Идвал ли е Левски в Русе?

Левски пред съда

Интересният документален прочит на русенеца Стоян Комитски, описан в книгата му „Васил Левски и Русе“

Уводни думи

Васил Левски като знаменосец в четата на Панайот Хитов. Белград, август 1867 г.

От дълги години сред различните обществени среди в Русе витае схващането, че Левски не е посещавал града ни, защото до нас не са достигнали документи, регистриращи това. Основно тази теза се защитава от някои представители на местните историци и то – много ревниво. Предпоставка за това е митът, че Левски е идвал в Русе, отсядал е в къщата на Баба Тонка и е учредил там комитет… И къде другаде да е – освен там – в къщата на легендарната българка… Така му се иска на родолюбивия русенец. Това е кодирано в представите му… По този повод през 80-те години на миналия век на страниците на вестник „Дунавска правда“ четем: „Иска ни се да имаме исторически доказателства, че Апостола е бил в нашия град, че се е срещал с Баба Тонка и е бил в читалище „Зора“, че е увличал със своето родолюбие русчуклии… “. Но уви преки документи няма… Уви, има… И те са общоизвестни… Но зависи как се четат и интерпретират… Логично е – историята се гради на документални свидетелства от източници и извори. Но съгласете се – не може да виним Левски, че не е написал: „Днес… дойдох в Русчук… Нека тази бележка да се пази за бъдещите историци, като документ за доказателство, че съм идвал в Русчук…“. Макар, че косвено го прави… При повторния разпит след залавянето му, пред комисията в София на 5 януари 1873 година на въпроса какво му е попречило на намерението да отиде в Цариград и да потърси връзка с турската власт, за да признае престъплението и грешката си, отговаря: „Възнамерявах, щях да отида в Русчук, а от там щях да отида в Цариград, обаче между това ме раниха и ме заловиха“.

Пристанището на Русчук, гравюра от преди освобождението

В настоящата разработка накратко ще проследявам кой, къде, кога и как споменава за посе-щенията на Васил Левски в Русе. Изследването е една ретро разходка из различни документи – бележки, писма, спомени и др., оставени ни от дейците на Възраждането и Национално-освободителното движение… Едно ретро пътуване по страниците на писаното от съвременниците и изследователите на живота и делото на Апостола от Освобождението до днешни дни…
Умишлено избягвам и строгата научна представеност на текста, каквато предполага едно подобно проучване. За да са лесно четими, достъпни и неразконцентриращи за по-широката аудитория от читатели, материалите са без объркващи и затормозяващи четенето препратки, бележки и др. уточнения. Бележките са посочени в самия текст или веднага след него, както и източниците. На места дори оставям документите сами да говорят… Преднамерено избяг-вам и коментарите, за да оставя вас – читателите, да направите сами изводите… И да си от-говорите на въпроса: „Идвал ли е, посещавал ли е Васил Левски Русе?“.

Левски сам споменава за Русе пред турската комисия в София

(Бурмов, А. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. С., 1952, с. 191)

При повторния разпит след залавянето му, пред комисията в София на 5 януари 1873 година на въпроса какво е попречило на намерението му да отиде в Цариград и да потърси връзка с турската власт, за да признае престъплението и грешката си, Васил Левски отговоря: „Възнамерявах, щях да отида в Русчук, а от там щях да отида в Цариград, обаче между това ме раниха и ме заловиха“.
Тази безценна информация е протоколирана в Документ №71, Част 5 от 5 януари 1873 годи-на под наименование „Съдебно-следствен разпит на главатаря на бунтовническия комитет Васил Дякон Левски и на двамата му другари, извършен от нарочната комисия. Разпит на Васила.“ (в превод от Васил Шанов и Петър Миятев). От казаното от Левски става ясно, че за да споделя как би стигнал до Цариград през Русчук, то значи е минавал по този път преди, идвал е в града и маршрутът му е познат… С две думи Левски е идвал в Русе…
Съвременници на Левски за посещенията му в Русе

Христо Иванов-Големия (Книговезеца)

Христо Иванов-Големия

В спомените си един от най-верните сподвижници на Левски – Христо Иванов-Големия (Книговезеца) разказва: „… Отидохме на Турну Магурели – там и В. Левски. Но той ми каза тайно що трябва да идем да убийме Христа Георгиев, защото той спирал всичката рабо-та, дето не може да се работи в Букурещ и ми каза: „Хайде върви ти напред и ази подиря, но като идеш там ще стоиш тайно, да не ходиш из Букурещ, та да те забелязват хората. Иди при брата ми Христа и му кажи да вземе от Каравелов ключа на тайната къща, що са взели една къща тайна, че като го свършим и дойдем в тази къща да постоим, докато се поуталожи работата на убийството.“. Отидох ази в Букурещ, намерих Христа, казах му да иде да вземе ключа. Ходи един 2, 3 пъти – няма ключ, няма къща. Дойде и Дякона Васил Левски, казах му това. Ходи и той през нощта при Каравелова, но и той се уплашил и неще нищо да върши, нито къща, нито дявол. И ние с В. Левски като се примислихме, защото може и от завист да прави това Каравелов, но В. Л. каза, че не е от завист, но го е страх. И си заминахме пак за Турну Магурели. Като се качихме от Гюргево и се спря вапора на Русчук, ние си подадохме влашките билети и излязохме в Русчук, дано намерим Стоила и да приказваме, но го нема и не можахме да го намерим. Взехме си и грозде, което занесохме в Т. Магуреле от него…“.
Спомените си Книговезеца пише през последните години от живота си във Велико Търново 1890 – 1898 година. Издадени са едва през 1984 година от Издателство на Отечествения фронт, под редакцията и съставителството на Виктория Тилева. (Иванов, Х. – Големия, Книговезеца. Спомени. С., 1984, с. 70)
Представените от Книговезеца събития се развиват в периода април-май 1869 година. Някои изследователи на делото на Апостола обаче ги отнасят чак към август-септември същата година. Любомир Дойчев на страниците на в-к „Дунавска Правда“ в приложението „Светлоструй“, бр. 5 за 1987 година, говори за един спомен на Книговезеца, който казва: „Ние в Русе с Левски като додохме, ядохме на обед грозде със симид…“. В други свои публикации отново по страниците на местния печат през 80-те години на миналия век, същият автор няколкократно заключава: „За наша голяма радост прочетохме, че когато Левски и Книговезеца били в Русе, обядвали грозде и симид! А грозде у нас има от август до септември. Какво по добро доказателство, че Левски и Книговезеца са били в Русе през септември 1869 г. …“.
(Следва)

Оставете първия коментар към "Идвал ли е Левски в Русе?"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*