Сватбените хлябове и тяхното значение за брачния живот

Тайни обреди орисват младите с добро и ги предпазват от магии през бъдещия им съвместен живот

Сватбените хлябове имат различни имена. Според предназначението си и според района, в който се правят, те се наричат: погача, пита, кравай, момина пита, момков колак, деверов кравай, меденица, руманик, шугава пита, кукла, косичник, плетеница, бахча, кумова градина, ела и др.

Сватбените колаци или краваи обикновено се правят в четвъртък. Имат специална украса от различни символни образи. Заради нея ги наричат гълъбета, гургушка, кукли, но най-често се наричат кумови краваи. Те се носят на кума, на сватовете, при отвеждането и довеждането на невестата. На първите сватбени хлябове се забожда чемширено клонче и около него се нареждат пари.

Краваите за сватба имат брачна символика и по принцип са женски символ. Особено ясно тези им значения се виждат в кравая, нанизан на бъклицата на девера, окачен на шията на петела на заложника, на сватбеното знаме или около кумовото дръвце. Обредният кравай има магическа сила да сближава и събира младите. Затова и невестата, очаквайки годеника си в своя дом, бърза да го зърне първа през кравай. Магическата сила на формата му съответства на апотропейната сила на кръга. Краваят, стоял пред свещеника при венчавката, има целебна сила.

Шугава пита. В дама на момчето се меси т. нар. шугава турта или кумови хлябове. Тя е прясна пита, защото неквасеният хляб се счита за сладък. Да е сладък животът на младите, да е блага невестата както туртата (хляба). Докато се пече шугавата погача, годеницата се къпе. След като се окъпе, една от зълвите или нейна неомъжена родственица пуска в пазвата й сурово яйце, което минава под ризата й и пада на земята, а годеницата го размазва с крак. Магията на счупеното яйце е за лесно и бързо раждане.

Шугавата пита има за цел да предпази младоженците от магия в първата брачна нощ. Приготвя се със специално донесена вода, около нея играят три пъти хоро. Върху суровото тесто се притиска паница, така че да се образува кравай, който лесно се отделя. Гайдарят удря изпечената турта върху главата на момичето, което я е месило, краваят се отделя и всички се надпреварват да го разкъсат.

Плетеницата е най-често кръгъл хляб, понякога и с формата на кръст, чиято украса е най-често от две кръстосани пръчки с раздвоени краища. Този хляб се носи от момъка на годеницата веднага след годежа и на големи празници. С такъв хляб идва и свекървата при момата в четвъртък преди сватбата, а в неделя пък е ред на момината майка. Върху плетеница в Северозападна България събират пари, докато булката дарява.

Косичникът е хляб само за сватба. Носят го, когато тръгват за момата. В дома й старойката го чупи над главата на двамата и го раздава. С косичник свекървата посреща младоженците и го дава на най-високия ерген. Хлябът носи късмет, особено на ловджиите, и всеки гледа да си вземе късче от него.

Меденикът е първата пита след замесването на кваса, с която се слага началото на сватбата. Медениците се пекат за младоженците, кумовете и деверите. Щом се извади от фурната, питата се прекадява три пъти и за доброто на младите в този момент, а и през цялото време на приготвянето му, трябва да се мълчи. Част от сватбената пита обикновено изразява сам зетят или деверът и се дава на младите вечерта преди свождане. Къшей от този хляб се пази като талисман за новия дом.

В дома на момата обредният хляб се разчупва от две жени от двата рода. Едното парче е за девера, другото е за сватбарите. Най-красивият меденик се запазва за невестата и се изяжда чак след венчавката. От питата на

Засевки, меденицата, трябва да си вземе всяка неомъжена девойка. За да й се предадат чрез хляба скорошна женитба, любов, благополучие. Питите се разчупват, кършат върху главата на момъка (момата), върху пояс или палешник, зад гърба на момъка на двора под открито небе, „напяват” се върху скрин. При всички случаи се търси магия за родовитост, за близост, за извършване на тайнство, при което от смъртта се ражда живот.

Сватбената пита обикновено се меси от свекървата. Задължително е тя да бъде цяла, голяма, пластично украсена със слънце, цветя, клонки и всички онези символи, които трябва да пожелаят и предизвикат магически радост, щастие, любов, здраве и дълъг живот. Украсата се прави с пълно вретено, за да е „пълна” и невестата, да добие челяд.

Хлябът кукла се доближава по смисъл до невестта и в известен смисъл е нейно изображение. Разчупва се на огнището, което се полива с вино през комина и има характер на жертвоприношение и апотропей, на разговор, почит и покана към предците да се приобщят към празника и да закрилят младите. Хлябът-жертва се осмисля като жертвоприношение на невестата, целящо да извика милост, добро чувство, прием в чуждия за нея дом.

Замесването на обредните хлябове също е магически ритуал. Водата трябва да е мълчана, цветна, брашното – бяло, от чиста пшеница, да е пресято през три сита, понякога дори през девет. Жената, която сее брашното и меси, трябва да е облечена в нова премяна, да е майчина и бащина, от цяла къща, от първо венчило и в никакъв случай да не е вдовица. Добре е дори да е бременна, макар че при всички останали случаи надделява изискването за ритуална чистота, каквато бременната не притежава. Но тя пък е символ на зачатие, плодородие, потомство и то в сватбения ритуал е най-силното желание, пожелание, магия. Често месенето е съпроводено със специални обредни песни.

Лилия СТАРЕВА

„Български магии и гадания”, „Труд”, 2007

Оставете първия коментар към "Сватбените хлябове и тяхното значение за брачния живот"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*