Стопанката на Кремъл и принц Васка

Надежда Алилуева

Надежда Алилуева

Световната история отдавна е установила, че едни от най-жестоките и кървави диктатори, виновни за смъртта на милиони, в семейството си са изключително предани и любящи съпрузи и бащи. Чудовищата, които с един жест обричат цели народи на гибел, буквално се разтапят пред усмивката или сълзите на собствените си деца и са готови да изпълняват всичките им желания и прищевки.
Един от блестящите примери за тези толкова различни и противоречиви чувства и поведение е диктаторът на Съветска Русия Йосиф Сталин. Звярът, който избива между 7 и 13 милиона от собствения си народ, направо благоговее пред дъщеря си Светлана. Веднага трябва да кажем обаче, че „съветският тигър“ има такова отношение само към нея. Към синовете му то е доста по-различно. Сталин нарича дъщеря си Стопанката и Моето малко врабченце, а тя още от малка разбира, че е специална и в много случаи доста добре се изживява точно като истинска стопанка на Кремъл. Светланочка помага на баща си в подреждането и обработването на партийната кореспонденция, кара му се в присъствието на останалите другари народни комисари, цупи се и отказва да се храни, когато е сърдита или когато не й се обръща достатъчно внимание. В знак на силната си любов пък бащата подарява на своето „врабченце“ скъпи чуждестранни парфюми и други подаръци. Сталин дори нарежда в СССР да започнат да се произвеждат първите съветски дамски парфюми, носещи името на любимата му дъщеря.

Надежда Алилуева и Светлана Сталина

Светлана Сталина е родена на 28 февруари 1926 г. от брака на Йосиф Джугашвили с втората му съпруга Надежда Алилуева. Детството на момичето е доста объркано. Зает със завземането и укрепването на властта, бащата рядко обръща внимание на семейството си. Светлана живее през по-голямата част от времето с майка си Надежда, която е суров човек без емоции и с психическа нестабилност. Майката и дъщерята контактуват с бащата основно с писма и това няма как да не окаже влияние върху психиката на „червената принцеса“. Години по-късно Светлана признава в интервю за американски вестник, че майка й никога не й е показвала обичта си и дори никога не я е целувала истински и нежно. Прегръдката е най-голямата ласка и признак на внимание, която малкото момиче получава от своята родителка.
На 10 ноември 1932 г. Надежда Алилуева е открита мъртва в стаята си в Кремъл. Причината според повечето историци е пренебрежението на съпруга и към нея. Капката прелива, когато на 9 ноември вечерта, на традиционния банкет в чест на победата на Октомврийската революция, Сталин зарязва съпругата си на масата и открито флиртува и танцува с жената на един от своите висши офицери. Когато Надежда му прави забележка и иска той да й обърне повече внимание, между двамата избухва скандал. Надя тръшва вратата и отива в стаята си. На другата сутрин е открита мъртва, а на пода се търкаля пистолетът, от който е изстрелян куршумът, сложил край на живота й.

Светлана Сталина

Дали обаче става въпрос за самоубийство или за убийство. Според една от версиите, вбесена от държането на съпруга си, Надя изважда от шкафа пистолета, насочва го към себе си и натиска спусъка. Ако е така обаче защо никой в жилището не чува изстрела?
Според друга версия пък разярен, че съпругата му си е позволила да крещи и да му прави сцени пред другарите, през нощта Сталин нахлува в стаята й и я убива лично със собствения и пистолет.
Каква е истината, едва ли някога ще стане ясно… На погребението обаче, диктаторът разиграва истинско театрално престъпление, целта на което е всички да видят колко безутешна е скръбта му по самоубилата се другарка в живота му.
След смъртта на Надежда, Йосиф Сталин скрива от дъщеря им истинската причина за смъртта й. На шестгодишната Светлана е казано, че майка й е починала от остър апендицит. Момичето научава истината години по-късно и според някои историци в знак на протест срещу безчовечния си баща, се отказва от неговата фамилия и приема майчината Алилуева. Според други обаче, след смъртта на Сталин, дъщеря му е принудена или по-скоро „посъветвана“ да изостави фамилията на сочения като зъл демон неин баща, за да си няма бъдещи неприятности.

