Из Европа с песен

Косово- незарасналата рана в снагата на Балканите

В края на септември, когато повечето хора се стягат за зимата, хористите от хор „Родна песен” при читалище „Напредък” – Търговище се стягаха за поредния си фестивал в чужбина. Защо точно в чужбина? Ами, човек ходи там, където го канят и ценят. В този ред на мисли се сетих за една мисъл на канадския поет, писател, певец и текстописец Ленард Коен: „Ако знаех откъде идват добрите песни, бих се старал да бъда там много по-често”. Е, с присъщата си скромност заявявам, че след като повечето хора са заети със своите дела в забързаното си ежедневие и нямат възможността да дойдат в Търговище, решихме планината да отиде при Мохамед. И така, една вечер, след като натоварихме багажа и сценичните костюми в автобуса, потеглихме. Чакаше ни доста път: Косово – Черна гора – Албания. Крайната цел е град Будва в Черна гора, където трябваше да се представим на Budva Fest 2017. След първоначалната превъзбуда от предстоящото пътуване духовете се успокояват и повечето потъват в сладка дрямка, докато автобусът гълта километрите към граничния пункт Гюешево. Призори вече сме на границата. Следва неизбежната гранична проверка с още по-неизбежното балканско „потриване” и след час размотаване поемаме през Македония към Косово. Честно казано, Косово като дестинация ми беше твърде неизвестно и за това очаквах с любопитство да видя и науча малко повече за него. От това, което знаех и което бях чел, по време на Първото българско царство областта е била част от българското землище, по-късно остава в територията на сърбите, а през 1389 г. след битката, известна като Битка на Косово поле, в която войската на княз Лазар Храбелянов е победена от османските сили на Мурад I, османците окончателно овладяват цялата й територия. В по-ново време Косово го свързваме, като една от най-горещите точки не само на Балканите, но и в Европа с т.нар. Косовска война, чийто въоръжен конфликт започнал през 1998-1999 година между стремящото се към самостоятелност на Косово албанско мнозинство в областта и правителството на Съюзна република Югославия. Албанците са организирани в няколко групи, най-значима сред които е Армията за освобождение на Косово (АОК), а югославските власти използват армията, полицията и нередовни паравоенни формирования. Броят на загиналите косовари до юли 1999 г. достига до 13 500, сред което 10 356 са етнически албанци. Това е която знаех за Косово. Иначе Косово е малка, частично призната държава на Балканския полуостров с територия, равна на 1/11 от тази на България. След неочаквано кратък престой на мaкедонско-косовската граница вече сме в Косово. Малки селца, където още личи недоимъкът и стремежа на косоварите час по-скоро да заличат раните от войната. Тя обаче наднича през стъклата на автобуса ни с множеството гробни могили, подредени край пътя. Такива имаше даже и в гористите места. Гробни могили между дърветата – и това не бях виждал, и това видях. Автобусът продължава по стръмните косовски пътища и вече наближаваме и крайната цел на пътуването за деня, гр. Драгаш. Там трябваше да преспим, преди да поемем към крайната цел – град Будва. Драгаш е най-голямата община в Косово и Метохия, населена с около 10 хил. българоезични горани, които се наричат още горанци или нашенци. Така е според някои материали, които предварително прочетох. Лично аз не срещнах нашенци, ама да не се отклоняваме от темата. В Драгаш пристигаме в късния следобед, а в наша чест заваля и дъжд. Настаниха ни в хотел „Макка“. Най-големия в града и най-странния, в който съм бил. Тъй като хотелът се оказа само с един асансьор, решихме да ползваме стълбището. Тъй де, за един етаж какво да се правим на интересни! Любезно момиче ни поведе по стълбището нагоре, към магазин за домашни потреби, последва преминаване през складовите помещения и по едно вътрешно стълбище се озовахме на етажа си. Хем се придвижихме до стаите си, хем огледахме целия асортимент на магазина в насипен вид. За наше учудване, стаите в хотела се оказаха доста прилични. Вярно, издържани в стил „селски тежкарлък”, но много чисти и подредени. На партерния етаж на хотела се намира супермаркет, нещо доста полезно според нас, защото след път е хубаво човек да се подкрепи. Асортиментът не е кой знае колко богат, но е чисто и подредено. И веднага дойде и разочарованието. Оказа се, че алкохол не се продава освен бира. Бира-бира, като няма риба и ракът е риба. Ракът се оказа не дотам рак, защото бирата пък се оказа безалкохолна. Чак тогава ни светна, че все пак тук доминиращ е ислямът и…Не че в Драгаш не можеш да намериш нещо за пийване, ама то се продава само в единствения в града специализиран магазин.

Настаняваме се в хотела и излизаме да поогледаме града. Точно срещу хотела се намира Клубът на ветераните от Армията за освобождение на Косово… Странно защо е изобразен албанският орел ама… тяхна си работа. Решаваме да се освежим с кафе в съседното кафене. Първото нещо след аромата на кафето, което ни впечатли, бе…личният състав. Само мъже. Оказа се, че тук не е прието да влизат жени. И най-хубавото нещо за заклетия пушач – в кафенето се пуши. А кафето наистина беше превъзходно и се сервира задължително с чаша минерална вода. Точно срещу кафенето е сградата на Общинския им съвет. Пред него e задължителният паметник на косовския партизанин. Срещнахме няколко такива по пътя си и това, което впечатли, е, че паметниците страшно си приличат, само името отдолу е друго. Явно става дума за масово производство. Прибираме се в хотела, хапваме и след 800 км път заспиваме бързо и дълбоко. На сутринта ни събужда човешка глъчка. Поглеждаме пред прозореца и ни става ясно. Денят е петък, а в петък е пазара. Излизаме навън и потреперваме, а зъбите ни леко претракаха. Студ! Поглеждаме към върха на близката планина и… Ха, честит ви първи сняг! Вярно, малко ама снежец. На местните хора това не им прави впечатление. Бръмчат камиони и хора разтоварват стоката. И това, ако не е късмет. Тъкмо ще се запознаем и с косовския пазар. Направи ни впечатление един голям товарен камион, от който здрави момчета разтоварваха… мебели. Кухненско обзавеждане, обзавеждане за спалня, обзавеждане за хол… пред очите ни на площада се появи косовският дом. Стана ми странно, че именно тук се продават и мебели, ама щом ги стоварват, значи и това го има. Иначе пазарът не се различава много от нашия – зеленчуци, тави, тенджери, въобще всичко необходимо да си направиш туршия. Наши хора. Правим една обиколка по пазара и се връщаме в хотела. Следва закуска в хотела. Сервитьорите, усмихнати млади момчета, се чудят как да ни угодят. След като се разприказвахме, се оказа, че двама от тях са от т.нар горанци. Наши момчета. Хапнахме и отново на път.

(Следва…)

Йордан МИНЧЕВ

Оставете първия коментар към "Из Европа с песен"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*