Какво е станало на паметния 3 март?

С наближаването на кръглата 140-годишнина на датата 3 март се пораждат редица деликатни въпроси. През т.нар. демократични години след лутания, пипнешком, като Самуиловите воини, успяхме да достигнем до някакъв консенсус за нещо, което е било преди повече от 100 години, а онези хора, изпитали го на гърба си, не са имали експертизата правилно да го определят. Отначало архаичното, неприемливо днес словосъчетание на българските класици „турско робство“, се замени с благозвучното „османско присъствие“ – нещо, като поканени на гости. Заради своята комичност, то не се задържа дълго. Всички кротнаха на „османско владичество“, като по-научно казано.
Добре, но с какво е свързан 3 март?
Самото наименование „Освобождение“, че и написано с главна буква е твърде недипломатично, нетолерантно и недобросъседско. „Съединение“ – добре, „Независимост“ – още по-добре, и модерно звучи. Но „Освобождение“ трябва да се замени с друга, политически коректна дума, в духа на споделените европейски ценности и за съвместно отбелязване на празниците. Нужна е стратегическа дълбочина.
Казват, че през тези близо 500 години в земите на бивша България, превърнала се в „контактна зона на две цивилизации“, е царяло мир и спокойствие, не е имало нашествия, войни и разруха за разлика от страните в Средна и Западна Европа. Пропуска се само, че докато там са се създавали престижни университети и наука, докато са се строяли високи катедрали, тук, на гяурите, великодушно им се позволявало да си градят килийни училища, да си строят дълбоко вкопани в земята църкви, не по-високи от ръста на турчин, яхнал кон, за да остане небе за техните минарета. А какво да кажем за подобрения генофонд на нацията и изпращането на талантливи българчета напълно безплатно на чуждоезиково, религиозно и военно обучение извън семейна среда? Същите момчета след това се изявяват като много добри специалисти по етническите въпроси в Империята. Трябва поне малко признателност за това великодушие! Не може да се продължава с този термин „Освобождение“! Отдавна ни предлагат 3 март да се замени като национален празник с 24 май, дата, която да не разделя обществото.
Много е вероятно последният юбилей на Освобождението да бъде неговата 150-годишнина. Тогава, когато гърмежите на черешовите топчета и възстановките отминат, когато се разнесе мирисът на барут, когато отшумят официалните речи на държавните мъже, 3 март да отпадне като празник. Или както 9 май от Ден на победата бе преименуван на Ден на Европа, 3 март да бъде наречен Ден на Балканите, примерно, или нещо от този род. Тогава на връх Шипка и на Мъртвата долина край Плевен ще полагат цветя и „завоюваните“, и „владетелите“, които са защитавали своето вековно „присъствие” тук от външно посегателство. Впрочем, трябва да признаем, че всичко много се обърка. Довчерашните ни поробители са вече наши братя по оръжие, а се оказва, че освободителите не били освободители, а окупатори. Иди, че разбери какво става!
Хачик ЛЕБИКЯН

Оставете първия коментар към "Какво е станало на паметния 3 март?"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*