Пътуване към Орфей

(Продължава от бр.42)

За да не се преразказвам нататък, цитирам Уикипедия дословно: „Според Конон и Павзаний тленните останки на легендарния тракийски жрец Орфей били сложени в урна и положени върху скала. Замисълът бил и след смъртта му той да остане посредник между боговете и хората. Костите едновременно трябвало да бъдат скрити от слънцето, но и най-близо до него. Това е идеята за антроподемона или полубога – царя, който след смъртта си постепенно се превръща в божество. Според Венедиков на хълма до Татул е извършен погребален обред, който е съвсем различен от познатите погребални практики на древните траки, при които се наблюдава заравяне на мъртвите владетели под могилни насипи.“

И ако очаквате да задълбая в историята, грешите! Стоя на скалата и си припомням обикнат от мен фолклорен сюжет: гроб с прозорци. Преди време чух такава песен в Горно Абланово, дори я записах.

Текстът е съвсем простичък:

Разболяла се мамина Олга,

мамина Олга, една на майка.

Олгината майка по ливади ходи,

по ливади ходи, роса събира,

роса събира, цяр да й прави.

Олга майка си тихом говори:

– Стига си, мамо, по ливади ходила,

по ливади ходила, цяр да ми търсиш.

Я, откупи, мамо, трима дюлгеря,

трима дюлгеря, най баш ергени,

да ми направят къща гробница,

къща гробница с три прозореца.

Винаги съм се чудила откъде у народната песен този сюжет, от който буквално лъха древността. От къде у една обикновена селска мома толкова сложно желание за вечност, стремеж към безсмъртие. Навремето, когато в училище се преподаваше фолклор, говорех на учениците си, че в този сюжет личи жалбата за неизживян млад живот. Така ни учеха тогава в учителските институти, така учехме и ние учениците. После науката напредна, взе да търси връзка между фолклора и древните езически вярвания. Не твърдя, че видиш ли точно в тази песен от Горно Абланово се разказва за гробницата на Орфей в Татул. Казвам, че в нашата древна земя има много истории, традиции и вери. Те винаги са живели в мир помежду си, знанието от миналото не е изчезвало, то е било тук, ние сме го слушали, но подобно на обикновените хора от древността не сме имали уши, за да прозрем истинските послания.

Затова в живота винаги ни е трябвал Орфей – маг, жрец, прорицател и митичен певец, учител на хората от всички времена, който да ни вика в древните си обиталища и да разгадава древното знание.

Родопчани, които са големите щастливци и до днес да живеят в Свещената планина, както я нарича Херодот, вярват, че Орфей е техен предшественик. И аз вярвам, че е така и затова честичко прескачам до Родопите, за да се заредя с древната енергия и да открия орфеевото тайно знание. А то е навсякъде из нея, където са погребани части от неговата плът, още повече, където витае неговия дух, мисъл, учение.

Та, така, пътувайки бавно след кравата пропуснахме Вила „Армира“, но открихме Татул и каменната хармония на Родопа планина, сред която се издига гробницата на древния мъдрец.

Вярвам ли, че е възможно в този каменен саркофаг да почива Орфей?

Вярвам е силно казано. Ние съвременните хора много обичаме метафорите и да правим обобщения. Понеже не мога да измисля друг финал на моя разказ, ще си послужа с едно банално обобщение. Вярвам, че Орфей е навсякъде из земята българска, вярвам,че увереността на българите да са част от най-древна цивилизация, не е само колективна психотерапия за справяне с мантра на съвременната неудачност.

Идете в Родопите, тръгнете след една крава, която ще ви пресече пътя, и ще видите, че тя е пратена от мистичните древни сили, чийто говорител е Орфей, да ви заведе при него. От него ще получите същото знание. Но ако не ви се пътува в жегата до там, може да прочетете отново моя пътепис.

Цветелина ГЕОРГИЕВА

Оставете първия коментар към "Пътуване към Орфей"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*