Дни на сватбената обредност се проведоха в ЕМО „Етър”

Самодейни читалищни състави пресъздадоха традиционна родопска сватба

Експозицията „Родопска сватба” на Регионалния исторически музей Пазарджик беше изложена в Дърворезбарската работилница на ЕМО „Етър” от 21 до 24 септември. Тя включи множество традиции и ритуали, свързани със сватбарството. Представени са облекла и вещи, характерни за бита от миналото, както и живи възстановки на калесване, приготвяне на сватбено жито , приготвяне на обредни хлябове, украса на сватбарско знаме и изработване на сватбени гердани и украшения. Групата за автентичен фолклор към Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1912” от панагюрското село Оборище влизат в кожата на типични родопски сватбари, за да направят възстановка на меченска сватба. Макар самата церемония по вричане на младоженците да се състои в неделя, целият обичай излиза от приказките, за да ни покаже какво всъщност означава „три дни яли,пили и се веселили”. Всичко започва, когато из селото тръгват калесари (братята на младоженеца), за да калесват (канят). Първо се отбиват през дома на невястата, за да й занесат кордел, – дълга, бяла, копринена лента – който се поставя на дълго под булото за украса в деня на вричането. След това калесарите обикалят селото, за да известят за щастливото събитие и да поканят жителите на хорото. Следва обичаят засевки, който пък е от моминската страна. Дружките на булката се събират в нейния дом, измиват си ръцете над огнището с вино и пресяват брашно в три сита, като внимават да не ги удрят едно в друго, за да няма караници в семейния живот на двойката. От пресятото брашно се омесват питка и кравайче, които се пекат едно върху друго. Това е меденикът или още познат като обреден хляб. Той обикновено се приготвя от по-възрастна жена – буля на булката, докато момите и ергените играят хоро на двора. Когато питата е готова, булята я изнася при хорото, разчупва я над главата на най-хубавата мома, раздава по малко на момците и запазва парче и за зетя. Булята и момите отиват при зетя с кравайчето и риза в торба. С дребни монети зетят си откупва меденика, но се пазарят за ризата, защото е ушита от булката за сватбения ден на нейния избраник. Вечерта калесниците отново се отбиват в дома на момата, като носят пита, кокошка и вино. Така известяват семейството, че на другия ден ще дойдат за булката. След като деверите се върнат, сватбарите са вече готови и тръгват към кума и кумата. През това време зетят, заложникът и заложницата, заедно с по-млади роднини и музиканти отиват за кръстник. Зетят носи ракия и черно грозде за мезе. Кръстникът повежда шествието. Заедно сватбарите и кумовете отиват да вземат булката и се запътват към момковите двори под съпровод на песента „Ела се вие, превива”, за да бъдат посрещнати с дарове от свекървата. Младите хора встъпват заедно в новия си дом и така се вричат. При традиционната родопска сватба обичаят е булката да се изведе от дома й, докато в Шопската и Тракийската област е било традиция краденето на булката от зетя. Днес обичаят с крадене на булката е по-запазен и познат, но и при двете сватби не пускат момата без паричен откуп, който се определя винаги от бащата на булката.

ФОРУМ

Снимки – НЧ „Искра – 1893”

Оставете първия коментар към "Дни на сватбената обредност се проведоха в ЕМО „Етър”"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*