Пътуване към Орфей

Жителите на село Гела, в което се провежда прочутото гайдарско надсвирване, претендират, че там е родното му място

Разказ, който започва с вървяща спокойно по шосето крава, вероятно не обещава нищо интересно. В България кравите не са свещени, но пък е забавно да пътуваш бавно след тях. Тя се обръща, вижда образувалата се опашка от коли и самодоволно продължава напред.

Пътуваме за Татул. Всъщност пътувахме за Вила „Армира“ в Ивайловград, но се оказа, че маршрутът е прекалено дълъг, за да стигнем в рамките на работното време. В Кърджали се оглеждаме за табелки за нещо по-близо и виждаме „Татул“. Ако кажа, че следвам неясен зов на сърцето или пулса на древната енергия, повечето читатели ще се засмеят невярващо, други ще ми повярват. Хората много обичат да им е мистично, затова казвам, че фентъзи жанровете не бива да се презират, те ще са бъдещето на литературата. Към Татул ни води липсата на време, но може би и тайна, неясна, мистична сила. Работата на мистичните сили е да са тайнствени, невидими, да си стоят на определени места, за да ги правят енергийни, за удобство на съвременните туроператори, но и да въдворяват космическия порядък в нехармоничните общества, каквито са били всички човешки досега.

Пътуваме след кравата по пътя с удоволствие, защото той е супер. Еднолентов, но нов, без нито една дупка и даже с маркировка и банкет. В мрачния пролетен ден няма много мераклии, поели към древното светилище. Пейзажът, който се мярка край прозорците на автомобила, е скален. По скалата: поникнали треви и билки, в скалата забили корени дървета, къщите – от камък. Изведнъж ти се струва, че пътуваш в древността. Антените на Булсатком и новото шосе развалят илюзиите.

Пътуваме към Орфей. Той много често ме вика в родната си планина. Когато съм в Родопите, се изненадвам, че моите събеседници, съвременни хора, дълбоко вярват, че Орфей е техен предшественик – истинска личност, живяла във времето на Микенската цивилизация. Според Есхил е тракиец, а според Диодор е син на Оягър. Във Вазовата живопис седи на скала и свири на лира. Скалата е Родопа планина – ще ви кажат учените, пътешествениците, а и местните хора. Орфей е маг, жрец, учител, реформатор, не само изкусен певец. Можем да проследим подвизите му в „Одисея“, можем да чуем легенди за него навсякъде из родната му планина.

Село Гела, в което се провежда прочутото гайдарско надсвирване, претендира да е родното му място. Малкото останали жители казват, че то е енергиен център, та кое ли място в Родопите не е пропито от древната енергия. „Не – казват местните – такова село друго няма, ние сме 40 души, а имаме запазени две църкви и шест параклиса. Слънчевите дни в годината са 264.“ Иначе казано – с всички богове сме постигнали консенсус – с християнския, с езическите, с Аллах. Няма да казвам, че Бог е един, че пак ще ме обвинят в ерес.

В Дяволското гърло се намира входът за света на мъртвите, оттам Орфей слязъл в отвъдното жив, за да търси любимата си Евридика.

В Татул пък, смятат учените, се намира гробът му. Всъщност, няма никакви доказателства, че това е гробът на Орфей. Науката казва, че тук, на Татул, съществувало светилище на прочут прорицател. Има археологически доказателства, че то е посещавано не само от местните траки, но и от хора от далечни земи. Затова хипотезата е, че скалното светилище е свързано с Орфей.

Още проф. Венедиков през 1980 г. изказва това мнение, пише всезнаещата Уикипедия. Светилището е датирано от края на V и началото на IV хилядолетие пр. Хр. Времена, които трудно си представям. Но скалната пирамида и гробниците, една под друга, са оформени във времената на първите цивилизации XVIII – XII в. пр. Хр. Тогава, считат учените, наистина по тези земи е живял Орфей. Тези времена се учат в училище и съм се опитала да прочета доста за тях, за да си ги представя.

(Следва продължение)

Цветелина ГЕОРГИЕВА

Оставете първия коментар към "Пътуване към Орфей"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*