Стопанката на Кремъл и принц Васка

Екатерина Жданова

ПродължениеСтопанката на Кремъл и принц Васка, първа част

Йосиф Алилуев

След като разбира, че брак със Синявски няма да има, разочарована, тя взема твърдо решение да напусне Съветския съюз завинаги. За целта сключва формален брак с индиеца Браджеш Сингх, с когото се запознават в московската болница, където той е дошъл да се лекува. Разликата във възрастта между двамата е точно 15 години. Това обаче не притеснява Светлана. Тя прекрасно знае, че няма да и се налага да консумира сключения брак, тъй като женихът й е неизлечимо болен и му остават броени месеци живот.
След смъртта на Браджеш Сингх през 1966 г., като законна негова съпруга, Светлана получава разрешение да напусне Съветския съюз и да пренесе тялото на покойника до Индия. Откъдето с помощта на агенти на ЦРУ успява да избяга в САЩ. Там дъщерята на бившия съветски диктатор издава три скандални книги, в които разкрива истинската действителност и живота в СССР. В книгите тя остро критикува и заклеймява своя баща и водената от него политика. Бившата „червена принцеса“ смята, че баща й тотално се е провалил в управлението на държавата и е виновен персонално за смъртта на милиони руснаци.

Светлана Сталина с Браджеш Сингх

С приходите от продажбите на книгите, които достигат 2 млн. долара, дъщерята на Сталин може да си позволи един доста разкошен живот. В САЩ тя намира и новата си любов. През 1970 г. се жени за четвърти път за архитекта Уилям Питерс, приема фамилията му, а в документите за самоличност е записана като Лана Питерс. През 1971 г. им се ражда дъщерята Олга.
През 1984 г. Светлана Сталина-Питерс прави нещо изненадващо. Тя внезапно се връща с дъщеря си Олга в Москва и дава поредица от интервюта, в които обяснява, колко е хубаво в родината й и как в Америка всъщност нито един ден не се е чувствала и не е била истински свободна. В родината тя опитва да се срещне и с останалите си две деца. Успява да се види единствено с Йосиф, но той се държи доста хладно с майка си.

Михаил Горбачов

Дъщерята Елисавета заявява, че няма майка и с това категорично пресича всякакви по-нататъшни опити за срещи и сближаване. Изненадващо за повечето руснаци новият съветски лидер Михаил Горбачов връща руското гражданство на Светлана, което й е отнето през 1969 г. след бягството й зад граница.
Лана Питерс се заселва с дъщеря с в Грузия. Живее в просторен тристаен апартамент в центъра на столицата Тбилиси, предоставен от държавата, и кара „Волга“ също държавен подарък. Ежемесечно й се изплаща пенсия в размер на 1000 рубли. Само за сравнение по онова време средната заплата е 120 – 150 рубли. Няколко години по-късно обаче Светлана отново неочаквано напуска Русия и се завръща в Америка, където запява старата песен на нов глас. Тя разтръбява в американските медии, че се отказва от съветското гражданство, защото за нея руснаците били едно „сборище от задници“, с които не иска повече да има нищо общо. Това е и една от последните публични прояви на дъщерята на бившия съветски диктатор. На 22 ноември 2011 г. Светлана Сталина-Питерс умира от рак.
Каква е съдбата на децата й?

