Стара приказка – нов разказвач (Червената шапчица организира контрапротест)

Седи бабата на стола и намотава прежда. Седи до нея внучето и й разказва приказка. „Имало едно време едно момиченце. То винаги носело червена шапчица, която баба му му била ушила.”А бабата нетърпеливо пита:„А вълкът, вълкът къде го?”

„Чакай, бабо, – отговаря внучето – сега за момиченцето да ти разкажа.”

Имало едно време едно момиченце. То винаги носело червена шапчица, която баба му му била ушила.Тази шапчица толкова му отивала, че то не я сваляло от главата си и никъде без нея не отивало. За това всички го наричали Червената шапчица. Пораснала Червената шапчица, станала умна и красива девойка. Избрали я за секретар на селския партиен комитет.

Бабата нетърпеливо пита:„А вълкът, вълкът къде го?”

„Чакай, бабо, – отговаря внучето – сега за момиченцето да ти разкажа.”

Един ден Червената шапчица заръчала на майка си:

– Мамо, да приготвиш кошница с храна, както едно време като ме пращаше при баба, ама хем хубаво да я напълниш. Да сложиш питки с масълце, да сложиш и няколко бутилки с мляко. Пък може и павурче с ракийка да добавиш – да има за ловеца. Аз ще викна един автобус и ще закараме селяните до големия град до големия площад и те хора да видят.

Приготвила майката всичко, както й заръчала щерката, а пък тя отишла, повикала автобуса. Излязла на мегдана и всички хора от селото поканила да се качат, да идат до големия град до големия площад, хора да видят.

Бабата нетърпеливо пита:„А вълкът, вълкът къде го?”

Така попитали и хората, бабо. Червената шапчица им обещала като идат там и вълка да намерят. И те какво да правят – качили се на автобуса. Майка й раздавала питките. Сипвала в чашки мляко. На ловеца и от скритата ракийка дала, та да не се плаши от града, от площада и смело по вълка да стреля като го видят.

Стигнал автобусът до големия град. Слезли хората. Гледат – къщи, стъклени сгради, коя от коя по-големи. Хубаво им се вижда. Различно е, не е като в тяхното село и в тяхната гора, ама пък хубаво. И по улиците хора – добри хора изглеждат, спретнати такива, усмихнати. Всеки тръгнал по неговите си работи.

Бабата нетърпеливо пита:„А вълкът, вълкът къде го?”

„Чакай, бабо, – отговаря внучето – сега за града да ти разкажа.”

Вървели хората към площада. Стигат, гледат – полицаи. Ма те едни стройни, хубави и спретнати с чисти униформи. Без оръжие – щото мирно пазят мирни хора. И почнали хората един друг да се питат: „Ама нали щяхме вълка да търсим. Къде го вълкът? Тук между тези момци не е.” Ловецът казва: „Може вълкът на тези да им е началник, да им нарежда.” А Червената шапчица отговаря: „Не може така, ловецо, сигурно хитрецът се е скрил там, на площада, между хората и се умилква подло като някое домашно кутренце. Трябва да идем, да проверим, да го намерим.”

Бабата още по-нетърпеливо пита: „А вълкът, вълкът къде го най-сетне?”

„Чакай, бабо, – отговаря внучето – сега за площада да ти разкажа.”

Приближават хората към площада. Ловецът най-курназ, най-отпред. Едно моме с едно чудо такова в ръцете приближава и зад него едно момче с едно голямо механично око, втренчено в ловеца. Момето го пита: „Как стана така,че дойдохте в града?” А ловецът хем разказва за Червената шапчица, хем гледа момето – то същата като нея, само дето няма шапчица на главата си. Обръща се ловеца да види къде е Червената шапчица – не вижда и пита баба й „Къде отиде внучката ти?” „Че зная ли аз – те младите бързо ходят.” „А, я виж това моме – да не е тя същата?” „Бре, точно е като нея. Ама не, няма да е тя. Най-много сестра й да е.”

Бабата пак нетърпеливо пита „А вълкът, вълкът къде го най сетне?”

„Чакай, бабо, – отговаря внучето – сега да ти разкажа за сестрата на Червената шапчица.”

А Червената шапчица имала сестричка. Само че за нея в оная приказка не се разказва. Тя била същата като нея – мила, добра и разумна. Отишла в големия град. Там учила. Когато хората започнали да излизат на големия площад и да правят голям протест и сестричката на Червената шапчица била там – в едни вечери като обикновено момиче, а в други като репортер на телевизията, за която работела между лекциите. И тази вечер така попаднала на ловеца, а той я сбъркал със сестра й от село. Ловецът рекъл:”Хей, момиче, ние тук дойдохме вълка да търсим, с вълка да се преборим, а виждаме хубав град и хубави хора. Къде може да се крие вълкът?”

– Да, де! Нали и аз все това те питам – къде е вълкът?

– Ето,бабо и до вълка ще стигнем.

В това време всички селяни извикали и се обърнали в една и съща посока. Червената шапчица стискала ръката на един вълк облечен с костюм Хюго Бос и с кръгли очила на очите. Стискала му тя ръката за поздрав, а той и говорем мило „Ауууу, благодаря ти, Червена шапчице, че откликна на поканата ми и дойде и всичките селяни, начело с ловеца доведе. С такива верни поддръжници далеч ще стигнем.”

Момичето – репортерка и сестра на Червената шапчица забравила къде е и за какво е. Развикала се „Мамо, бабо, Червената шапчица се прегръща там с вълка! Ловецо, хайде помагай! Бързо да отидем да спасим Червената шапчица”

Всички хора се обърнали към мястото, към което тичала репортерката. Операторът се опитал да спаси микрофона и затичал след нея без да спира камерата, че всички хора да видят истинското лице на вълка. А на стълбичките на Народното събрание стояли и гледали цяла глутница вълци как хората разпознават и хвърлят в реката само един от тях – най-непредпазливият може би.

Илияна Делева завършва ДБИ (днес УНИБИТ)със специалност Книгоразпространение и СУ „Климент Охридски” със специалности Педагогика и Български език и литература. През 2013 г. завършва и магистърската програма „Литературата – творческо писане”.

През 2017 г. излиза дебютната й поетична книга „Сто лични”, изд. Скалино.

Стихове и разкази публикува в алманаси и сборника „Споделено с Люлин”, както и в сайтове за литература и култура:”Буквите”; „Литературен свят”; „Грозни пеликани”; „Стихове”.бг. и „Литературен свят”. Поддържа собствен блог „Бонбони”.

Нейни рецензии и критически студии печатат в-к КИЛ; Литературен вестни” и сп. Литературата.

Нейни хайку са публикувани в хърватското списание Diogen, сайтът The World Haiku Review и някои сборници.

Работи като начален учител.

Оставете първия коментар към "Стара приказка – нов разказвач (Червената шапчица организира контрапротест)"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*