадоха едно време книгите му, че дори аз ги четох.

Дамата, обаче, добросъвестно продължава с лекцията, показа ни къде да отидем, че да се заредим с енергия в илюминатския парк. Не че не сме заредени от почти 39-те градуса на сянка, обаче дошли сме, да се заредим, пък дано ни издържат акумулаторите! Понякога и аз се хващам, че разсъждавам като Бай Ганьо, който и на Бога се кланя, но и с Дявола гледа да е добре. После се утешавам, че в съвременния глобален свят трябва да уважаваме всички вярвания.

(Следва)

Цветелина ГЕОРГИЕВА

Оставете първия коментар към "Фарът, водата и самотата"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*