Илинден е! Да поменем и падналите в Илинденско – Преображенското въстание

Манастир „Св. Илия“ – Чинтулово

Свети Илия е старозаветният пророк, който 900 години преди Христа предсказал неговото идване. А странно видение на бащата подсказало на всички, че се е родил велик пророк. Мъже с божествени лица повивали детето в огън и го кърмели с огнени пламъци. Уплашил се бащата на Илия, но един от свещениците разтълкувал вярно видението: „На детето ще почива божествена благодат, словото му ще бъде като огън силно и действено, животът му – угоден Богу. И ще съди той Израиля с меч и огън. Името му Илия значи „крепост Господня”. /Житие на светиите”, с., 1991, с. 341/
Наистина така станало. Потомъкът на Ароновия род станал неотстъпчив противник на жреците, изповядващи култа към бог Ваал, убеждавал с огнено слово, наказвал с огнени стрели. Житията ни го представят като аскет и скитник, вярващ в единния Бог Йехова. В двуборството между Йехова и Ваал пророкът Илия имал закрилата и силата на Бог, чрез когото творил чудеса и убеждавал по всякакъв начин.

Народна митология
Така си го представя народът – стои в огнена колесница, лети из облаците с нея и с камшика си кара конете. Магическа е връзката на св. Илия с огъня, оттам – със слънцето и светлината, която изпълват с магия, създават и определят целия живот на земята.
Легендата разказва, че когато юнаците си поделят небето, на него се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина, небето във височина и тъмните облаци. Той ход под небето, лети по тъмните облаци, събира мъгли и облаци и ги заключва в Черното мора. Когато иска, отключва ги, когато иска, докарва страшна суша – толкова страшна, че земята се пропуква надлъж и шир, а в зейналите пропасти пропадат „старци с бели бради, юнаци с врани коне, невести с мъжки деца и девойки с цветни китки”.
Веднъж Света Богородица, св. Магдалина и св. Неделя го помолили да накаже хората за безверието им и той заключил небето за цели три години. Не капнала капна дъжд. Пропукала се земята девет лакти дълбоко и широко. Разкаяли се грешниците, повярвали в Бога и отново напълнили църквите, а св. Илия дал на земята дъжд и плодородие.
Тайнствена е връзката на св. Илия със змейове, родени сред земните хора. Единствен той може да ги извика, да успи душите им и те да се качат на небето. И пак той може да защити нивите от ламите, които обират плодородието, ядат живото. Казват, че когато гърми, св. Илия удря ламите с огнена коса или хвърля по тях тежък боздуган. Може би светкавиците се образуват от копитата на конете, с които препуска с огнената си колесница по небесния калдъръм, а може би са направо огънят, който излиза от ноздрите на светеца гръмовержец. В борбата си с хали и лами св. Илия е твърде близък до брат си юнака св. Георги. Народът ни го нарича Гръмовник, Гръмоделец, Гръмоломник и вярва, че когато на Илинден се святка и трещи, светецът се бори с лами и хали, които летят в небето и водят градоносните облаци.

Плаковски манастир „Св. Илия“

Свети Илия и сестрите му
Свети Илия имал две сестри – Мария и Магда. Веднъж, когато бил в настроение, той рекъл на сестрите си, че на който ден му е името, тогава ще погуби света с гръмотевиците си. Ала не знаел кой ден е на името му. Затова всякога питал сестрите си. Те, като знаели вече от брат си, че се опитва да разбере деня, за да затрие света, не му го казвали и дори когато дойдел, те пак му казвали, че още не е дошъл, а като отминел, му казвали: „Отмина вече.” И така, сестрите на св. Илия пазят света, неразсипан досега.
Свети Илия и майка му
Като малък св. Илия сгрешил към майка си. Майка му го проклела така: „Да скита по земята, докато си протрие краката до коленете и си изтърка желязната тояга, и чак тогава да си дойде.” Тогава Бог се смилил над него и с една златна колесница го грабнал и отнесъл в небето.

Православен храм „Св. Илия“ – Казанлък

Празникът
Народът ни се е научил най-чинно да умилостивява най-страшните си светци, тези, които люто могат да се сърдят за прегрешенията и тежко да наказват, а св. Илия е един от тях.
В чест на светеца празнуват кожарите, кожухарите, самарджиите, керемедчиите, майсторите и калфите заедно се гощават и веселят. Керемедчиите правят колела от глина , символ на колелата от небесната колесница, с която светецът се възнесъл на небесата.
Ритуали
Трябва да се празнува и да се принесе на светеца жертва – старият петел, „бащата”. Вече е време и той, както и огънят да бъдат подновени. Петелът се коли на прага на къщата и по него може да се гадае.
Организират се общоселски сборове, при които курбанът е мъжко животно, най-често бик, вол, овен. Жертвоприношението трябва да умилостиви светеца и да предпази от градушка и наводнения.
Прави се молебен за дъжд и плодородие.
Вярва се, че св. Илия може да лекува, затова мнозина държали осветената му икона до болния – дано да се вдигне и да оздравее. Вечерта срещу празника се дават и обещания за болния.
Трапеза
Пече се погача „боговица” и „колач за св. Илия”. Трапезата се прекадява от най-възрастния. На общите трапези ястията са от курбана – обикновено най-стария бик. Курбан се колят и агнета, петли, кокошки.

Илинденци

Илинденско-Преображенско въстание
На Илинден – по стар стил 2 август – поробеното население на Македония прави пореден опит да постигне свободата. Избухването на Илинденско- Преображенското въстанието се ускорява след Горноджумайското въстание (23 септември 1902) и Солунските атентати. Борбите за освобождение продължават, въпреки турските репресии. През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На конгреса не присъства всепризнатият ръководител на организацията — Гоце Делчев, а Дамян Груев е все още заточеник. Задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение.
Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава много добре обстановката. След идването си в Македония, се среща със завърналия се Дамян Груев. Двамата решават, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има. Гоце Делчев смята, че въстанието е прибързано, че без подкрепата на България може да се стигне до ново поражение. Но той се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието обаче Делчев е убит край село Баница.
Боевете в Македония започват на 2 август 1903 г. – Илинден. Постепенно обхващат Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В град Крушево българските въстаници обявяват република (Крушевска република) и канят гърци и власи на обща борба против Османската империя. Никой не посяга срещу мирното турско население.
Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за масово въстание, в Странджанския район е свикан конгрес в местността Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов.
На 19 август – Преображение – пукват първите пушки на Странджанско. Османската власт е свалена в Ахтопол и Василико (дн. Царево), изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград. Провъзгласената тук Странджанска република започва да се грижи за живота и поминъка на населението.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството. Тези бройки са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство.
Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември прави тънък дипломатически ход. Той обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта.
На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция. При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ. Главната причина за сдържаното поведение си остава икономическата и военната слабост. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията. Гоце Делчев е казвал, че „лошо бихме се отплатили на България за многобройните нейни жертви подир нас, ако искаме да я вкараме боса в огъня”. За съжаление, върховният момент в развитието на революционните процеси в Македония не съвпада с готовността на княжеството за решителни действия.
Илинденско-Преображенското въстание е било обречено. През 1903 г. не съществуват реални възможности за победен изход от въоръжена борба. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, международното положение също не позволява благоприятен изход.

Използвана литература:
1. „Българските светци и празници”, Старева, Л., 2005, „Труд”

Оставете първия коментар към "Илинден е! Да поменем и падналите в Илинденско – Преображенското въстание"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*