Доц. д-р Ана Джумалиева, председател на КЗД: Удовлетворена съм от гласуваното доверие и от възможността да доразвия идеите си

КЗД е изправена пред предизвикателства, в условията на които работят всички независими органи по въпросите на равенството в Европа

Доц. д-р Ана Джумалиева е магистър по право. Доктор и доцент е по международно частно право. Преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Член на Съюза на учените – клон Варна. Член на Научния съвет при Института по морско право и логистика към Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Има завършен специализиран обучителен курс по права на човека на Женевската академия за международно хуманитарно право и права на човека. Издала е монографията „Договор за наем на кораб”. Има над 60 научни публикации в областта на международното морско право, правата на човека и антидискриминацията.

          От 2012 г. е председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). През 2017 г. е преизбрана на поста за втори мандат.

 

– Доц. Джумалиева, поздравления за преизбирането Ви за председател на Комисията за защита от дискриминация! Как приемате избора – като награда или като натоварване с още по-голяма отговорност?

– Благодаря Ви сърдечно! У мен след повторния ми избор на този пост и след емоцията остана удовлетворението от гласуваното доверие и от възможността да доразвия и реализирам идеите си от предишния мандат. Убедена съм, че с колегите комисари, както и с целия колектив от усърдно работещи хора в Комисията за защита от дискриминация ще направим и невъзможното, за да бъдем необходими на хората в неравностойно положение и да сме адекватни на високата отговорност, която поемаме с присъствието си в тази институция. Тя е създадена за защита на правата на човека и основните свободи за всички в изпълнение на поети от Република България международни задължения, както универсални – на ниво Организацията на обединените нации, така и регионални в рамките на Съвета на Европа и Европейския съюз. Специализирана е единствено и изключително за изпълнение на целите на Закона за защита от дискриминация, за гарантирането на равенството и недискриминацията. Всичко това ни ангажира с предела на нашите знания, умения и възможности да работим така, че да бъдем полезни на тези, които имат необходимост от нашата институция като единствен орган по равнопоставеност в страната.

– Какво се промени през изминалата 2016 година? Какво сочи статистиката, увеличават ли се оплакванията, депозирани в КЗД, през последните години?

– 2016-а бе активно ангажирана година за КЗД в производството за установяване на дискриминация, регламентирано в глава четвърта, раздел I от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Годината беше богата и на инициативи, свързани с превенцията в борбата срещу дискриминацията. Аргумент за уникалността на производството пред КЗД и неговото място в налагането на принципа на равно третиране е нарасналият брой жалби и образувани преписки. Общият брой жалби, сигнали, постъпили през миналата 2016 г. в Комисията, е 1192, а броят на постановените решения е 510 – и двете стойности са най-високи през годините.

Анализът на практиката през 2016 г. потвърждава извода, че защитата от дискриминация при упражняване правото на труд заема значителна част от дейността на Комисията. Има оплаквания и за различно отношение в сферата на здравеопазването, за диференциран подход при предоставянето на социални услуги, за дискриминация в областта на образованието, за ограничаване достъпа на лицата до определени стоки и услуги, за недостъпна архитектурна среда и т.н. Постановени бяха редица решения с общозначим характер от различни сфери на обществения живот. Те касаят нормативна уредба, за която се твърди в оплаквания, че е с дискриминационен характер; позитивните мерки по отношение на лица с увреждания; предоставянето на стоки и услуги; данъчната политика и др.

През последните години расте броят на жалбите и сигналите до институцията – тенденция, която безспорно свидетелства за развитието на повишена чувствителност на българското общество към проявите на дискриминация и за завишена гражданска активност при отстояване правата на човека и свободите за всички, както и нетърпимост към липсата на толерантност към проявите на дискриминация като неравно третиране. Постъпилите оплаквания през 2013 са 860, през 2014 – 890, през 2015 те са 995. Причината може да се търси и в нарасналата напоследък превантивната дейност на институцията, в популяризирането на работата на Комисията с проведените през годините редица обучителни семинари с представители на различни сфери от обществения живот, с увеличаващия се брой открити приемни за граждани по места в страната, осъществявани от представители на КЗД, на които се разясняват работата на Комисията, нейните правомощия, като се информират гражданите за техните права и за начина, по който могат да стигнат със своите оплаквания до Комисията.

