Започнаха разкопките в тракийската столица Хелис

През август проучвания ще има и в средновековното селище в Петрова нива

Историческият музей в Исперих поднови от 10 юли археологически разкопки в Сборяново, под ръководството на проф. Тотко Стоянов от Софийския университет и Мария Николаева, с участието на археолозите Теодора Василева и Християн Узунов. В тях се включиха студенти от Софийския университет „Св.Климент Охридски“, ще проведат своята лятна практика на този обект. Освен студенти, в проучванията ще се включат и 25 работници.
До края на месеца ще се работи в Тракийския град Хелис – гетската столица, построена в последната четвърт на ІV в пр. Хр. Ще продължат разкопките на Южната порта и на Югозападния квартал. Проучва се сграда, която е била със стопанско предназначение и жилищни структури в базилеята- аристократичния квартал, или югозападния квартал, където са разкрити парадни зали, голяма крепостна кула, жилищни помещения.
Укрепеният с мощни каменни стени град Хелис е основан в последните десетилетия на ІV в. пр.Х. и заема площ от 90 000 кв.м. Бил е мощен търговски и производствен център през ІV и първата половина на ІІІ в. пр.Хр. и запада във втората половина на ІІІ в. пр.Хр. В него е открита най-голямата колекция от амфорни печати от елинистическата епоха в Тракия – свидетелство за активни търговски контакти с елинистическия свят, за значението му като важен политическа и икономически център. Открити са работилници за обработка на желязо, производство на керамика и на костени предмети, ювелирни инструменти, слитъци от сребро и злато. В жилищата с каменни основи са открити глинени олтари – есхари. Посветителен надпис на богинята Фосфорос на гръцки език е открит при южната порта на града. Предполага се, че това е полисът Хелис, в който гетският владетел Дромихайт приема победения от него елинистически владетел Лизимах през 297 или 294 г. пр.Хр. Двойната крепостна стена, която обгражда крепостта, е с дебелина 3,50 – 4,20 м, предполагаема височина в древността 10 –12 м, дължина 1400 м и следва конфигурацията на терена. Двата основни входа на крепостта – северната и южната порти, са защитени посредством сложна система от стени и бастиони. Укрепената площ била гъсто застроена от жилища, стопански и други сгради в традицията на североизтока- дървена конструкция дебело обмазана с глина, но в хода на разкопките се откриват и по-монументални сгради по елинистически образец.
През август ще се проведат археологически проучвания и на ранно-средновековното селище на Петрова нива, под ръководството на гл.ас. Елена Пенчева от СУ „Св. Климент Охридски“. Самото селище се проучва от 2005 г. с малки прекъсвания. Наблюденията, които са направени до този момент от екипа, който проучва обекта, показват една необичайна за Балканския регион селищна организация, като теренът не е плътно застроен, има своеобразни ядра, разположени на известно разстояние едно от друго, оградени с невисоки каменни стени. Досега са разкрити сгради, които са полувкопани, тип полуземлянки, стопанско помещение с разположени към него помещения, различни структури, които са полувкопани, като само каменните основи се засичат на терен. Намерени са и предмети от бита, като ножчета, красив медальон, направен от бронзова сплав, той е със соларни елементи, малък рог от коза,малки каменни точила, едното с рисунка на корабче, прешленчета за вретено, игла за шиене и т.н.
В последните години усилията са съсредоточени в изясняване на ситуациите в жилищните или стопански структури, които се разкриват. Търси се отговор на въпросите за какво е предназначението на тези комплекси, каква е стратиграфията и как точно е станало застрояването им.
Мариета КИТАНОВА

Оставете първия коментар към "Започнаха разкопките в тракийската столица Хелис"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*