Писмо за оня свят

Достопочтен брате Кириле и брате Методие,
Аз, Паисий, йеромонах и проигумен Хилендарски, реших се писмовно да общувам с вас, ако и да не ме знаете.
244 лета след като се преселих в небесните селения, душата ми поиска да се върна за един Божи ден на грешната земя. На тази земя, за която вий, свети братя, изнамерихте славянското писмо, очите и сърцата на славяните отворихте, на свое четмо и писмо ги научихте.
И попадам аз, грешния Паисий, обиколил много земи и премного видял, в един град, Русчук му беше името по мое време. Ромеите преди вас му викали Сексагинта Приста. И гледам, и се чудя, братя. И не мога нищо да разбера. Абе, тия хора срамуват ли се на български да пишат, щях да викна както едно време, не учат в школото вашата азбука ли, или що, не знам. Уж ви тачат и венцехвалят, образите ви нарисувани видях. И дори даскал Стоян от тукашното класно училище преди време стъкмил песен във ваша възхвала, която азбукарчетата вдъхновено пеят в школата. Ала сегашните българи все към буквите на латините ги тегли. Нищо не казах. Премълчах си. Никой не ме и забеляза. Май че ме взеха за просяк, каквито видях премного пред богатите продавници. И чуждоземни вещи лъскави от Цариград (по ваше време – Константинопол) има в преизобилие, но знам, братя, че и вие като мен презирате светските съблазни, затова няма да ви хортувам за тях.
И по улиците има много хора, но, Боже опази, с длан на ухото, те вървят и си говорят сами на себе си с висок глас, негли не са сами. И момци и моми в оскъдно, дрипаво облекло, с нарисувани телеса, с бели като платно лица, с изцъклени очи, се движат като на сън, сякаш са пили опиум. По кръчми и кафенета насядали хора всякакви, но не си хортуват, не се и гледат. И в една ръка държат някакъв малък уред чуждоземен, а с пръстите на другата цъкат ли цъкат по него.
В книгопродавниците има книги разни, от шарени по-шарени, обаче нийде очите ми не съзряха моята скромна книжица „История Славяноболгарская”, която зиме и лете разнасях да четат по села и паланки. И всичко това ме твърде възмути и причини душевен смут. Затова ли във Венеция в спор с триезичниците, вий братя, защитихте правото на всеки народ да се просвещава и възхвалява Бога на своя роден език?
Тук видях едни люде, светлописци ги наричат по нашему. И правят те картини с някакви малки кутии, като гледат през тях. Не знам дали ме проумявате, братя. Вий сте живели много отдавна и не отбирате от тези дяволски творения. Сега, казват, времето било друго. И един от тези светлописци ми даде няколко рисунки от богатите дюкяни на Русчук, за спомен. Изпращам ви ги, за да се уверите, че не всички в Българско знаят вашите букви и измъчват премного такива като мен с латинските слова. Свети братя, стойте си горе и не слизайте долу за нищо на света. Ще се разочаровате и ще се наскърбите най-дълбоко. Този народ трябва още много да се учи. Амин!

лето 2017 сл. Хр. преподобни Паисий

Послепис: Братя, вий сте по-учени от мен. Ако можете да разчетете какво пише на табелките на дюкяните, най-почтително ви моля, пишете ми. Но на български. Дано и вий не сте прописали на латински, защото тук вече всички са обхванати от вселенска глобализация.
Бог да ви благослови, светци!
Дешифрирал писмото – Хачик ЛЕБИКЯН

Оставете първия коментар към "Писмо за оня свят"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*