Дими Борисова: В романите ми няма измислица

Тя е първият бизнесмен, приватизирал предприятие у нас, но и автор на 6 книги с поезия и проза

В Бургас беше представена втората книга от трилогията на силистренската авторка Дими Борисова „Сама по пътя”. Събитието бе в рамките на календара на „Бургаски литературни дни – 2017” , организирани от Конфедерацията на българските писатели.
Димитричка Георгиева Борисова е родена в с.Светослав , област Силистра, където живее до 13-годишна възраст. Има висше икономическо образование. В
първите години след 10 ноември 1989 г. става първият бизнесмен, приватизирал предприятие в страната – консервния комбинат „Нектар” в Силистра. Автор е на шест книги с поезия и проза, подписани с псевдонима Дими Борисова.
През 2015 г. става лауреат на конкурса „Голямата книга на малкия град”. Как една бизнесдама се ориентира към изкуството? С това започва и изявлението на Борисова, което тя направи за вестника.

– Бизнесът е водещ, бизнесът осигурява прехраната на семейството ми, бита ми, статута в обществото. Творчеството е допълнение в моя живот, което през последните години налага друго мнение за мен и друго отношение в обществото. Наскоро ме попитаха как съжителстват Дими Борисова и Димитричка Георгиева.
Дими Борисова и Димитричка Георгиева се разбират прекрасно макар и малко трудничко. Димитричка е борбената, властната, силната, можещата, знаещата. Тя е прагматичната и гъвкава бизнес дама, а Дими е романтичната, сантименталната, кротката, която се отдава на изкуството. Героинята на Дими в творчеството й е Димитричка. В романите ми няма измислица. Всичко, описано в тях, е
истина. Героите са истински, събитията са истински, мислите, разсъжденията,
анализите – всичко е истина. Но бих казала, че има и много спестено, защото, ако бях
описала всичко, щяха да са ми необходими години да изпиша хиляди страници, а и на читателя сигурно щеше да му е скучно. Животът беше страшен, но има сила, която опазва човека и в това е моето упование. Не е леко да си жена. Жената винаги, даже в сегашно време, е подценена. Тя трябва да доказва непрекъснато, да бъде принципна, знаеща и безкомпромисна, да не се поддава на изкушения, да се лишава от необходимото за женската й същност. И да успее да запази женствеността си. Малко е трудничко за обяснение и няма рецепта, въпрос на характер, на избор. Жената в бизнеса е повече предмет на клюки, интриги, най-вече завист и трябва търпение, висока енергийна сила – да умее да се усмихва и да продължи по своя път. Не съм мислила, че един ден ще бъда в бизнеса, но така се случи.Аз съм първият приватизатор в държавата. През 1993 г. приватизирах консервения комбинат „Нектар“ в гр. Силистра чрез Агенцията по приватизация в България. Тогава никой в държавата не разбираше от приватизация . Както казват служители от агенцията: „ На твоята приватизация се учихме.“ Всички се учихме. Трудна, тежка и скъпа приватизация. Бях проверявана от всички институции, но успях и досега този завод, който от 10 – 15 г. не работи като такъв, е опазен. Единствен опазен като територия, комуникации и марка в България.
В ония години вярвахме, давахме всичко от себе си, за да успеем. Разочаровани някои продължиха, други се отказаха. От 1999 – 2000 г в България не може да се прави бизнес, няма условия за това. Има външни и вътрешни причини, за да не може да се прави бизнес в страната. Мисля, че няма смисъл да ги изреждам, само ще споделя , че всичко е унищожено, съсипано. Няма условия, няма специалисти, няма хора. Пазарите ни отдавна са отнети. И това е моята болка, трудно го преживявам. Ако мислите, че услугите могат да развият икономиката на една страна, горчиво се лъжете, защото в страната има занаятчийство и услуги, друг бизнес няма. Има малки изключения, които не са мерило за икономиката ни. Някога съм учила, пък и това е доказано в света, че политиката е подчинена на икономиката, но в нашата страна не е така и в това се състои абсурда. Но все още в Силистра ме задържа бизнесът и, може би, моят патриотизъм, който е с много дълбоки корени. Имала съм много възможности да напусна Силистра, да напусна България, но аз останах. Не съжалявам, макар да беше трудно и опасно. Сега искам вече да продам бизнеса си, просто е дошло времето да спра, но и това е трудно. Искам да бъда повече Дими, отколкото Димитричка.
Пеню ПЕНЕВ

Оставете първия коментар към "Дими Борисова: В романите ми няма измислица"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*