Американската дъщеря на Светлана Сталина – Крис

Първородният син Йосиф Алилуев завършва медицина, работи като кардиолог и дълги години е един от най-добрите в СССР и демократична Русия. Никога през живота си той не дава интервюта и не обича да говори за своите родители. Умира на 2 ноември 2008 г. в Москва от инсулт.
Дъщерята Екатерина Жданова по професия е учен вулканолог и прекарва по-голямата част от живота си на Камчатка като доброволна затворничка сред любимата си лава и магма Подобно на майка си тя също три пъти се жени, но така и не успява да попадне на подходящия съпруг.
Американската дъщеря на Светлана Сталина – Крис, има малък антикварен магазин в Портленд, щата Орегон. Тя е единствената от братята и сестрите си, която поддържа връзка с майка си чак до нейната смърт. В едно от редките си интервюта Крис споделя, че майка й никога не простила на Сталин за това, че я разделил с първата й любов Алексей Каплер. „Където и да отида, аз ще бъда винаги политическа пленница на своя баща“, повтаряла Светлана.
Освен любимата дъщеря, Йосиф Сталин има и двама законни сина. Казвам законни, защото според носещите се по онова време, а и доста по-късно слухове, Вождът имал не по-малко от десетина синове и дъщери, пръснати из цялата страна. Самият Сталин обаче освен децата от втората си съпруга – Светлана и Василий, признава единствено Яков, синът от брака с първата си съпруга Екатерина Сванидзе. Яков Джугашвили е роден през 1907 г. в селцето Бадзи в Грузия, където по онова време живеят родителите му. Майката умира скоро след раждането, а бащата, още преди детето да се роди, е арестуван от царската полиция и е изпратен в Сибир. Малкият Яков е отгледан от роднини на семейство Сванидзе в Тбилиси. Учи в Москва, където се запознава с 16-годишната Зоя Гунина, за която иска да се ожени. Баща му обаче категорично забранява брака. Отчаян Яков опитва да се застреля с пистолет, но не успява, а само се ранява. След инцидента Сталин изпраща следното „любящо и бащинско“ послание до своя син: „Предайте на Яша, че е постъпил като хулиган и изнудвач, с когото аз нямам и не мога да си позволя да имам нещо общо. Нека да живее където и с когото си иска“. Неуспешното самоубийство по-късно често става повод за жестоки публични подигравки и унижения от страна на бащата към сина. Всъщност Йосиф Сталин приема, но не обича първородния си син и при всеки удобен повод не пропуска да го осмее и унизи пред хората. Не си мърда и пръста да му помогне в живота. Напук на баща си обаче, Яков сам кандидатства и е приет във Висшето техническо училище, а след това – и във Военната академия. Младежът избира военното поприще вероятно, за да докаже на баща си, а може би подсъзнателно и на себе си, че не е страхливец.

Яков Джугашвили

В началото на 30-те Яков се запознава със студентката по авиационна техника Олга Голишева. Двамата така и не сключват брак и връзката им скоро се разпада. Вече след раздялата им Олга ражда син, когото кръщава Евгений. През 1936 г. синът на Сталин се жени за балерината Юлия Мелцер, която му ражда дъщерята Галина.
В годините на Втората световна война недолюбваният син на Сталин участва като командир на артилерийска батарея. Бие се героично и дори е предложен за висока правителствена награда. Не успява обаче да я получи. През юли 1941 г. военните части, в които е и Яков Джугашвили, попадат в клещите на врага. На 16 юли при опит за пробиване на блокадата при град Лозно, Яков изчезва безследно. По-късно немското радио съобщава сензационната новина, че синът на съветския държавен лидер е германски пленник. Нацистите са надяват да накарат Сталин да приеме да разменят сина му за няколко пленени от руснаците техни генерали, сред които е и самият фелдмаршал Паулус. Самият Яков също е старателно обработван да окаже съдействие на специалните нацистки служби, като след връщането си в родината, започне пронемска пропаганда. Той обаче отказва да сътрудничи на врага. „Аз съм син на Сталин и предател няма да стана“, категоричен е Яша. Самият Сталин също категорично отказва да размени сина си за пленените немски висши военни с думите: „Аз не разменям прост войник за фелдмаршал“.

