„Панта рей” – „Всичко тече, всичко се променя”

Мисията на Деня на река Дунав – 29 юни е да привлече вниманието към опазванена водното богатство

Голямата зима на 1954 г.

Всяка година страните от поречието на Дунав отбелязват празника на реката на 29 юни – датата когато е подписана Конвенция за опазване на река Дунав. Мисията на Деня на река Дунав е да се привлече вниманието към значението и опазването на реката и притоците й.
В резултат от международното партньорство между всички държави от Дунавския басейн, чрез фестивали, изложби, различни форуми, срещи и образователни дейности, се засилва усещането на хората, че споделят един речен басейн и това ги прави свързани и отговорни един към друг.
Дунав е втората по големина река в Европа. Заедно с притоците си образува една от най – важните речни системи на Стария континент.От извора си в Германия до делтата си, реката изминава над 2845 км., свързвайки 81 милиона души от Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Румъния, България, Молдова и Украйна. Като най-дългата река в Европейския съюз, Дунав е загубил 80% от заливните си територии и влажни зони през последните 150 години. Най-много проблеми създават дигите, извличането на инертни материали от реката и язовирите, изградени заради водни електроцентрали, корабоплаване и за контрол на наводненията. Резултатите са много и широко разпространени – от намаляване на рибните популации до разваляне на качеството на водата и влажните зони, които са изключително важни за биоразнообразието и предпазват от наводнения.
Запазени са много любопитни истории, свързани с реката: зараждането на Българския флот в Русе, стремежът на юначните русенци да преплуват реката, замръзването на Дунав и преминаването на вълци от Влашко, личността Каракапитан- емблема заедно с „Плаващия басейн”, „Мостът на дружбата”, свързващ Румъния и България и много други истории, плуващи в реката на времето.
Великата река Дунав е в творчеството на нобелиста, роден в Русе – Елиас Канети. В „Спасеният език” четем за минаващите по замръзналияДунав на вълци – върколаци. Историята е разказана от неговата майка, която е била преследвана от освирепелите животни, докато тя и нейното семейство минавали реката с шейна по път за Румъния. Зверовете, идващи от Карпатите са големи, сиви и кръвожадни, идващи в огромните ниви и хълмисти полета на Дунавската равнина, пълни с дивеч и стада от домашни животни. Според документите, река Дунав е замръзвала близо 30 пъти само за ХХ в. През 1985 г. ледът обхваща изцяло реката за около 2 месеца. За периода, който споменахме, зимите са продължителни, сурови и с много ниски температури. Подобна обстановка е идеална възможност за преминаване пешком през реката от населението. Запазени са спомени, в които се разказва, как при хубаво зимно време са стигали чак до Букурещ. Много спомени са запазени от снежните и ледовити зими. Спомен от 1954 г. ни представя следната картина: януари е, а снегът е толкова натрупал, че хората прокопават тунели между къщите си, за да се придвижват. Млада двойка, сключваща граждански брак е избрала точно този мразовит месец, за да се венчаят. Натрупалият до покривите сняг не ги плаши и ритуалите започват както си им е редът, а братът на булката се качва върху един от покривите, с баницата в ръце, за да може да танцува под съпровода на народната музика.

Наводненото пристанище през 1942 г.

Повечето разказвачи споделят детски спомени, свързани със замръзването на реката, от които научаваме колко забавно също е било, да се пързаляш с кънки или шейни върху леда. Важно е да се отбележи, че Русе е един от първите български градове, в които се появяват кънките. Русе, като дунавски и процъфтяващ търговски град, привлича много чужденци, а те носят със себе си невиждани от българите вещи – кънки, ски, кинематограф и пр.
От 30-те години на ХХ век има сведения за пирати по река Дунав. Необичайното явление е нещо твърде любопитно, за да го пропуснем. Почти като в роман на Робърт Луис Стивънсън, разбойници се опитали да заграбят голяма сума, пренасяна на борда на парахода „Кантакузино”, но смелите моряци отблъснали нападателите след схватка и стрелба от двете страни. Дали подобни страшни инциденти са били често срещани за моряците по реката, незнаем, но тази, която разказахме е достатъчна за да си представим колко различно е било корабоплаването по Дунав през миналия век.

Пирати по Дунав – 27. април 1930 г.

Каракапитанът е една от емблематичните фигури от миналото на Русе, свързани с река Дунав. Той често е наричан „чист циганин”, но е факт, че през ХХ век е една от атракциите на града, заедно с басейна „Баничките”. Истинското име на Каракапитана е Панайот Тодоров, а прозвището му произлиза от начина по който са наричани морските и речни „вълци”, владеещи до съвършенство воденето на плавателни съдове, благодарение на опита и практиката. Баните, наричани умилително „Баничките” – къпалнята, която е построена през 1934 г. в някогашната Корабостроителница на Русе. По описание на русенци, къпалнята представлявала две грамадни дървени кутии с под от дъски, подредени така, че водата да преминава свободно през тях. Наследник в доставянето на прохлада и лятно удоволствие на русенци, след „Баничките” е металният плаващ басейн – ресторант „Лебеда”. Новата гордост на Русе притежавал басейн, душове, слънчобрани, площадка за оркестър. Така е описан наследникът на „Баничките” във в-к „Дунавска правда” през 1965 г.: „Старата река е жива история – минала и настояща, на този край на нашия град. И колко хубаво е, че в такива минути на почивка човек осъзнава нейната красота и вечност.” (бр.193/17.08.1965 г.)
Добре е да помним всичко написано по-горе и да пазим реката, защото ние сме временно на планетата Земя, но реката е била и ще бъде!
Толя ЧОРБАДЖИЕВА

Оставете първия коментар към "„Панта рей” – „Всичко тече, всичко се променя”"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*