Поглед към личния фонд на проф. д-р Митю Кънев

Това е ново попълнение в Държавния архив – русенската съкровищница от документи

Информацията е онази част от живота на човека, която граничи единствено с вечността. Докосвайки се до нея, всеки един от нас трябва да я адаптира, изпълнявайки ролята на своеобразен филтър и така да я съхрани и популяризира в полза на обществото. Русенският държавен архив пази паметта на поколения българи. В тази съкровищница от документи всеки ползвател ще открие както информация за предприятия, институции, учреждения и организации, така и за отделни личности – политически и културни дейци, учени и изследователи, творци и съзидатели, елита на русенското общество. Материалите, снимките и документите за тях са организирани в повече от 170 лични фонда. Документите от личните архиви са свързващо звено между миналото и съвременността, като представляват особено ценни исторически свидетелства, генериращи информация за социума. Личните фондове обогатяват официалните документи, давайки възможност да се избегне обезличаването на историческите процеси. В най-общ смисъл личните фондове дават алтернатива за реконструиране на индивидуалните възгледи и отношението на личността към събитията, а често пораждат и импулс към нови изследователски проблеми.
Всекичовек оставя след себе си диря със своя живот. И когато тази следа е ярка, за нас, архивистите, остава да съберем частиците история, формирайки вярна и ясна представа за личността – за нейните житейски перипетии, творчески продукти, научни търсения и лични изповеди. През 2017 г. на Русенския държавен архив бяха дарени документите на проф. д-р Митю Кънев, изтъкнат учен, ректор на РУ „Ангел Кънчев” в периода от 1983 до 1987 г.
Проф. д-р Митю Йорданов Кънев е роден на 13 декември 1936 г. в с. Дълбоки, Старозагорско. През 1954 г. завършва Първа мъжка гимназия „Ив. Вазов” – Стара Загора. На следващата година-1955 са организирани първите кандидат-студентски изпити във ВИМЕСС Русе, където М. Кънев е приет за студент. Когато се дипломира става асистент на доц. ктн В. Мичев, който преподава металознание и термично обработване. М. Кънев провежда 6-месечна специализация в Москва в Института по физика на металите (по темата
„Рентгеноструктурни методи за изследване на металите“) през учебната 1963/1964 г. Започва да чете лекции през 1967 г. Автор е на учебниците „Металознание и термично обработване” (1988) и на „Материалознание”, (съавтор с чл.кор. Димитър Бучков, 1998). След участие в национална комисия за разработване на нови единни учебни планове за техническите ВУЗ получава орден „Кирил и Методий“, I степен. През 1986 г. е награден с Орден на труда – златен.
М. Кънев е първият ръководител на катедра „Металознание и технология на металите“ (МТМ). В периода 1975 – 1979 г. езам.ректор по учебната работа, а от 1983 до 1987 г. -ректор на ВТУ „Ангел Кънчев”. Основател и ръководител е на Проблемна научно-изследователска лаборатория по „Вакуумно термично обработване и метализиране“, прераснала в Научен център по вакуумни технологии и системи.
Като ректор на Университета проф. д-р М.Кънев трябва да се справи с голямото предизвикателство на силно увеличения обем на новоприети студенти. Или както той пише в книгата си „Спомени”, 2016: „Вместо от 150 до 200 студенти, както бе през първите години, или от 500 до 600 доста години след това, сега вече приемахме над 1300 годишно. Току-що построените не можеха да удовлетворят новите ни потребности от зали за лекции, за семинари и лабораторни упражнения. Те бяха строени с други цели. А не можехме да продължаваме и със запълването на двора с едноетажни постройки. Трябвало е да искам корекция на приема, но по онова време това можеха да си позволят само ректорите на някои столични висши училища. Амбициите на колективите на „провинциалните” и конкретно-на ВТУ „Ангел Кънчев” за количествен растеж не ни разрешаваха да „воюваме” за по-малък прием. Напротив, и аз считах, че трябваше да се използват всякакви ситуацииза„нови завоевания” и растеж. При отказ, можех да бъда „анатемосан”от колектива и от градската общественост. Предприехме друго:
А) Спешни искания към местните окръжни и общински ръководства да се лишат от някои сгради в града и да ни ги предоставят за временно или постоянно ползване, следвайки примера на предшествениците си от 1945, 1946 г. и от 1954 г., които са воювали за създаването на ВТУ, а след това – на ВИМЕСС;
Б) Проектиране на голям корпус за факултет ЕЕА, а паралелно с това-изграждане на още една малка сграда (двуетажна) за този факултет. Построихме я до „старата” им сграда, и двете в качеството им на „ниско тяло” на проектиращия се бъдещ голям факултетен корпус;
В) Спешна подготовка за перспективно строителство, включващо две крупни стъпки-построяване на нов, голям и модерен втори учебен корпус и надстрояване на Централния корпус заради съкратения от строителната програма през 50-те години последен етаж.“
През 1987 г. със специално поръчение напуска временно ВТУ „А. Кънчев“ и оглавява ново стопанско обединение „Вакуумни технологии“ с поделения (заводи) в градовете Русе, Велико Търново и Ямбол и ведомствен научен институт (ТИВС – Русе), което през 1989 г. се трансформира в държавна фирма (закрита през 1991).
Митю Кънев е Доктор хонорис кауза наРусенския университет (18.02.2003 г.) – за принос към развитието на вакуумните технологии, за подготовката на научни и инженерни кадри и за изграждането на материално-техническата база на Университета.
По времето, през което е ректор проф. д-р М. Кънев функционират 3 основни и 4 функционални факултета.
