Васил Левски – 180 години безсмъртие

Как русенци отбелязват паметта на Дякона и как събират пари за паметник в Карлово

„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме“
Няма човек да не познава тези думи. Левски несъмнено е най-великата личност на българската история, достигнала до нас като герой, мъченик и стратег на българската национална революция.
Подробностите за неговия живот са известни на всички, но нека направим кратко обобщение, без да се впускаме в детайлите на революционната му дейност. Васил се ражда в семейството на Гина и Иван на 18 юли 1837 г. в Карлово. Още дете в Хилендарския манастир става послушник на вуйчо си, който по-късно го записва в курс за свещеници. През 1858 г., на 21-годишна възраст приема монашески сан в Сопотския манастир „Свети Спас“ и духовното име Игнатий. През следващите години се сблъсква с идеите на Раковски за създаване на тайни общества в Българско и подготовка на въоръжен отряд в Белград. Те преобръщат съдбата му и той отдава живота си на революционната борба с думите:„Аз съм посветил себе си на Отечеството си…да му служа до смърт и да работя по народната воля”.
В Русе първото общоградско честване на Левски се състои на 22 февруари 1902 г. Гимнастическо-плувателно дружество „Юнак“ – Русе организира вечеринка в салона на новопостроеното Доходно здание. За целта Управителният съвет на дружеството отпечатва специална покана в печатницата на Малджиев.Гимнастическата вечеринка започва в 8,30 ч. вечерта с „Химн на българския юнак“, изпълнен от юнашкия хор. Младите юначета представят на публиката различни гимнастически упражнения, рецитират две стихотворения на Ив. Вазов:„Новото гробище на Сливница“ и „Опълченците на Шипка“, „Към моите братя“ от Т. Китанчев, пеят български песни. Вечеринката завършва с „Жива картина. Обесването на В. Левски“.

Комитет-ЛЕВСКИ-Карлово-пред-новоизграден-паметник-на-Апостола-1970

Същата година, на 25 март,настоятелството на Карловското ученолюбиво дружество поставя на дневен ред въпроса за издигане паметник на Дякона в града. Обявен е конкурс за изработване на проекти и усилено се събират средства в цялата страна. Русенци се отзовават и на тази инициатива. Учреден е Русенски клон на Комитета „Васил Левски“, който стана инициатор на „бляскаво увеселение в алеите“, целящо да събере средства за издигането на паметник в Карлово.Сред организаторите са посочени Дружество „Рила“, Женското благотворително дружество „Добродетел“, Музикалното дружество „Лира“, Спортното дружество „Русенски юнак“ и Дружество „Добрина – Йосиф І“.В отпечатаната в печатница „Меркур“ покана не е посочена датата на събитието, но вероятно празникът се е състоял през летните месеци на 1904 г. Алеите са огласяни от военна музика, а Спортното дружество изпълнява гимнастически упражнения. Специално за случая са построени павилиони, „декорирани с флагове и зеленина“. За късните вечерни часове е предвидено специално „венецианско осветление“. Пари за паметника се събират от входните билети, а видните госпожици и госпожи на Русе продават „най-разновидни портрети с лика и паметника на Дякона Васил Левски, разноцветни конфети и серпантини; много изящни смешни и забавни предмети – играчки, красиви пощенски цветни карти“. На разположение на присъстващите на светското увеселение е организиран „бюфет с приятни, хладни напитки и разни закуски“. Подготвена е и изненада за вечерта – „в 6 часа ще се пусне балон“. И днес е събитие в града да се появи балон, а за началото на ХХ век подобно съоръжение е било невероятно и запомнящо се събитие.
Творбата на Марин Василев с мото: „Нам свобода и човешки правдини трябват“ е приета за реализиране. На 15 май 1903 г. в присъствието на Фердинанд, премиера и министри е положен основният камък. В края на 1907 г. паметникът е окончателно завършен.

Паметникът в Карлово, 1971 г.

Така Русенският клон на Комитета „Васил Левски“ с много любов и ентусиазъм организира за съгражданите си едно незабравимо бляскаво светско събитие, характерно за европейския дух на най-големия крайдунавски град. Дали събитието, за което разказахме, е първото по рода си,не е от първостепенна важност в случая.Любопитното е как в Алеите – място в края на града, което по инициатива на русенския окръжен управител Н. Обретенов през 90 г. на ХІХ в. е благоустроено в парк за разходка на гражданите, русенци са се събрали не просто да почетат Левски. Нашите съграждани от миналото са се включили в една родолюбива инициатива, били са част от цялото така, както самият Дякон го е виждал в мечтите си – българският народ обединен от една кауза!
Толя ЧОРБАДЖИЕВА,
ДА – Русе

Оставете първия коментар към "Васил Левски – 180 години безсмъртие"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*