КЗД има свои регионални представители в редица области на страната, с който факт е уникална в Европа. Тяхната задача е да осведомяват гражданите, подпомагайки по този начин общата воля за търпимост, толерантност и равнопоставеност между различните групи хора. Мисията на Комисията за защита от дискриминация е да обхване цялата страна, така че всеки гражданин, който се почувства засегнат от дискриминация, да получи адекватна консултация и методическа помощ при депозиране на жалби и сигнали до КЗД по местоживеене.   Препоръката на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) е във всички областни центрове да се открият регионални офиси на КЗД.

– Кои уязвими групи продължават да се чувстват най-дискриминирани? Моля да се позовете на статистика…

– От защитените признаци преобладаващо срещани в образуваните преписки за 2016 г. са, както следва: 1. лично положение – в 178 преписки; 2. увреждане – в 81 преписки;  3. възраст – в 57 преписки; 4. обществено положение – в 56 преписки; 5. етническа принадлежност – в 41 преписки;. Както вече сме споменавали пред вашата медия, като се има предвид, че признакът „лично положение“ е по-особен, комплексен признак, съчетание на различни характеристики на индивида, се  стига до извода, че най-много образувани преписки в КЗД има по жалби от хора, които се чувстват дискриминирани по признак увреждане. В последните години нарастват оплакванията по няколко признака едновременно – множествена дискриминация.

– От практиката на Комисията за защита от дискриминация и от нейни изследвания може ли да бъдат посочени като обособени нови, уязвими от дискриминация групи?

– Данните от представителното изследване, проведено по заръка на КЗД на национално равнище, на база самооценка сочат, че най-силно застрашени от дискриминация или подложени на дискриминация са следните нови обособени уязвими групи:

  • лица с ниски доходи;
  • хората на възраст над 55 години;
  • здравно неосигурените лица;
  • безработните лица от малко населено място;
  • лицата с увреждания;
  • лица без образование, принадлежащи към етнос, различен от българския.

На базата на събраната адекватна по количество и качество информация и нейния анализ е необходимо да се изработят детайлизирани профили на групите и общностите, най-силно изложени на риск от дискриминация в национален и териториално-регионален аспект, даващи възможност за прилагане на подходящи превенции и политики за защита от дискриминация на уязвимите групи и общности. Чрез набиране на обективна, достоверна и надеждна информация и последващия анализ да се систематизират условията и факторите, пораждащи различни форми на дискриминация и специфичните рискове при промяна на социалните и териториални ситуации. Чрез анализ на резултатите от изследването трябва да бъдат формулирани релевантни аргументирани изводи и препоръки и да бъдат предложени политики за превенция и противодействие на дискриминационни практики.

Получената обективна информация от представителното изследване ще позволи обвързването й с политиките за равни възможности, социално включване и недопускане на дискриминация, защото както направеното изследване, така и фокус групите представляват една солидна основа за правилен подход към рисковите групи, както и към засилване на мерките към тях и обвързването им с процеса на планиране.

С какво са свързани най-често оплакванията на хората с увреждания?

– Искам да започна със следното: Комисията за защита от дискриминация участва със свои представители в междуведомствена работна група по изпълнение на План за действие, за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания от Република България на ООН (2015 – 2020 г.) и в работната група за определяне на отговорни органи съгласно разпоредбите на чл.33 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. На последното й заседание през септември 2017 г. КЗД беше определена като един от органите, които ще осъществяват мониторинговия механизъм според разпоредбите на чл.33, т.2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания.

Като орган по правата на човека със статут Б към ООН е определена за отговорен орган съгласно разпоредбите на чл.33 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) за осъществяване на  мониторинговия механизъм по КПХУ на ООН заедно с омбудсмана и НПО.

