Пещера „Проходна” – лоното на Божественото и Вечното

Окната – мястото, отдето всеки може да говори с Бог

– Кой си ти, Господи, Аллах или Иисус? Не се ли насити, Господи, на кръвта, пролята за теб от хората? – горе-долу така звучи въпросът на отец Алигорко от незабравимия филм „Време разделено“ по едноименния роман на Антон Дончев. С очи, вперени в Окната, героят на Руси Чанев гневно търси отговори от Създателя.

Преди да посетя пещера Проходна, вярвах, че Окната са част от Свещената планина – Родопите. Толкова мистично място може да се намира само там. Когато пещерата доби известност като туристическа дестинация, ми стана ясно, че е част от Карлуковския карстов район, или иначе казано, по-скоро е в близост с Балкана, отколкото с Родопите. Пещера Проходна не е единствената в този регион. В близост до нея се намира Темната дупка, която е една от пещерите до Карлуково. Наречена е със зловещото име Кучешката, защото местните хора хвърлят в нея нежеланите кучета, заедно с труповете на мъртви домашни животни, които им служат за храна. Тъжният им вой и зловещото човешко дело са използвани от един млад писател за интересен хорър разказ.

Карлуково има невесела известност в цяла България заради голямата психиатрична болница. В годините на преход се промениха много неща, но не и грижата за хората с психически проблеми. Те все още са заложници на недоброжелателството и страхът на обществото, а лечебните заведения, в които се въдворят, по-скоро имат печална слава. Малко се знае за това, че лечебното заведение е изградено в стар църковен имот, в който през XIII век се разполагал голям манастир. По време на Втората българска държава той бил лавра, около която възникнали скални обители. Като повечето манастири през турско време, той бил опожаряван и съсипван многократно, за да отстъпи място на психиатричното лечебно заведение в настоящето.

За да стигнем до пещера Проходна поехме пътя между Луковит и Карлуково. Като в разказ на Йовков стигнахме до кръстопът, на който се събират много пътища. Този път няма да разказвам за мистичната сила на кръстопътя, позната ни от фолклора. Ще съм по-прагматична и ще кажа, че поемайки на дясно може да се стигнете до скален манастир „Св. Марина“, а на ляво – до пещера Проходна.

И тук местните, както в Странджа вярват, че манастирът с името на страховитата светица, покровителка на змиите, наследява старо пещерно светилище, посветено на тракийската Бендида, Богиня майка. За да се черкуват в скалните манастири, хората от Карлуковския край са слизали по стръмни и хлъзгави скални пътеки почти до средата на XIX век. Едва след това в града била изградена църква. Така Бендида и Света Марина получавали човешките молби и признателност в продължение на векове.

В горещите дни на това лято имах възможността да посетя пещера Проходна по път за Гложенския манастир. Много съжалявам, че не организирах маршрута си само в Карлуковския регион. Тъй като, стигайки до кръстопътя завихме само на ляво към Проходна пещера, ще разкажа само за нея. Мечтая си един ден да се върна в Карлуково и да посетя и скалните манастири и да отседна в Националния пещерен дом, в който е уреден Балкански център по спелеология. Това е невероятно място, кацнало на върха на скалите, от където се вижда целият регион.

Пещерата Проходна всъщност е пещерен тунел, дълъг над 350 метра, а входовете от двете страни са с височина над 50 метра. В съботния ден тя бе пълна с туристи, вкл. групи деца. Народът щъкаше из нея с поглед, вперен в телефони и фотоапарати, опитвайки се да запечата за вечни времена природното чудо.

Всеки от нас се катереше по стръмния склон до Олтара, който се намира в подножието на Божия поглед. Стигайки до там, вярвам, всеки, гледал „Време разделно“, е повтарял думите на отец Алигорко и се е опитвал да установи контакт с Божественото. Или по-скоро е позирал за безброй снимки, предназначени за социалните мрежи.

Разбира се, всеки турист държи да се изфука със своя уникален кадър на Окната, и двете в една снимка. Денят бе слънчев и всички успяхме да заснемем невероятния ефект на нашия човешки поглед към величието на природата, на което казваме и до днес Бог, въпреки усилията на православната ни църква да ни научи на християнство.

Отвън е тропическа зеленина, слънцето жари скалите, но в пещерата е прохладно, светло, величествено и вълнуващо. Оставаме дълго и не ни се тръгва, защото се чувстваме чудесно в лоното на Божественото и Вечното.

Цветелина ГЕОРГИЕВА

Оставете първия коментар към "Пещера „Проходна” – лоното на Божественото и Вечното"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*