Бавната смърт на древните римски цифри

Арабски букви и цифри

Европейците, заимствали индийската номерация чрез арабите, но неправилно я прекръстили

МDCCCLXXXII=1882 г.

Така, както латинския език, и римските цифри вече са мъртви. От няколко десетилетия лека-полека, почти изцяло се изместиха от арабските цифри. Тези цифри, които днес наричаме арабски, съвсем не са арабски, но за това малко по-късно. В близкото минало вековете, месеците (названията им са от латински произход), главите на книгите, номерацията на страниците на предисловията към тях, строфите на стихотворенията, класовете в училище се означаваха с римски цифри. Има места, където това просто е задължително. Може ли да се напише, например, княз Александър 01, цар Иван Асен 02 или цар Борис 03? Би било и смешно, и жалко. Какво означава на учебника да пише „Математика за 12 клас”? Че завършващите средно образование не могат да разберат цифрата ХІІ. Мнозинството хора едва се ориентират в римските цифри от 1 до 10, но дори и тях не употребяват. Римските цифри като че ли останаха единствено под главите на вестниците, означаващи „възрастта” им.
В действителност арабите си служат с други, наистина арабски цифри и това е общоизвестно. Най-разпространената и общоприета днес в света номерация идва от Индия. В нея цифрите имали вида на началните букви на съответните числителни на древноиндийски език – санскритски. Тази номерация се разпространява в арабския свят в ІХ в. В Западна Европа индийската номерация навлиза в ХІІ в., в Италия преобладава през ХІІІ, а в останалите страни на Западна Европа се утвърждава през ХVІ в. Европейците, заимствали индийската номерация чрез арабите, неправилно я нарекли „арабска”. От арабски език е само думата „цифра” („сифр”), означаваща „празно място”, което е превод на санскритската дума „суня”, имаща същия смисъл. Този термин първоначално се употребявал за означаване на „нищо”, докато в ХV в. е бил заменен от „нула” (nullium – нищо).

Окръжно управление (днес РИМ – Русе)

Подобна грешка е допусната и с названието на циганите. Те произхождат от Индия и през Х в. навлизат в Египет, а оттам – в Европа. Поради погрешната представа, че са египтяни, така са и наречени на английски – джипси (gypsies), на гръцки – асингани, което означава недосегаеми.
Няма никакви основания да се отказваме от употребата на римските цифри, заимствани, най-вероятно от етруските. Римската номерация не е сложна, а понякога е и наложителна. Всички цели числа (до 5000) се записват с повторение на само 7 цифри. Те изглеждат така:
І = 1, V = 5, Х = 10, L = 50, C = 100, D = 500, M = 1000
Правилото за записване на числа с използване на римски цифри е следното: ако голямата цифра е пред малката, те се събират, ако малката стои пред голямата (в този случай малката не може да се повтаря), тя се изважда от голямата. Например: VІ = 6, т.е. 5 + 1; ІV = 4, т.е. 5 – 1; ХL =40, т.е. 50 – 10; LX = 60, т.е. 50 + 10; XC = 90, т.е. 100 – 10 и т.н. Една и съща цифра може да се изписва подред не повече от три пъти, напр. LXXX = 80. Извършването на аритметични действия с многозначни числа, изписани по този начин е много трудно.
По-любопитните русенци знаят, че на фасадата на Историческия музей (бившо Окръжно управление) наред с името на княз Александър І, по времето на когото австроунгарският архитект Фридрих Грюнангер (1856-1929) е построил тази първа административна сграда в България, стои и годината MDCCCLXXXII, т.е. 1882 г. Числата, изписани с римски цифри по фасадите на сградите демонстрират класика и аристократизъм, каквито подхождат на европейския Русе (бивш римски град Сексагинта Приста), а не на османския Русчук, име, с което някои, които още живеят в Туна вилает, се гордеят.
Хачик ЛЕБИКЯН

Оставете първия коментар към "Бавната смърт на древните римски цифри"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*