Грубостта, без която (не) можем…

Липсва всякакво уважение, да не говорим за вече „излишните” – етикет и добър тон, които са анахронизъм
Десети ноември отприщи талазите на грубостта. За да стане тя неразривна част от ежедневието ни. Дотолкова, че вече не ни прави впечатление. За култура на поведението, за етикет, за елементарна учтивост можем само да мечтаем. С грубостта и откритата агресия се сблъскваме почти навсякъде: на улицата, в трамвая, в магазина, в бръснарницата, на работа, в училище, в болницата… Не бих искал да сравнявам сега до десето ноемврийска България с днешната. Тогава също имаше грубост и сравнително ниска култура на поведението (особено груби бяха органите на реда- всъщност те са не по-малко груби и сега, освен че невинаги си вършат работата, за която им плащат, но и стачкуват за високи заплати и пазят само властимащите), но това, което е сега лично мен ме кара да се срамувам, че съм българин и европеец, е липсата на всякакво уважение, да не говорим за вече „излишни” неща като етикет и добър тон, не те вече са нещо като анахронизъм.
Думата ми сега е за грубостта, за липсата на уважение и нормални отношения. Нямам предвид само грубостта, агресията и ужасяващото безкултурие, достигащо до диващина и ръкопащни боеве по футболните мачове, а също и по пазарите и заведенията, преливащи от диско, рап или грозна ориенталска чалга. Влезте в трамвай или в автобус и веднага ще видите, че ако има млади хора или големи деца, те непременно ще са седнали, а пред тях възрастни хора, бременни жени и дори инвалиди ще стоят прави. Опитайте се да им направите забележка или просто ги помолете да станат, ще получите, ако не някоя ругатня, най-малко груб, обиден отказ:
– Платил съм си билета, бе чичо!, ми се сопна двуметров ученик от Спортното училище, …и няма да стана заради тази баба!“
– Да, но нали тази госпожа може да бъде и Вашата баба!“, опитвам се да го убедя аз.
– Да, ама не е! Що не си гледаш работата, бе чичо, или искаш да слезем да си поговорим?!“…
„Чичо, колко ти е часа?“, ме спира красива млада госпожица с разголено пъпче, яркозелени коси с безброй блестящи пластмасови фибички по тях, изкачила се върху обувки с двайсетсантиметрови платформи. „Не знам дали съм Ви чичо, уважаема госпожице, но ще Ви кажа: часът е дванайсет без пет.“
Да, изглежда, че учтивата форма не само за младите, но вече и за повечето граждани на днешна демократична България се превърна в нещо ненужно, отживяло, архаично. Вече на много места няма да се обърнат към Вас с нормалното „Вие”, а ще Ви стреснат от упор с грубото и фамилиарно турско-арабско „ти”. Интересно, че така започват да се държат и по- възрастни хора – за които не можем да кажем, че са възпитани от американските екшъни, чалгата, кючеците, кеча и долнопробните телевизии и радиа от рода на „Планета”, „Фен”, „Веселина” или „Вероника”. Най-фамилиарни и груби са търговците по пазарите у нас (те вече съперничат на турските!), полицаите , а също и таксиметровите шофьори. За съжаление на „ти” ни говорят вече и лекарите и медицинските сестри.
