Американизацията, или краят на българската култура

Заля ни задокеанската лесносмилаема масовка, откровеният кич, вместо стойностното изкуство

В началото на ХХ век, в забележителната си книга „Светът от вчера”, Стефан Цвайг писа, че нашата цивилизация е застрашена от унификация, уеднаквяване. Още тогава големият австрийски писател-хуманист, предупреди европейците, че скоро ще изгубят много от своите неповторими, уникални култури, че глобализацията и техническата революция ще променят завинаги, безвъзвратно света. Затова писа и немският философ Освалд Шпенглер в забележителния си труд „Залезът на Запада”.
Мисля, че и двамата велики мъже не са предполагали, че ще се появи и друга, не по- малка беда за нас, европейците – американската културна хегемония. Дълго преди наши дни, през 1870 г. Флобер е писал: „ Ще влезем в ерата на глупостта, на утилитаризма, милитаризма и американизма”. Това пророчество ни се случи. И ако говорим за американизацията, наистина, след Втората световна война тя засегна чувствително западната част на континента, а след падането на Берлинската стена пострада и източната му половина. Но трябва да се подчертае,че въпреки това страните от Запада – от Португалия и Испания до Норвегия и Финландия – успяха до голяма степен да съхранят своята културна идентичност . А примерът на Франция е наистина достоен за възхищение. Но докато в бившите соцстрани, въпреки кризата и сътресенията, културата- в една или в друга степен – не отпадна като грижа на държавата, у нас, в 13 -вековна България, дала на света кирилицата, се случи тъкмо обратното – нехайството и безхаберието на правителствата и парламентите досега срина тотално базата й и даде зелена улица на американизацията. А от своя страна тя нанесе и продължава да нанася непоправими щети на българската духовност.
Защото от Щатите, освен пародийния модел на т.нар. „американски начин на живот”, дойде евтината масовата култура, откровеният кич, вместо истинското, стойностното изкуство.
И това стана преди всичко чрез засиления внос на филми от най-ниска проба: екшъни, трилъри, фентъзи и най-тъпи комедийки със заглавия от рода на: „Пич, къде ми е колата?”, „Скъпа, уголемих децата!” и „Ритник в г…”, които завладяха големия и малкия екран и почти изцяло пропъдиха европейското кино (българското бе убито от държавата!). Оказа се, че повечето от тези долнопробни продукции дори не се показват по кината в Америка, докато у нас те шестват триумфално особено по националните телевизии и стотиците местни кабеларки. Някои от тях си позволяват дори да пускат – при това редовно порнографски филми, безпрепятствено и през деня! И култивират най-примитивен естетически вкус, а също и нисък морал у младите. Защото вече можете да видите на улицата дори малки момичета, които говорят цинизми, които се бият най-грубиянски и дори псуват на майка! Всички те са възпитани и до голяма степен от нашите силно американизирани телевизии.
Същото е положението и в радиоефира – грозни, кресливи американски шлагери – рок, поп, хеви метъл, техно, негърски уличен рап – се леят денонощно дори по БНР и известното с културните си претенции , а без нито едно културно предаване, „демократично” и „национално” радио „Дарик” Напълно американизирана и естрадизирана е и купената от чужденци телевизия с небългарското име ВTV – дори на 3 март, 24 май и 6 септември тя не излъчва нито един български филм и спектакъл !, в нея не може и дума да става за някакво макар и скромно предаване за Ботев, Вазов, Яворов или за Димитър Талев, Владимир Димитров-Майстора, Панчо Владигеров, дори за годишнините им, но затова пък всеки ден можем да научим нещо ново за вулгарната поппевица Мадона, за „гнусната субстанция”, както се изрази един литературен критик и издател – за един прочут ромски чалгапевец и травестит – или за Лейди Гага и Кончита Вурст! (Да се чудиш защо господата и дамите от СЕМ все още не са я спрели.) Затова пък американските филми и сериали (от глупави по- глупави), както и пошлите шлагери, се леят като поток от нея. И това е съзнателно, системно и целеносочено провеждана антибългарска „културна” политика.
Интересно е защо тази телевизия, ако не бъде спряна, не предизвика поне един обществен дебат. Тя замести сравнително културния и национален Ефир 2, за да американизира и опростачва зрителите (в нея преди време се предаваха дори …кеч мачове!). А някои телевизионни светила я определиха като „най- динамичната”, „най- модерната”, без да си дават сметка за вредата, която тя ежедневно нанася върху българската духовност и култура.
