Идвал ли е Левски в Русе?

Баба Тонка Обретенова

Филип Симидов

Филип Симидов

Две от първите биографии на Васил Левски са дело на свързания житейски и творчески с Русе след Освобождението търновец Филип Симидов.
Първата биография на Левски Филип Симидов завършва в Русе преди почти 117 години – на 28 октомври 1897 година. Тя е озаглавена „Васил Иванов Левский. Бивш дякон Игнатий“. На следващата година е публикувана в преработен и леко съкратен вариант в редактираното от него списание „Поборник – Опълченец“, излизало в Русе от 1898 до 1900 година. Втората биография на Апостола „Васил Иванов Левский“Симидов пише в началото на ХХ век, отново в Русе.
Също в Русе през 1923 година списание „Сила“ публикува спомените на Филип Симидов за Апостола: „Легенда за предаването на Васил Левски“. През 1935 година пък списание „Българска мисъл“ посмъртно отпечатва биографията на Апостола от Симидов: „Бележки за дякона Васил Левски“.

Списание „Поборник – Опълченец“

Едва през 1994 година, благодарение на Университетското издателство „Св. Св. Кирил и Методий“ – Велико Търново, съхраняваните в Държавен архив – Русе непубликувани ръкописни работи на Филип Симидов, касаещи Васил Левски, „оживяха“ в малък сборник от поредицата „Проглас“ под заглавие „Васил Левски. Две непубликувани биографии“. Съставители на сборника са Любомир Златев и Тодор Билчев, а предговорът и редакцията са дело на Лъчезар Георгиев.
Ето какво казва Лъчезар Георгиев във встъпителната студия на изданието: „Едно е безспорно – Симидов е разполагал с огромен автентичен материал. У него е била голяма част от архива на Данаил Хр. Попов, един от най-близките съратници на Левски“.

Дряновският манастир

Днес това огромно количество от архивен и снимков материал е едно неоценимо богатство, което се съхранява във фондовете на Държавен архив – Русе и Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в столицата.
Редом с изключително ценната фактология за живота и делото на Апостола, която Филип Симидов ни поднася, разбира се, подкрепена с писмени документи, най-ценна за русенци, неоспоримо е информацията за посещенията на Левски в Русе:
„От Дряновската обител Вас/ил/ Левский и отец Матей слезли в Търново и там са разделили: отец Матей си отишел в Преображенския манастир, а Левския заминал за гр. Русчук.
Вас/ил/ Левския в Русчук никак не са е явявал при Стоила Попов** /както е писано в житието му от някои/. Той посетил като калугерин Баба Тонка Обретенова в този град, събрал в дома и събрание, от бунтовния комитет и отишел в Свищов“.
Любопитна е бележката под чертата, която Филип Симидов дава за Стоил Попов: „**В 1869 г., казваше Хр. Иванов Книговезеца, „с Вас/ил/Левския излязохми в Русчук и пътърсихми Стоила Попов, но не го намерихми и си заминахми с парахода…“.
(Симидов, Ф. Васил Левски. Две непубликувани биографии. Вт.,1992, с. 108)

Стоян Заимов

Още по-интересни са редакторските бележки на Лъчезар Георгиев, приложени след предста-вянето на ръкописа на Филип Симидов „Васил Иванов Левския“. Под номера 79 и 80: „79 Има сведения, че Левски идва в Русе най-малко два пъти. Първия път с Хр. Иванов – Големия през април 1869 г., преди да започне своята втора обиколка. Вторият път при започване на третата си обиколка в страната – в края на май 1870 г.
Посещението на Апостола в дома на баба Тонка и присъствието му на събрание на местния революционен комитет е под въпрос и документално недоказано. Липсва подобна версия в спомените на Н. Обретенов. Още повече, че русенският комитет е основан през ноември 1871 г.“;
„80 В нашата историография е възприето, че третата обиколка на Левски започва от Русе през Свищов за Ловеч, Търново, Габрово, Тетевeн, Етрополе и София и после се прехвърля в Южна България.“
За тези си сведения Лъчезар Георгиев се позовава на следните извори:
1.„Из дейността на русенския революционен комитет (1871 – 1877)“ (на Ж. Сиромахва);
2.„Васил Левски –документален летопис. 1837 – 1873“ (на К. Възвъзова-Каратеодорова и колектив);
3.„Христо Иванов – Големия. Спомени“ (под съставителството на В. Тилева).
(Симидов, Ф. Васил Левски. Две непубликувани биографии. Вт., с. 160 – 161)

Стоян Заимов

Стоян Заимов кратката биография на Васил Левски, написана по повод откриването на па-метникът на Апостола в София през 1895 година пише: „На 30 април пред търновската кантора на Иван Хаджи Димитров чакаше файтон. Из кантората излезе „някой си“ млад господин, раскошно облечен по новата мода и с челебийска осанка се разположи в седалището на файтона. Камшикът изплющя, файтонът загърмя по нерав-ният калдъръм и по-летя към столицата на Митхад-Паша /Руссе/. На 1 май Левски пристигнал в гр. Русе и „кондисал“ в къщата на Стоил Ефенди /Стоил Попов/, чиновник при Митхад-Паша, редак-тор на вест. „Дунав“ и цензор на българските книги, що се печатат в областната печат-ница. В лицето на елегантно облечения си гостенин Стоил Ефенди узнал Васил Левски, си-нът на Гина Кунчева, сестриникът на архимандрит Хаджи Васили – узнал бившият свой съученик от Карловското взаимно и класно училище – бившият свой съмишленик „юношеското володумство“. Без заобикалки, Левски разказал на Стоил Ефенди по каква работа ходи и защо е дошъл в Русчюк. Стоил Ефенди изгубил и ума и дума. Чорапчиев Ефенди – директорът на Ислахането, спасил колегата си Стоил Ефенди: приели /божем/ да бъдат по-четни членове на комитета; дали му няколко лири и го помолили по-скоро да напусне градът Русе. През „задната врата“, Левски посетил баба Тонка Обретенова. В Обретеновата градинка, що виси над дунавските сипеи, в една майска нощ фисхармоника свирила; в унисон на фисхармониката няколко мъжки гласове на турски „маанета“ пеели; в градинката има-ло около 20 души русенски младежи, в средата на кои-то стоял „скъпият гост“ на Стоил Ефенди. Повидимому младежите от читалището „Зора“ се наслаждавали с „майските хубости“, а всъщност те се заседавали: фисхармониката и турските любовни песни слу-жили за прикритие. И в Русе, под носът на Митхад-Паша, Левски натъкмил таен комитет. От денят на вечеринката, до денят на освобождението /1868 – 1878/ скромната къщица на баба Тонка се обърнала на комитетски хан…“.
(Заимов. С. Васил Левски Дяконът. С., 1895, с. 58 – 59)

Оставете първия коментар към "Идвал ли е Левски в Русе?"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*