Млад продавач на обувки на един от големите градски пазари у нас, който ме вижда за първи път, започва да ми говори на „ти”, подобно на азиатски търговец и упорито се опитва да ми натрапи стоката си с думите: „А за тебе, господине, ще намеря най- доброто, ти само почакай…” Питам го, все пак, дали е чувал за учтивата форма на обръщение и знае ли как се разговаря с възрастен и непознат, при това клиент. Обиден, той ме поглежда накриво и изругава нещо полугласно. Очевидно, неговата „учтивост” си има граници!…
Казах „турско” и „азиатско” и си помислих: при тази повсеместна, ужасяваща турцизация, при това турско управление, стигнало чак до просветата и културата (по-голям срам от този не съм преживявал като българин в нашето Народно събрание – в едно от изданията му, комисията по образованието в България да се води от турчин и доста време зам. министър в българското просветно министерство беше туркиня, която дори изписваше неграмотно името си, (а министър на българската култура на два пъти беше турчин и мултак, който псува под герба на България – вижте клипа в Интернет!) дали в скоро време България няма да се превърне от културна европейска държава в некултурна и изостанала азиатска страна. Може би натам вървим… А и премиерът ни вече се кланя на азиатския сатрап Ердоган…. Но това е друга, още по-тъжна, за нас, днешните българи, тема, която изисква една национална дискусия. И сега се чудя, защо няма една активна позиция от страна на „съвестта на нацията”, българските писатели и интелектуалци. Те просто си мълчат. А в училището вече не става дума за възпитание, в него вече влязоха и агресията и насилието. Последните трагични случки са резултат от грубостта и лошото възпитание у дома и в училище, а също и агресията от киното (главно холивудското) и телевизията. Но това е тема, която изисква поне един обществен дебат, изисква мерки от държавата и обществото.
Да, учтивостта се изгуби, изчезна в нашите отношения на всички нива. У нас в демократична България, вече почти навсякъде се обръщат към всеки на „ти”. Като в ориенталска Турция, но доколкото зная в този азиатски език не съществува учтивата европейска форма на обръщение „Вие”… Мисля, че няма друга страна в Европа, в която да се говори по този начин – рязко, фамилиарно, безпардонно. Да не говорим за употребата на най-обикновените и задължителни фрази като: „Извинете”, „Моля”, „Разрешавате ли?”, „Простете”, „Благодаря” и дори доскоро трайно вградените в езика ни галицизми като: „Мерси” и „Пардон”. Да не говорим за условното наклонение. Настъпят ли те в автобуса или на улицата, няма нормално извинение, или ако все пак има то ще е нещо като възглас … от хорото: „Опа-а!” А дадеш ли път, едва ли ще чуеш „благодаря“. Обръщенията пък са: „Ало-о!” и „Ей!”. Не се употребява дори простата думичка „моля”. Тази неучтива, фамилиарна форма се настани трайно и в големите телевизии: ВTV, Нова телевизия, ТВ 7. За съжаление, дори и в БНТ, която като първа национална би трябвало да дава добрия тон. Има водещи, които са готови да говорят дори с премиера, президента, писателя и артиста на „ти”. За голямо съжаление, медиите дават тон в отношенията ни и възпитават доста неуспешно младите. Сега повечето от децата, учениците и изобщо младите у нас трудно се справят с учтивата форма, защото нито у дома, нито навън имат примери за добро възпитание и етикет.
„Нищо не струва по-евтино и нищо не е толкова скъпо, както учтивостта”, беше казал великият Сервантес. Но изглежда, че ние, българите, се оказахме сред най-неучтивите и с най- груб речник и обноски народи в Европа. Ние сме твърде далече не само от французите или англичаните, но и близките до нас поляци, унгарци, чехи и румънци – там дори хората с по-ниско образование и социално положение се държат много по- почтително, по-възпитано от нашите управници, депутати, полицаи и държавни служители, журналисти и дори интелигенти. В румънския етикет най-често след „Добър ден” се използват фразите „Да живеете!” и „Целувам Ви ръка”…Но след като и министърът на нашата култура говори на „ти”, а също и експремиерът….
Да, през последните двайсетина години изведнъж станахме доста по-невъзпитани, дори по-груби, агресивни и некултурни и не е зле да помислим за това. Да помислим особено за децата и младите… За съжаление, немалка част от новото поколение след 89-та е вече опростачено, лумпенизирано. Чалгата (в широкия смисъл на това понятие) вече завладя културна и европейска България….
Oгнян СТАМБОЛИЕВ

Оставете първия коментар към "Грубостта, без която (не) можем…"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*