Повечето от нашите издателства, първенец сред тях е „Бард”, също не остават по-назад. Те вече задръстиха книжния пазар (според данни от Съюза на преводачите в България близо 80%!) с американски книги – все „бестселъри”-еднодневки от третостепенни автори като Гришам, Чейс, Стийл, Станфорд и други подобни „майстори на изящната словесност”.Театрите ни също се изкушават, макар и в по- малка степен, от всяка нова американска пиеса, определена от критиката в „театралния Олимп” – Бродуей, като „най- най-“…Но както се оказва повечето от тези „шедьоври” и „открития” са просто най-семпли еднодневки, които много бързо се забравят дори и в Америка.
За щастие, американците все още не са завладели прекрасния свят на операта и нашите музикални сцени са все още под знака на Верди, Моцарт и Пучини. Те просто ги нямат! Защото в Америка никога не е имало истинска, художествена , голяма музика. А пък твърде плоските и безвкусни бродуейски мюзикъли от рода на „Чикаго” и „Америка, Америка!” са твърде далече от естетиката на българските меломани и засега трудно ще станат част от репертоара на родните музикални институти.
И докато преди – особено от 50-те до края на 60-те години – усърдно се съветизирахме, но държавата все пак не забравяше и българското, националното и правеше програми, чествания, юбилеи и т.н. (да си спомним за 1300-годишнината и за ред други мащабни културни прояви, част от тях с международно признание), сега родното изкуство и култура са в немилост – на преден план е чуждото, преди всичко американското. За мнозина, особено за т.нар. „големи медии” то е “най- най”. В много от тях има нещо като културни страници и дори притурки, но има ли българска култура в тях? Почти няма! Всичко се свежда до Холивуд, до „суперталантливата” Мадона и маймуноподобния „идол” Майкъл Джексън и други все„супер”продукти на американската „духовност”. Затова нашите деца вече не искат да четат нито Вазов, нито Яворов, да слушат българска музика, а и Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев и Марин Големинов са им напълно непознати и чужди. Всъщност те са безчувствени и за прекрасната музика на Моцарт и Верди, Чайковски и Пучини – дотолкова са загрубели сетивата им от диското, рапа, рока и чалгата, от американските екшъни и електронните игри. Министерството на културата и Министерството на просветата нехаят за естетическото им възпитание и пораженията са налице. В учебните програми музиката и изкуствата е просто в немилост, осакатиха се и програмите по литература и история. Вредите тепърпва ще нарастват.
Да, американската културна хегемония като съществена и деструктивна част от процеса на глобализация в България е вече факт, с който обаче като уважаваща се европейска нация (една от най- старите в света!), не би трябвало да се примирим.
И мисля, че именно тук нашата интелигенция трябва да направи нещо. Очевидно е, че държавата у нас е далече от културата и се сеща за нея само около 24 май. Доколкото съм информиран, в повечето страни на Обединена Европа, а и в тези, които не са в ЕС, съществуват стратегии, закони, разпоредби и други механизми, защищаващи културата и езика. В съседна Румъния създадоха т. нар. „Румънски културен институт” (Institutul Сultural Roman), по модел на Френския институт, на институтите „Гьоте”, „Бритиш кънсъл”, „Сервантес” за защита, развитие и преди всичко за разпространение на румънската култура и духовност. И той вече работи успешно. Ето, например, във Франция отдавна действа закон, непозволяващ на радиото и телевизията да излъчват повече от 30% чужда, нефренска музика. А у нас БНР и БНТ (да не говорим за частните медии) вече заприличаха на джубоксове от крайпътни барове и мотели в Щатите. Същински денонощен джубокс е програма „Хоризонт” – малко новини и музика на английски безспир! Само дето не пускаш монетата и нямаш право на избор, но пък плащаш и за нея данъци… С бързи темпове започна да се американизира и националната програма “Христо Ботев”, рекламирана като „културна”,“българска” и „национална”. И може да се съжалява, че ръководството на БНР все още не е разбрало колко хаотична и небългарска (особено в музикалната си част) е тази програма и колко е далече тя от деня и проблемите на днешната българска култура. И тази американизация и естрадизация на БНР се задълбочава – на мястото на добрата програма от края на 80-те години сега ни се предлагат шумни, претенциозни и кухи предавания (имам предвид най-вече тези от 21,30 ч по „Христо Ботев”), каквито не можем да чуем по нито една европейска радиостанция от Киев до Лисабон.
(Следва)
Огнян СТАМБОЛИЕВ

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*