Предоставените лично от проф. д-р Митю Кънев документи са ценно попълнение, което допълва историята на Русенския университет. Материалите, предоставени от него ще влязат в галерията от лични фондове на останалите ректори от Университета. Документите включват: дипломи, членски карти, удостоверения за награждаване, грамоти и поздравителни адреси, връчени за особени заслуги; авторски свидетелства; издадени учебници; научни публикации за присъждане на научно звание „професор”, статии в периодичния печат; книги със спомени; материали на стопанско обединение „Вакуумни технологии” и други. В по-голямата си част са оригинали, но има и копия.
В интегритет и систематизирано за предизвикателствата и трудностите през мандата на проф. д-р Митю Кънев можем да разберем от последното проведено с него интервю от д-р Велислава Донева и д-р Мира Душкова и публикувано в юбилейния сборник, посветен на 70-годишнината на Русенския университет „Ректорите” 2015: „Най-голямата трудност дойде от наложения ни огромен прием на студенти, който коренно промени много от нашите намерения. Дотогава приемахме от около 500-600 до около 700 нови студенти годишно. През 1983 г. трябваше да приемем и приехме над 1300 студенти. Този огромен за нас прием бе предизвикан: от създалото се впечатление в Министерството на народната просвета (МНП), че по време на предходния мандат сме построили много нови сгради; от това, че е трябвало да помогнем за реализирането на някои много големи планове на правителствени чиновници. Те се насочиха особено силно към нас след като получиха откази на ректори на някои столични висши училища, защото строителството на някои техни обекти е било забавено. А ние във ВТУ, както и ръководителите на гр. Русе, „не можехме” да се откажем от възможността за бърз количествен растеж. От градските ръководители поискахме: спешно да ни предоставят за временно ползване на допълнителни сгради, както и спешно започване на Втори корпус. Те се съобразиха с примера на своите предшественици от годините около 1945 и 1954 години, когато са създавани Държавно висше техническо училище (ДВТУ) и ВИММЕСС, но според мен за разлика от предшествениците си, сега бяха твърде предпазливи. Бояха се при промени от отрицателни реакции на влиятелни граждани, родители на ученици. Според нас някои от училищата можеха да се преместят в други части на града. Голям успех, свързан с тези наши искания, бе решението на местните ръководители да възложат на русенския Строително-монтажен комбинат спешно да поеме строежа на нашия Втори корпус. Мислехме си, че той ще бъде завършен за 3-4 години, но още тогава се появи едно тежко за нас изискване – да се откажем от строителството чрез пакетно-повдигащи се плочи за сметка на технологията с т. нар. едроплощен кофраж, която току що бе усвоена заради изграждане на Хирургическия блок в Окръжната болница. Аз бях доволен, че се налага да се откажем от наличния проект, защото не го харесвах. Приличаше ми на обикновено училище, в което няма никакви условия за лаборатории. Използвахме ситуацията и организирахме първа копка на Корпуса, при незавършено проектиране. Заради новото проектиране, противно на всякакви правила, след първа копка и отливане на бетонните основи се наложи да изчакаме завършване на проекта. С това забавихме строежа си поне с половин година. Разбира се, новото проектиране не е причина строежът да стои замразен в продължение на 20-25 години. Причините се „крият” в започналия у нас криминален, разрушителен Преход, непознат в други европейски държави, които тогава също преминаваха от досегашната си „планова” към „нова пазарна” икономика.
Вместо най-желаната от нас сграда на тогавашната „Руска гимназия”, построена преди години в нашия двор, ни предоставиха сградата на основно училище „П. Р. Славейков”, изградено в най-западната част на „нашата нова” територията – по протежение на хълма с телевизионната кула, т.е. над циганската махала. В този район бяхме станали (на книга) „собственици” на лозя и вилни имоти с обща площ над 600 декара, защото в СВО се бе родила фантастичната идея да се откажем от сегашната си „площадка” с площ над 200 декара и да построим всичките си факултети и общежития „там, на високото, та даже и Чаушеску да ни наблюдава и да ни завижда”. Беше съвсем ясно, че това не може да се случи, но именно то стана повод да ни предоставят въпросната училищна сграда – именно в този район. Наложи се и разходвахме много средства за пригаждане и ремонт. Секретарят на ОК на БКП по строителството инж. Радков стана диспечер по изпълнението на тези задачи. Заедно с него провеждахме много редовно седмичните, а и извънредни „оперативки” със строителите. Преместихме част от библиотеката, а също изцяло катедрите „Техническо чертане” и „Висша математика”, почти изцяло катедра „Марксизъм-ленинизъм“, както и други наши звена, които обучават студенти от първите курсове. Преместването стана след завършване ремонта на сградата и след спешно пускане на нова градска автобусна линия до там. Неудобствата по много причини бяха очевидни. Следващият ректор намери начин да се откаже от тази „придобивка”, но за мен остана усещането, че не малко колеги се чудеха на моите тогавашни действия за справяне със ситуацията.“
Презентирайки ценните постъпления от печатни издания, документи и материали, които се съдържат във фонда, Русенският държавен архив с гордост ще предостави на всички желаещи възможността да се докоснат до живота и творчеството на проф. д-р Митю Кънев, чиито научни постижения като късчета от пъзел заемат своето достойно място в родната ни наука.
Надежда ЦВЕТКОВА

Оставете първия коментар към "Поглед към личния фонд на проф. д-р Митю Кънев"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*