Комисията разполага със специализиран експертен капацитет в областта на хората с увреждания. Тя има висока степен на ефикасност при реализиране на дейности за защита правата на хората с увреждания, като дава задължителни предписания и налага санкции, дава възможност за предявяване на иск за обезщетение за вреди, предоставя защита по места чрез мрежата от регионални представители за завеждане на искове пред съда като заинтересована страна

Много чести през годините са жалбите за недостъпна архитектурна среда, която затруднява хората с увреждания. Изискването за осигуряване на достъпна архитектурна среда до и в обществените сгради е придобило задължителен характер от 1.01.2007 г., според разпоредбата на §6 от ПЗР на ЗИХУ. Осъзнаването на необходимостта от специална грижа на държавата и обществото към лицата в неравностойно положение, каквито са и хората с увреждания, по волята на законодателя е намерило израз и в чл.7, ал.1, т.14 от ЗЗДискр.

Според общностното право и ЗЗДискр. дискриминация е налице не само тогава, когато има неравенство в третирането на лице или група лица, поставени в сравнима или сходна ситуация. Дискриминация е и тогава, когато не са приложени специални мерки спрямо лице или група лица в неравностойно положение, които да съответстват на конкретно съществуваща или възникнала нужда, както и на целта на ЗЗДискр.

Хората с увреждане често са обект на дискриминация и в сферата на заетостта. Проблеми при намиране или оставане на работа тези хора срещат тогава, когато работодателят се запознае с решението на ТЕЛК, касаещо състоянието на постъпващия или вече назначения служител или работник. Тогава нещата търпят промяна и като отношение, и като обещания за наемане. Отношението спрямо тези хора прераства в тормоз на работното място, както вербален, който е подигравателен и язвителен и уронва достойнството на потърпевшия.

Перманентни са жалбите до Комисията от сдружения на хората с редки болести заради твърдяна от тях дискриминация спрямо тези болни. Десетки са постановените решения на КЗД в полза на хората с редки болести.

Налице са оплаквания в Комисията за защита от дискриминация, касаещи лечението на онкоболните в държавата, в това число животоспасяващите лъчетерапия и химиотерапия и алтернативните методи като имуностимулиращата терапия индикират за необходимост от цялостно привеждане на медицинските грижи в тази област до съвременно равнище.

– Имат ли проблеми с работодатели бъдещите или младите майки?

– Най често оплаквания напоследък по признак пол са от бъдещи майки или млади жени, върнали се от отпуск по майчинство. Отношението на работодателите към бременните служителки не е еднозначно, но в повечето случаи не е коректно. Забременяването едва ли не е тълкувано като предателство към фирмата работодател, налице са предварителни ултиматуми от работодатели срещу постъпващи на работа млади жени, че забременяването не е желателно, негативно се променят условията за труд за призналите своята бременност, липсва например обедна почивка, налице са тормоз, дискомфорт, незачитане като пълноценни служители, дори има обвинения, че забременяването е предателство към ръководството. Върналите се на работа млади майки често са обект на неравнопоставеност. В едната преписка седем жалбоподателки, служителки във фирма, се оплакваха от това, че са лишени от социални придобивки, след като са се върнали на работа, а те трябва да са достъпни за всички работници. В другата преписка жалбоподателка се оплаква от определяне на по-ниско възнаграждение в сравнение с други служители, заемащи аналогичната длъжност, както и от неосигуряване на еднакви възможности от страна на работодателя за професионално обучение и квалификация след отпуск поради майчинство. С решенията и по двете преписки бе установена дискриминация, бяха наложени глоби. Дадени са и задължителни предписания за преустановяване на нарушенията.

– Какви оплаквания преобладават напоследък по признак „етническа принадлежност“?

В оплакванията по признак етническа принадлежност преобладават оплакванията от ромския етнос.