Яков Джугашвили в плен

След кратък престой в лагера за военнопрестъпници Просткена в Източна Прусия, синът на Сталин е преместен в централната квартира на Гестапо в Берлин, където опитите да бъде вербуван продължават с нови сили. Като разбират, че пленникът им няма да се пречупи и огъне, нацистите го откарват в концлагера Заксенхаузен. Според запазените немски военни документи през април 1943 г. лагеристът Яков Джугашвили загива, докато се опитва да прескочи високоволтовата охранителна телена ограда в концлагера. Според друга версия той е застрелян от охраната при опит за бягство, а според трета се самоубива, допирайки се до оградата, за да не бъде заловен и подложен на нови мъчения. За Йосиф Сталин обаче подобна смърт е недостойна. За него всеки съветски войник, сложил оръжие или оставил се да бъде заловен жив, е национален предател. Такъв е и неговият син. Затова и в Съветския съюз се разпространява версията, че Яков е загинал в бой. Ето разказа на един от висшите военни генерали Артьом Сергеев, който също твърди, че Яков е загинал в бой на 16 юли 1941 г.:

Яков Джугашвили в плен

„Яша беше дълго време смятан за безследно изчезнал, затова се предполагаше, че е пленен. Но не съществува нито един официален документ, че той е бил заловен. Вероятно е загинал на 16 юли 1941 година в бой. Мисля, че германските специални служби, залавяйки документите му, си устройват игра със съответните наши служби. По това време аз се сражавах в германския тил и ни попадна пропагандна листовка със снимки, на които някой, много приличащ на Яша, беше разпитван от германски офицери. В моя партизански отряд служеше един професионален фотограф, който не отговори веднага на въпроса ми дали снимките са истински, но, след като ги разгледа внимателно, на другия ден категорично заключи: „Монтаж“. И днес експертизата на криминалистите потвърждава, че всички снимки и текстът, уж написан от Яша, са монтаж и фалшификат. Разбира се, ако Яша действително е бил в техен плен, както твърдеше нацистката пропаганда, би трябвало да се замислят за достоверни свидетели, а не да представят съмнителни размити снимки. Немците притежаваха необходимите технически средства, да запишат гласа му, да го снимат на кинолента, или да направят по-висококачествени снимки. Но нищо такова не съществува, така че за мен Яша е загинал във войната, а не като пленник“, категоричен е ген. Сергеев.
Дъщерята на Яков Джугашвили Галина също дълго търси истината за смъртта на баща си. Литераторката посвещава последните пет години от живота си в напразни опити да открие какво точно се е случило с баща й по време на войната. В книгата си „Тайната на семейството на вожда“ тя разказва, че на разпространените от нацистите снимки на пленения Сталинов син, в „кожата“ на баща й всъщност е негов двойник. Галина Яковлевна Джугашвили умира на 27 август 2007 г. на 69-годишна възраст без да успее да открие истината за баща си.
Съвременни руски историци също смятат, че историята с пленяването на Яков е била подготвена от германското военно разузнаване „Абвер“ като операция за оказване на психологически натиск върху съветския държавен глава. „Яков е убит в битка, немците са открили трупа, разбрали са кой е той и са решили да използват мъртвият Сталинов син, за да направят бащата по-отстъпчив. Но удариха на камък“, твърди руският историк Яромеев.
От втория брак на Йосиф Сталин с Надежда Алилуева освен дъщерята Светлана, през 1921 г. се ражда синът Василий. Още като дете и младеж той е изключително своенравен, истински „червен принц“. Обича да командва като баща си и кара останалите да му се подчиняват. Никой не смее да му противоречи. Сталин е категорично против това синът му да бъде глезен и да му се прощава всичко. Той обръща внимание на учителите да се отнасят с Василий като с останалите деца. Можел ли е обаче някой от тях да си позволи да застане срещу „царския син“, като се знае променливият характер на бащата?

