Преди 120 години седмото изкуство – киното идва у нас

Кинематографът на Луи Люмиер

Историческата първа прожекция е била в центъра на и досега най-европейския български град – Русе

Мара Миятева-Липина

Първата кинопрожекция у нас е била в дунавската ни столица. Историческото събитие се е състояло на 27 февруари 1897 година в центъра на този и досега най-европейски български град, в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „Княжеска”. Само 18 месеца след раждането на седмото изкуство. На същата историческа улица се намира и първият княжески дворец (на княз Александър Батемберг) у нас след Освобождението (сега сграда на Кукления театър), имало е и повече от 10 чуждестранни консулства. По онова време в това прочуто заведение се събирали главно богати безделници и някои любознателни читатели на френските вестници: „Фигаро”, „Монд”, „Илюстрасион”, научили от тях за откритието кино като седмо изкуство, предизвикало истинска сензация през 1895 година в Париж.
„Движещите се фотографии”, както са ги наричали най-напред, отначало не били рекламирани особено много. От Държавния архив на града разбираме, че само няколко от вестниците тогава са поместили съвсем кратки информации за събитието.
В русенският ежедневник „Законност” от 27 февруари 1897 година можем да прочетем следния текст:
„В града ни от десетина дни е пристигнал един цинематограф апарат, който изображава на платно тъй наречената „Жива фотография“. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т н .- всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна, невероятна илюзия!“

Братята Огюст и Луи Люмиер – „бащите на киното”

Както първите зрители във Франция, така и русенци не издържали на невероятната за тях гледка на движещия се влак и започнали да скачат и бягат ужасени, за да не бъдат прегазени!
Според друг вестник, първите ленти, дело на братята Огюст и Луи Люмиер, бащите на киното, показани в Русе са били: „Посрещането на влака”, „Излизането на работниците от фабриките” и първата „комедия” – „Полетият поливач”.
След Русе, киното прохожда и в София, Варна, Пловдив, а по-късно и в останалите по- големи градове у нас. Започва редовен внос на филми от Париж, а след време и от Америка, Италия, Германия. Построяват се първите киносалони, в които свирят пианисти, цигулари, органисти или дори цели оркестри. Първият, най-красив и добре проектиран от тях е столичният „Модерен кинотеатър” (доскоро „Цанко Церковски”) на булевард „Мария Луиза” в столицата.
През 1915 година актьорът и режисьорът Васил Гендов (1891-1970) продуцира, поставя и играе главната роля в първия наш художествен филм – комедията „Българан е галант” и става „бащата на българското кино”. С цената на много усилия и лични жертви този неуморен творец-мечтател създава поредица от 11 игрални филми (сред тях и първият говорящ – „Бунтът на робите” за Васил Левски!), които останаха в историята на седмото изкуство у нас.
Според „История на световното кино” на големия френски кинокритик Жорж Садул дълги години България е сред страните с най-развита киномрежа и най-голям брой кинозрители в Европа. Днес киноразпространението, (както и книгоразпространението), в страната ни, което беше доста добре развито и със силна база, е доста западнало, по ред причини и не на последно място поради немарливостта на културното ни министерство от двайсетина година насам.

„Пристигането на влака”

Първият български филм „ Българан е галант” на Васил Гендов е създаден през 1914 година в София. За съжаление, не е запазен, но тук може да представим накратко съдържанието му:
Елегантният и обичащ приключенията софийски бонвиван, господин Българан (в ролята е самият режисьор) среща на улицата Младата дама (актрисата Мара Миятева- Липина) и започва упорито да я ухажва. Но тя решава да даде добър урок на натрапника и му предлага да я придружи из големия градски пазар, където прави големи и скъпи покупки с щедра ръка. В един момент, с изненада открива, че е забравила парите си у дома, и моли ухажьорът да й даде назаем. Той, разбира се, като истински кавалер, се съгласява… След това Дамата води Българан в луксозен ресторант и за негова сметка поръчка скъпи напитки и закуски. После натоварва кавалера си с пакетите и го повежда към дома си. По пътя среща своя съпруг и му предлага да извика файтон, за да освободят „носача”. Двамата потеглят пред смаяния кавалер Българан, който получава дребна монета за извършената услуга…
Премиерата се е състояла на 13 януари 1915 година в наскоро построения Модерен кинотеатър на бул. „Мария Луиза”. Мара Миятева-Липина (1883 – 1926), първата българска киноактриса се снима в още един филм през 1917 година („Баронът” на Кеворк Куюмджиян) и умира забравена и в бедност на 43 години.
Русенският клон на верига киносалони вече предлага и прожекции на филм с румънски субтитри, съобщи БТА. От офиса на компанията в България обясниха, че това не е политика, която международната верига прилага за пръв път. Такива прожекции вече е имало и в други страни в близки гранични райони, където има приток на граждани от съседна страна. За последните няколко години Русе стана известен с потока от румънци, които преминават през града. Освен това и големият МОЛ, където се намират десетте киносалона, е посещаван и от румънски граждани, обясниха още от компанията. Наскоро беше представено и първото „румънско заглавие“ – екшънът Drive (на български – „Живот на скорост“, а на румънски – Cursa). От компанията планират да пускат още заглавия с български и румънски превод, както и премиерни, ако датите за излизането на екран в България и в Румъния съвпадат. Международната киноверига вече разполага със 100 екрана в северната ни съседка.
Огнян СТАМБОЛИЕВ

Оставете първия коментар към "Преди 120 години седмото изкуство – киното идва у нас"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*