Повечето оплаквания напоследък са свързани преди всичко с твърдяно слово на омразата в медиите, което според жалбоподателите създава застрашителна среда и засяга честта и достойнството на личността на основата на признак етническа принадлежност. Други оплаквания са срещу бюрата по труда и твърдяно негативно на места отношение към ромите при търсенето на работа, налице са оплаквания при предоставяне на здравни услуги. Интересното е, че през годините се увеличават оплакванията, свързани с достъп до заетост, упражняване правото на труд, равно заплащане и прекратяване на трудовото правоотношение. Тук оплакванията са за тормоз по време на работа, за товарене с несвойствени задачи, за ощетяване в заплащането с мотива – остави го, той не заслужава повече, за изборно съкращаване на хората от малцинствен произход и др. От постъпващите оплаквания в комисията обаче е видно, че са дискриминирани от работодателите и роми с висше образование.

Вече са налице установени случаи на неравно третиране заради етническа принадлежност при предоставянето на финансови услуги от банка, достъп до услуги на мобилен оператор. За отбелязване е и наличието на оплаквания в сферата на образованието.

Прави впечатление обаче, че няма жалби от лица от ромски произход за дискриминация по различни признаци при прием в обединените детски заведения, което води до изводи за числеността на ромските деца, които посещават тези заведения, и до това, че стереотипите трябва са бъдат оборени и от страна на ромската общност.

Трябва да се отбележи, че ниското образование или неговата липса поставя ромите в значително по-неблагоприятно положение от лицата от преобладаващия етнос и от турския етнос.

– Има ли дискриминация в сферата на заетостта?

– Анализът на практиката през годината потвърждава извода, че защитата от дискриминация при упражняване правото на труд заема значителна част от дейността на Комисията. Това е напълно разбираемо, доколкото реализирането на правото на труд представлява за мнозинството от пълнолетните граждани основен източник на средства за тяхното съществуване и за издръжка на техните семейства. От тази чисто количествена гледна точка вероятността да възникват спорове, касаещи именно този тип правоотношения, се счита (приема) за завишена. Макар и действащото законодателство да въвежда редица гаранции относно добросъвестното изпълнение на задълженията на страните по трудовите и сходните на тях правоотношения специфичната връзка между работодателя и работника поставя последния в уязвимо положение в процеса на защита на неговите права и интереси. В този смисъл изпъкват констатираните от Комисията за защита от дискриминация прояви на преследване спрямо работници, решили да отстояват правото си на равно третиране, вкл. и преследване спрямо представители на синдикални организации. Висок процент от оплакванията, свързани с упражняването на правото на труд, традиционно касаят прилагането на принципа „равен труд – равно заплащане“, задължението на работодателя за прилагане на еднакви критерии във връзка с налагането на дисциплинарни наказания, задължението за предоставяне на равни възможности за професионално обучение и израстване в длъжност или ранг. Нерядко подадените жалби и сигнали съдържат твърдения за тормоз и сексуален тормоз на работното място. Тези констатации указват необходимостта от влагане на допълнителни ресурси с цел повишаване на интензитета на дейностите на Комисията за защита от дискриминация по превенция на дискриминацията на работното място.

– По време на официалното посещение през септември на делегацията, водена от директора на Агенцията на ЕС за основните права, бе подчертано, че темата за равенството между мъжете и жените ще бъде водеща за българското председателство на Съвета на ЕС. Може ли да споделите повече подробности.

– По време на официалното посещение в България на 19.09.2017 г. на г-н Майкъл О’Флайeрти – директор на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) беше проведена среща с членове на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), на която те бяха запознати с настоящата работа на FRA във връзка с бъдещото председателство на Република България на Съвета на ЕС и бяха обсъдени възможности за сътрудничество между двете институции.

От страна на  Комисията за защита от дискриминация бе отбелязано, че във връзка предстоящото представяне от FRA на Наръчника по европейско право в областта на недискриминацията КЗД и FRA следва да задълбочат сътрудничеството си предвид правомощията на КЗД, свързани с повишаване на обществената осведоменост относно дискриминацията.

