10 месеца след взрива в Хитрино хората още живеят във фургони

Съдът спря първото дело за обезщетение към фирмата, собственик на влака убиец

10 месеца след жестоката влакова катастрофа, която уби 7 души, рани 29 и почти срина Хитрино, селото е една голяма строителна площадка. Десетки майстори ремонтират покривите, други издигат къщи, бръмчат бетоновози и всякаква строителна техника. Местните ги наблюдават отстрани, а които могат – помагат.

Спираме пред дома на Ремзи Ислям. И тук се работи усилено. Неговата двуетажна къща е една от най-пострадалите от взривната вълна. Покривът е отнесен, а бетонът в сградата напукан. Инженерите преценили, че няма нужда да се събаря, а може да се укрепи с бетонни колони. Срещаме Ремзи на улицата, докато изхвърля отломки от дома си на купчината строителни отпадъци наблизо. Върви бавно, блед е.

– Здравейте, г-н Ислям. Имаме няколко въпроса към Вас. Искате ли да поговорим?

– Здравейте и добре дошли! Слушам Ви?

– Какво очаквате от съда по Вашето дело. Очаквате ли справедливост?

– Надявам се на справедливост, защото трудностите, които прекарахме не са малко. Лежахме в болница, още се възстановяваме. Първите три дни бяхме в безсъзнание почти, сега се пооправихме малко, но още не сме добре. Аз не мога да върша по-тежка работа, нямам и бързи реакции все още…

– Какви травмите получихте?

– Цялата дясна половина на тялото ми пострада. Върху мен падна прозореца, докато спях. Главата ми беше сцепена, две счупени ребра и така.

– В какво състояние е домът Ви сега, в момента?

– Домът ми е в много тежко състояние. Най-накрая дойдоха инженерите и технолозите, направиха много проверки и прецениха, че по този начин трябва да бъде укрепен. Има пукнати плочи на втория етаж и при комшията е същото.

– Покривът го няма?

– Покривът изобщо не го смятам, дали е там, дали не е там… въпреки че при всеки дъжд се наводнява цялата къща.

– Мислите ли, че делото ще завърши благополучно за вас? Какво ще искате?

– Мисля и очаквам да бъде в наша полза. Поне затова, че изживяхме толкова тежки събития.

– Ще ни кажете ли на каква стойност е вашият иск?

– Аз не мога да преценя, каквото решат хората, които движат делото. Очаквам обаче да са повече от 500 – 1000 лв. Да преценят съдиите, надявам се на тяхната реална преценка.

– Вие сега къде живеете, в този дом, който може да падне всеки момент?

– Не, специалистите още след взрива ни казаха да се изнесем.

– Къде живеете от тогава?

– Направих си сайвант и си иззидах една стаичка, защото очаквах, че така ще се случи.

– Вътре по стените все още има много следи от кръв. На кого е?

– Тази кръв е от сина ми, от ръцете му. Счупените стъкла го удариха по лицето, по краката…

Ремзи Ислям обясни, че не отишъл на делото в София, защото нямало да издържи пътуването от 400 км. Жена му също не се чувствала добре, била с високо кръвно и затова отишъл само синът им. Междувременно съдът не даде ход на делото му с мотив за нередовна искова молба. От молбата не ставало ясно каква точно е вината на фирмата превозвач. Решението на Софийски градски съд подлежи на обжалване пред Апелативен съд. Ремзи търси обезщетение от 70 000 лева. Заведените дела са над 30 на обща стойност над 10 млн.лв.

А в Хитрино недоволстват както от темповете на работа по ремонтите, така и от качеството на изпълнението им. Станчо Найденов е на 64 години. Едрият мъж едва сдържа сълзите си. „Входната врата се изкриви след взрива – няма кой да я направи, стъклата никой не ги погледна, вижте какво представлява. Ако ви покажа вътре какво е на етажа… плаче ни се. Тогава не ни се плачеше.“ Покривът на къщата му все още не е поправен. Стои на черна хартия и голи греди. Притеснява се от прогнозата за обилни валежи. „Тази къща аз съм си я строил. Бях на 23 години, когато започнах. Сега, когато вече я бях завършил и си мислех, че вече ще си гледам спокойно старините, този взрив я попиля. С инфаркт съм“, възмущава се с право мъжът. Всички потърпевши в селото са единодушни, че ремонтните дейности са закъснели във времето. Работата тръгнала на прага на идващата зима.

80-годишната Стоянка Митева също се притеснява дали майсторите ще приключат работата навреме по дома й. „Сега правят покрива, след това ще идват да мажат. Кога ще стане – не знам.“ Сменена е дограмата, но не е измазана вътре. Свила се е в една стаичка в приземния етаж. Децата й я измазали и живее там. След взрива миналата година за няколко месеца живяла при дъщеря си в Шумен, но не иска да ходи и тази зима. „Притеснявам ги. Апартаментът им не е голям и заради мен се местят по стаите. Помолих дъщеря ми да ме заведе на село. Може два дни живот да ми остават, но искам да съм си у дома.” Спомня си как с мъжа си двамата построили къщата. „Денем ходехме на работа и после веднага на строежа. Първо направихме една стая и се нанесохме в нея. Беше студена зима, а децата, като се върнеха от училище, си топлеха краката на печката“, просълзява се възрастната жена. Сега ходи по улицата бавничко, така може, и наблюдава с надежда работата на десетките майстори по покривите на съседите. Шумът от чуковете, теслите и резачките я радва. „Най-после работят. Има надежда за нас“, усмихва се мило Стоянка.

Като ОТК се разхожда и Петър Радев. 74-годишният мъж живее вече 10 месеца във фургон срещу останките от дома си. В металната барака няма вода и канализация, за това често ходи до двора си. От дни строителите са и при него. Вече са излели основите на новата му къща. „Горе-долу след два месеца ще стане“, радва се Петър. Още не мисли как ще си набави покъщнина. По-важно за него е да не прекара зимата пак във фургона.

Почти готова е и къщата на двете сестрички Рейханя и Севги, които осиротяха след големия взрив, който уби и двамата им родители. Разходите по строежа изцяло пое ПП ГЕРБ.

Строителите в селото обещават до Коледа новодомците да бъдат настанени, а спешните ремонти из селото – извършени. Новите къщи трябва да са 24, но две от тях още не са започнати. Проблемът бил в неуредени документи на собствениците и затова не получили разрешение за строеж. Частични ремонти текат в 70 жилища. Определени са като спешни и затова се работи приоритетно по тях. Другите къщи извън този списък ще бъдат ремонтирани напролет. Очаква се следващата пролет да започне ремонт и на инфраструктурата, като проектите на общинското ръководства са за над 10 млн. евро от европейските фондове. Местната власт се надява до дни да бъдат подписани договорите в Министерството на земеделието и горите, а през зимните месеци да минат задължителните процедури по обществените поръчки, за да не се губи време през топлите дни. Към момента от общинското ръководство не предоставят информация как върви разходването на средствата, събрани от дарения.

Лилия ВЪЛКОВА

Оставете първия коментар към "10 месеца след взрива в Хитрино хората още живеят във фургони"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*