Наследници на жреци и шамани

Свещената планина е може би Света гора, свещената река – белият наш Дунав, свещеният тъпан се пази от нестинарите

В битката на фолклорния човек за отвоюване на все повече човешки културен свят помагала и магическата му нагласа да пътува по вертикалната ос, да слиза в дълбоките подземия, да хвърчи високо над облаците. Умеещи да го правят жреци, шамани, магьосници, врачки и баячки, цяло войнство от надарени и посветени предци, за които нямало граници в никоя посока, за които светът бил отворено пространство, път, по който могат да достигнат различните му краища. „Дълъг път за вървене,/ дълъг път за катерене,/ дълъг път към небето” се пее в една песен на индианските шамани. По същия дълъг път се отправяли и от нашите земи. Жреците на езически богове. Последователите на може би най-забележителния прорицател, жрец, магьосник, певец и заклинател по нашите земи – Орфей. Наследниците на прабългарски шамани (смята се, че прабългарите били именно такива). Надарени славянски потомци, аниматори, които с неизтощимо вдъхновение одухотворявали целия свят – дървета и треви, планини и води, животни и птици. Врачки, баячки, народни лечители, които в исторически свидетелства са записани като „влъхви”. И доста по-късно светците чудотворци и най-великият между тях – Христос. Според Богдан Богданов зад фигурата на Орфей вероятно „се крие върховен шаман, умеещ да се превръща в божество, тотем на племето”. Дионисиевите мистерии също имат своята тракийска „връзка” и също стигат до Орфей, чийто дядо получил царската си власт над Тракия от самия Дионис. Дионисиевите празници по земите на предците ни са истински мистерии, магии за зачатие, плодородие, живот. Те са „превземали” земите ни два или три пъти в годината – по време на Календите през декември и януари, през ранна пролет и вероятно есен, по време на гроздобера. И досега в празничния ни календар са съхранени частици от тази някогашна взеобхватна, неистова, вездесъща магия – царят Трифон и шествието на мъжете на Зарезан, езическата и огнена, страстна и неудържима Сирница, вълшебната Русалска неделя след Спасовден, далечен отзвук от още едно тракийско божество Залмоксис. Траките се славели и като лечители с билки. Според легендата, от течащата кръв на Орфей се родило растението, наречено „китара”. Траке пък била нимфа, веща в баенията и магиите. Чрез билки тя можела да премахва страданието, но и да го причинява. Същата тази Траке, изглежда, е дала името на страната, която по-рано наричали Перке и с чиито далечни потомци делим едни и същи земи и културно наследство. Славянските лечители имали различни имена – чародеи, вещери, влъхви, вражалци, врачки. Всички те обаче познавали тайните науки и заедно с билките и мехлемите лекували с баене, магии и заклинания. Лечителите сред прабългарите били жреци на бог Тангра. Религията на магите, което ще рече всъщност шамани (култовите лица на тюркските народи), правила и за тях естествено магическото изцеряване.След единението на тези различни етоси, и заедно с тях на магическите практики, идва ред на светците чудодейници, тънки познавачи на баенето и магията. Така е и записано в житието на св. Теодосий Търновски за някой си монах Теодорит, известен баяч от ХІІІ и ХІV век, който познавал вълшебната практика с магия и чародейство и най-вече с баене.
Българите отдавна изумявали пътуващите из царството ни чужденци. Един от тях, Лиутпранд, кремонски епископ, през 968 г. оставя вълнуващ спомен за по-големия от синовете на Симеон – Боян, който като истински шаман владеел магията на превъплъщението и можел да се превръща във вълк – животното тотем на рода Дуло. Бориловият събор против богомилите през 1211 г. почти безпомощно анатемосва най-разните магии и магьосничества, плъзнали сякаш навсякъде, „едински служби” с влъхвувания и влачения на плодове, бране на билки, баения и гадания, вярвания, свързани с отваряне на небето, играта на слънцето и неговото завъртане. Нещата не се променят и в по-късните години. И нищо чудно, че един от съвременниците на Паисий, книжовник и вярващ, искрено и възмутено възкликва: „По много земли ходих, но не съм видял по-много бродници, самовили и магьосници, колкото у българская земля”. (В. Ангелов, Севременници на Паисий, 1963).
Земята ни впечатлявала с магии и вълшебства, с изключителни магьосници. От боговете те имали чудодеен дар, вълшебна сила. Били хора от два свята, с двойни сетива, мисълта им течала в две посоки, очите им виждали зад кулисите на живота. Умеели да прекрачват световете и времето, да пътуват с душите си от долу до горе по оста, от корените на дървото до неговата корона, от устието на реката до върха на планината, от миналото и бъдещето, да създават култура от некултурата, от трансцендентното, да разрешат посредством магия неразрешимото противоречие между живота и смъртта, между човек и Вселена. Знаели как да държат в ръцете си конците, с които дирижират и направляват космическия ред. Можели да го правят, защото носели магията в мисленето си. Защото били наследници на жреци и шамани. И защото по-късно успели да вплетат в скъпоценното си наследство чудесата и моралното послание на християнството. От древните божества, властвали по земите ни, и от вярата във възможността на душата да се преражда, да броди между световете, идва вълшебната сила на потомците. Магьосникът е „този, който знае”. Посредник е между хората и боговете, в състояние на екстаз, лекува, съпровожда душите, пророкува, сражава се със зли духове, осигурява плодородие. Той разчита посланията на Вселената, избира и дава отговорите. Също както далечните прабългарски шамана, си има свои вълшебни средства. За шаманите тъпанът е хвъркат кон, елен или лодка, лък или щит, с който достигат слънцето или звездите или слизат на долната земя. За наследниците им по земите ни – също. Шаманите говорят с душите на умрелите наравно с Бога. Правят го и българските магьосници хилядолетия наред, чак до днес. Трите прехода по вертикалната Вселена откриваме в много от празниците в календара, както и в трикратните магически повторения, обричащи на успех всяко магическо действие. В някои особено свети празници (Богоявление, Преображение), небето пак се отваря, но вече не като край на световната ос, както е при шаманите, а като порта, на която застава сам Господ. Коминът в старите домове прилича на оста на трите дяла. Обредно той се почиства на граничните преходни дни – Коледа и 1 март, когато е прабългарската Нова година. Сурвачките на децата пазят спомен за световното дърво. Кумовото дръвце при сватба – също. Свещената шаманска планина е може би Света гора. Свещената тяхна река – белият наш Дунав. Шаманския тъпан пазят нестинарите от Странджа. Дори св. Николай, като предшествениците си шамани, заспива по време на буря, за да се пренесе с душата си от светлата трапеза в небесата направо при изпадналите в беда моряци. Хвъркатите елени на българските юнаци, борци със змейове и хали, вили-самовили е далечен отзвук от шаманството и крилати пътувания на шамани в други земи.
Лилия СТАРЕВА
„Български магии и гадания”, „Труд”, 2007
Стр. 416-418

Оставете първия коментар към "Наследници на жреци и шамани"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*