Също така бе обърнато внимание, че Комисията за защита от дискриминация и Организацията на евреите в България „Шалом“ са подписали меморандум за сътрудничество, като през годините председателят на КЗД активно участва в научни конференции и открити дискусии свързани с темата антисемитизъм. Посочено бе, че нашата институция си сътрудничи успешно с Министерството на външните работи, като представители на КЗД участват в междуведомствена работна група за Международен алианс за възпоменание на жертвите на Холокоста.

На срещата бе посочено значението на сътрудничеството на КЗД с FRA в областта на престъпленията от омраза и че КЗД участва със свой представител в работна подгрупа „Подобряване на Методологията за докладване и регистриране на престъпления от омраза в ЕС“ към Групата на високо равнище на Европейската комисия за борба с расизма, ксенофобията и други форми на нетолерантност, която е координирана от FRA.

Беше подчертано, че предстои да бъде публикувано най-голямото проучване в Европа за дискриминация спрямо малцинствата. Г-н Майкъл О’Флайерти запозна участниците в срещата с настоящата работа на FRA – предстоящото приключване на актуализирането на Наръчника по Европейско право в областта на недискриминацията през 2018 г., предстоящото публикуване на доклади, резултати от проучвания и др. Друг акцент беше поставен върху предстоящото публикуване на анализ относно равенството между мъжете и жените, към което Мна правосъдието и Комисията за защита от дискриминация проявяват специален интерес предвид приоритетите на Република България в провеждането на политика за борба с домашното насилие.

– На какъв етап е работата Ви по европейските проекти? Поехте ли нови предизвикателства?

През 2017 г. КЗД в партньорство кандидатства по два проекта, които да изследват регламентите, практиките и постиженията на институциите при регистрирането на сигнали и събиране на данни чрез възможностите на електронното правосъдие. Методологията ще предложи възможности за подобряване на записването и събирането на данни и същевременно ще съставлява част от обучението на специалисти и от окончателните препоръки за подобряване на правните и регулаторните рамки. На ниво оперативно сътрудничество мрежата ще бъде форум на институциите и организациите за обсъждане на записването и събирането на данни, но също така ще допринесе за разследването и наказателното преследване на слово на омраза в електронното пространство. Използвайки създадената методология и засиления капацитет на заинтересованите страни, мрежата ще допринесе за координиране работата на членовете си в интернет и за събирането на цифрови данни, за да бъдат преследвани и в крайна сметка санкционирани подбуждането към насилие и омраза и други свързани престъпни деяния.

КЗД е бенефициент по проект на ОП „Развитие на човешките ресурси“, който приключва през декември 2017 г. и възнамерява да кандидатства по същата оперативна програма за проект през 2018 г.

А като предизвикателство бих посочила реализирането на идеите, които са залегнали като перспективи в работата на Комисията. Предстои работа по стартирането на идеята за връчване на сертификати на училища без дискриминация и агресия.

В бъдеще време можем да мислим за създаването към КЗД на обществен съвет, в който ще бъдат поканени да участват неправителствени организации, работещи в сферата на недискриминацията, както и научни работници, които се занимават с проблемите и последствията, свързани с явлението дискриминация.

Залегнали са като перспектива и обучения на представители на министерства и държавни институции,НПО, медии, за разпознаване на случаи на дискриминация в обществото и коректното им отразяване.

Необходимо е и разширяване на двустранните отношения със сродни органи от държави от ЕС, извън ЕС и САЩ за обмяна на информация за добри практики.

Комисията за защита от дискриминация е изправена пред предизвикателства, в условията на които работят всички независими органи по въпросите на равенството в Европа, като  международното сътрудничество и координираната национална политика имат все по-голямо значение.

Интервю на

Антоанета РАДНЕВА

Оставете първия коментар към "Доц. д-р Ана Джумалиева, председател на КЗД: Удовлетворена съм от гласуваното доверие и от възможността да доразвия идеите си"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*