Василий Сталин вторият вляво

Василий учи в 25-о Образцово московско училище, което посещават децата и на останалите от партийната върхушка. Дотам той предпочита да ходи с трамвая, а не с колите на охраната. Училището обаче определено не е неговата страст. След завършване на средно образование е приет в Качинската военна авиационна школа. По думите на преподавателите там, Василий на теория не е добър, но на практика е превъзходен летец и „цар във въздуха“. Участва във Втората световна война, където е ранен. През войната обаче Васка се проявява като крайно недисциплиниран. Той организира риболов, като обстрелва рибите в реките с авиационни реактивни снаряди от въздуха. В резултат на тази идиотска постъпка един от инженерите и един от най-добрите летци в полка са ранени. За „бойните си подвизи“ Василий е наказан от баща си с понижаване от длъжност, но след това тихомълком е повишен отново от преките си началници. След войната синът на Сталин е назначен за помощник на командващия Военновъздушните сили. През 1952 г. обаче е снет от тази длъжност. Причината е, че по време на тържество на летището в Тушино, пияният Василий се спречква с главнокомандващия на Военновъздушните сили ген. Жигалев и грубо го псува. Станалият пряк свидетел на пререканието Сталин незабавно гони сина си от залата.
Няколко седмици след смъртта на баща си Василий е извикан от военния министър Николай Булганин, който му съобщава, че трябва да замине в командировка в провинцията. Васка отказал да се подчини и е уволнен от армията. Разгневен, той се обръща за помощ към китайското посолство в Москва, като разказва, че баща му е отровен от останалите в Политбюро, които искат да го свалят от властта. И с това практически подписва присъдата си.

Василий Сталин и Галина Бурдонска

На 28 април 1953 г. той е арестуван и обвинен в клеветнически твърдения, целящи да дискредитират комунистическата партия на СССР в чужбина. Следствието се точи две години и половина. Накрая Василий е осъден на 8 години затвор за антисъветска пропаганда и злоупотреба със служебното положение. В регистрите на затвора той е записан като Василий Павлович Василиев. На 9 януари 1960 г. синът на диктатора е освободен предсрочно. Отпусната му е месечна пенсия от 3000 рубли и еднократна помощ в размер на 30 000 рубли. Дадено му е и тристайно жилище в столицата на ул. „Фрунзенская набережная“. Само 3 месеца по-късно, на 16 април 1960 г. обаче той отново е арестуван за продължаваща антисъветска пропаганда и е изпратен да доизлежи присъдата си. На 28 април 1961 г. напуска затвора, но му е забранено да живее в Москва и Грузия, както и да носи фамилията на баща си. Изпратен е да живее в град Казан, в който посещението на чужденци е абсолютно забранено.

Александър и Надежда – децата на Василий и Галина

Василий Сталин умира на 19 март 1962 г. Според официалното заключение на лекарите причина за смъртта му е алкохолно отравяне, остра сърдечно-съдова недостатъчност и емфизем на белите дробове. Години по-късно неговата трета съпруга Капитолина обаче се обявява срещу лекарското становище, като твърди, че Василий е убит. Синът на Сталин е погребан на 21 март на Арското гробище в Казан. През ноември 2002 г. е препогребан на Троекуровското гробище в Москва.
Василий Сталин се жени 4 пъти и има 4 свои и 3 осиновени деца. Жените определено са слабостта на Васка. По-малката му сестра Светлана разказва, че още като деца, брат й я открехвал за някои въпроси на секса, които за него вече били доста добре познати. След дълго пазеното мълчание, през последните години в руската преса започна да се появява информация за любовните връзки, похождения и „подвизи“ на „царския син“ Васка.
През 1941 г. на ледената пързалка „Динамо“ младият и наперен летец Васка се запознава с красивата студентка Галина Бурдонска, кандидат-съпруга на един от най-добрите му приятели, хокеиста Владимир Меншиков. След няколко дни над къщата на Галка се спуска малък самолет, който я обсипва с цветя. Бурдонска не се колебае дълго. Хокеистът Владимир Меншиков въобще няма никакъв шанс срещу летеца Василий Сталин. На 30 декември 1940 г. Василий и Галина се разписват в Гражданското. Раждат им се и две деца – Александър и Надежда. Саша по-късно става известен театрален режисьор, а Надежда, след като е изключена от Московския театър поради „политическа непригодност“, прави правилния ход и се жени за сина на известния съветски писател Михаил Фадеев, който е и секретар на Съюза на писателите в СССР.
(Следва)
Иван ГЕОРГИЕВ

Оставете първия коментар към "Стопанката на Кремъл и принц Васка"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*