Драматургът и режисьор Алексей Каплер

След смъртта на майката Сталин започва да обръща по-голямо внимание на дъщеря си. Отношенията между тях обаче въобще не са гладки, тъй като и двамата са с изключително тежки и остри характери. Докато Светлана е малка, тя е „врабченцето на татко“. Всичко й се носи на тепсия и всеки – от чистачката до народния комисар, се стреми да угажда на дъщерята, за да се хареса на бащата. Това превръща Светочка в една доста разглезена и капризна малка госпожица, която и през следващите години ще продължи да иска целия свят да се върти около нея. Йосиф Сталин обаче не е на това мнение. С годините той все по-често започва да се меси в личния живот на своето врабченце и да подрязва крилата му. Така след завършване на средно образование, бащата налага волята си и принуждава дъщеря си да запише история в университета, вместо любимата й филология и литература.
Светлана Алилуева има доста бурен личен живот. Докато е малка, тя непрекъснато е под контрола на студената си и безчувствена майка и баща тиранин. След като навлиза в пубертета, започва да проявява първите прояви на самостоятелност.
През 1942 г., едва 16-годишна, Светлана се влюбва в режисьора евреин Алексей Каплер. Изобщо не я смущава и притеснява фактът, че любимият й е женен, както и че е с цели 24 години по-възрастен от нея. Сталин разбира за връзката и е бесен. Каплер веднага е арестуван и осъден на 10 години заточение в град далеч на север, близо до Арктическия кръг.

Светлана Сталина и Григорий Морозов

Две години след бурния и нещастно приключил роман с Каплер, през 1944 г., в разгара на Втората световна война съветската принцеса отново се влюбва. Този път обектът на чувствата й е Григорий Морозов, съученик на брат й Василий. И не само се влюбва, но и се жени за него. Сталин изобщо не е във възторг от еврейския произход на своя зет, но този път някак успява да преглътне. Поставя обаче едно условие – никога и по никакъв повод да не се вижда със зетя. На следващата година след сватбата, Сталин става дядо. Новороденото носи неговото име Йосиф. Според разказите на Светлана, баща й винаги се разтапял при вида на бебето. Въпреки появата на наследника в пелени, Сталин не може да приеме брака на дъщеря си и през 1948 г. по негово нареждане той е разтрогнат. Бащата на Григорий е арестуван по обвинение за разпространение на клеветнически измислици срещу своя бивш тъст и е хвърлен в затвора. След като Григорий вече не е съпруг на дъщеря му, Сталин решава да го остави на мира. Бившият му зет завършва успешно Московския държавен институт за международни отношения и започва работа във Външното министерство.
След развода с Григорий Морозов, през 1949 г. Светлана Сталина се омъжва за Юрий Жданов. Ето това вече е подходящата партия, потрива ръце доволно Сталин. Юрик е син на Андрей Жданов, член на Политбюро, секретар на Компартията и един от верните алкохолни дружки на Сталин. Самият Юрий няма политически стремежи. Той се занимава с органична химия и гони научна кариера и титли. Този път Бащата на народите охотно дава благословията си на двамата млади. От този брак на Светлана през 1950 г. се ражда дъщерята Екатерина

Светлана Сталина и Юрий Жданов

След смъртта на Йосиф Сталин, на 5 март 1953 г. дъщеря му известно време продължава да работи в Института за световна литература в Москва. След като на 20-я конгрес на КПСС от 1956 г. култът към Сталин е развенчан обаче, в СССР започва масов процес на десталинизация. Децата на диктатора са лишени от всички привилегии. По това време обаче Светлана лети на други вълни.
След като завинаги се е отървала от бащината опека и контрол и вече няма кой да я спира и държи изкъсо, тя започва да наваксва загубеното, впускайки се в бурен любовен живот. Успява да открие бившия си любим Алексей Каплер и се среща с него. За Каплер обаче връзката с дъщерята на вече отричания и заклеймявания Сталин не носи никаква полза и дори може да му навлече сериозни проблеми. Затова той набързо разкарва Светлана от живота си. Следва кратък любовен роман с поета Давид Самойлов, който също е женен. Явно нещо привлича Светлана в мъжете с вече изградени семейства, който тя да разбие. Съпругата на Самойлов обаче научава за връзката му с дъщерята на Сталин и заплашва мъжа си, че ще се оплаче в партията за изневярата му. Притиснат до стената и застрашенот другарски съд, поетът набързо зарязва любовницата си и се връща тих и кротък в семейното гнездо.
Следващата спирка в любовния живот на Светлана Сталина е нейният роднина Джони Сванидзе. Джони е син на Альоша Сванидзе, брат на първата жена на Йосиф Сталин. Въобще роднинските и любовните отношения в „Бермудския триъгълник“ на семействата Сталини – Сванидзе – Алилуеви са изключително сложни и объркани. Джони има доста нерадостна съдба. По време на репресиите родителите му са разстреляни по заповед на Сталин като чужди шпиони, агенти и врагове на народа. Самият той е изселен в Казахстан, откъдето се връща през 1956 г., три години след смъртта на диктатора. Странната любовна връзка на Джони с дъщерята на убиеца на неговите родители продължава две години. След което на свой ред Джони е натирен от ненаситната мъжемелачка, която вече има нов обект на чувствата. Той се казва Андрей Синявски и е колега на Светлана в Института по световна литература. Този път обаче Светка истински хлътва по поредния си любовник и иска да се ожени за него. Самият Синявски обаче не е във възторг от идеята за брак с дъщерята на отречения диктатор и за пръв път в живота си Светка се оказва разкараната.
(Следва)
Иван ГЕОРГИЕВА

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*